Българите и толерантноста

Уинтър,
Представата ти наистина не е грешна. Повечето от нас не свързват турските си съседи само с робството. За тях това са просто хора, с които живеят рамо до рамо, споделят еднакви грижи и се радват на едни и същи неща... И мисля, че именно това е правилната гледна точка.
На всичкото отгоре, толерантността е двупосочен процес. Щом се радваш на уважение и симпатия - как да не отвърнеш със същото?!
Аз лично съм имала 2 съученички от турски произход - приемах ги нормално, излизала съм с тях на кафе - не съм се притеснявала, те - също. Нямам предразсъдъци в това отношение...
Естествено, всички сме чували истории за неразбирателството между българи и турци. Особено в районите със смесено население. Интересното обаче е, че точно в тези райони можеш да видиш точно обратното - уважение, близост...
Всичко е индивидуално, разбира се... Но мисля, че тенденцията е на мир и взаимно разбирателство и се радвам на това! 

Хората са различни.Едни са толерантни ,дрижелюбни,друго мразят всеки и всичко.Имала си късмет и си попаднала на по-добрите.

Аз имам приятели от всякакви националности.Когато хората не са злобни,какъв си няма голямо значение.Но съм попадала и на такива ,дето мразят съседите си,че са къдрокоси и мургави,колегите си,че са руснаци или сърби,братовчедите си,щото майка им македонка и куп други простотии.Но когато си изпълнен с ненавист към земята, по която ходиш и въздуха, който дишаш,където и да си все ще ти  е гадно и некомфортно.

Леко особена е толерантността. Радвам се, че не си срещала лошо отношение. сПоред мен тези съседи, които съжителстват мирно и добре, безкрайно лесно на маса ще споделят възгледите си за ромите, турците и негрите.
Не изключвам себе си от тази група, защото може цял живот да се бия в гърдите, че нямам расистки наклонности, но когато за първи път видях негър, расизмът ми изби през пластовете наслояван антирасизъм. Сега не ми избива така лесно, но попадам в графата "страх от различното, може да стигне до омраза" 

честно казано, не мисля, че сме особено толерантни.

конкретно по отношение на турците - турското робство е било твърде отдавна и не представлява такъв пряк спомен в главите на сега живите, както е при вас споменът от съюза ви с Русия. за нас, турското робство е нещо все по-имагинерно, а освен това, хората от районите със смесено население имат дългогодишни добри впечатления от турците - трудолюбиви, скромни и почтени хора. и да искаш, няма да какво да се заядеш, дето се вика...

Като бях студентка, срещах студенти-българи, които мразеха турците, но не знам защо, не с го казвали, просто едното "мразя ги"    Беше в Шумен - това има голямо значение.

И на мен ми е интересно защо така, тъй като никой не е тръгнал тогава да ми се обяснява по въпроса.

Аз имам позната майка-туркиня, много се сбилижихме, каниме се на гости, на РД, много ми харесва момичето, нямам никакви скрупули по отношение на националността й. 

Българите са толерантни и не свързват турското робство с настоящите си съграждани - поне аз съм така.

За съжаление не срещаме искрено отношение от тяхна страна.
Живяла съм сред помаци като дете в началните класове - помня скритата омраза на съученичките ми - помакини, които по детски говореха неща, които явно са чували в къщи - как милата Турция е по-въоръжена от Русия /нали бяхме под тяхно крило/ и за 1 ден могат войските им да стигнат до София, колко мразят гяурите - нямаха идея защо - просто така трябва, в къщи родителите им се обръщаха тенденциозно на турски имена, подчертаваха факта, че не консумират свински продукти, улавях увереността им, че имат някаква мисия и всичко се върши в името на нещо - а това много мобилизира човешките общности. След това тези мои съученички влязоха с 1 единица по-нисък бал в хубави училища и получиха добро образование и професии, за разлика от българчета с по-добри знания. Бай Тошо добре се грижеше за тях.
Същевременно са винаги много любезни и прикрити - ще те черпят с баклава, ще ти подарят агне ако трябва да им свършиш някоя услуга. А на повечето българи какво им трябва - подкупни за дребни стотинки душици.
Сега съществува ДПС, което развява байрака им безнаказано, но не се грижи за интереса им.
Имат някаква мисия, която ги обединява и ги прави силни. Докато ние българите сме разединени и обезверени.
Но каква им е целта? Нали и те са граждани на тази държава? На кого му е изгодно да ги учи да са различни и да се разграничават от нас и скрито да ни мразят.
Толерантна съм, но се дразня от тяхното лицемерие.

не искам да ти разбивам представата, но от 13 века, 9 България е била в нечие ' присъствие'.
много добре сме се научили да не се забелязваме и да сме .. безразлични.
понякога наричаме това безразличие - толерантност.

винаги поставяме отговорите за живота си някъде там - държавата, общината, дяда Ивана.... червената армия, американците, европейския съюз...

виж, ако нещо ни засяга пряко ( ромите, които не си плащат тока или ни влизат в къщите) - веднага ставаме нетолерантни.

толерантността за мен е осъзнатост, че приемаш различното. много висока топка.

безразличието на бъгларина към неща, които пряко не го засягат не е толерантност.

Уинтър, права си:-))
Няма да споменава съседите си .. турци, които си отидоха... покрай последната изцепка на властта, да ГИ   прогони/ 90-те години /.   Останахме си приятели Върнаха се.. и заработиха  за Тази страна.   
       В почти цяла България  живеем добре заедно. Имам и близки приятели. И безкрайно ги уважавам.Имам и забележки за некорекното поведение на турските работодатели в България, но, това не е по темата. Като съседи...  сме перфектни!
 Разликата  к ато говорим за  :   Русия  и Украйна е само една/ освен капитали, политика и бизнес/  ВРЕМЕ
  Трябва да мине време   и да  Мине болката.
   Дядо ми, украинецът Михайл  Сергеевич Дудка казваше: Было!
Беше..бел. авт./ пиши ми на лични ако искаш:-)  иначе  много истори ще поблкувам. 
Няма как лесно да мине.
  и в дребен текст да ти кажа... Че живя Михаил Григориевич 70 години в България, но  казваше :Украинец съм! А живЯ тук достойно и добре приет.
  Има и друго.  Обичам си Българията. Наистина сме отворени за света и хората.

Казвам ви благодаря  но не за да спрете с мненията а просто да отбележа че следя темата.
МНОГО МНОГО МНОГО ми е интересно, от  вас научавам неща които няма как да разбера във всекидневния си живот.
Обичам България, обичам природата, харесва ми живота тук, затова се опитвам и ще го правя и занапред да разбера чувствата, мислите и настроенията на хората с които споделям тази земя.

Аз съм родена в край със значителен процент хора от турски произход не преобладаващ,но все пак солиден!Лично аз имам приятелка от турски произход и в случая произхода и никога не е бил на дневен ред на обсъждане,особено като деца...помня ,че веднъж коментирахме вижданията си за Бог,ми да ви кажа оказаха се доста сходни!Мен никога не са ме спирали да се виждам с нея,даже съм им носила яйца за Великден не са ми ги връщали...Не знам,била съм свидетел на различни отношения между българи и турци къде толерантни,къде недотам...всъщност  на явни прояви на нетърпимост не съм присъствала,по-скоро има едно леко лицемерие в някои случаи,но то е и от двете страни.Моята приятелка ми е казвала как баща и пропагандира идеята ,че трябва да се омъжи на всяка цена за турчин,в никакъв случай за циганин или ...българин Сега като големи хора ми е още по-интересно да ми разказва за обичаите им и т.н.Обаче трябва да си призная,че съм се замисляла как родителите ми биха приели да имам връзка с мъж от турски произход и дали изобщо аз бих си го позволила.

Моето мнение е, че сме доста толерантни наистина. Единствената държава май, в която има новини на друг език (лично според мен това не е правилно, но както и да е... ). Но има хора и хора. Аз приемам всякакви хора и смело мога да кажа, че не съм расист - изпитано е това  . Нямам предразсъдъци спрямо никого, стига да се покаже Човек.

Като бях дете татко ми ме заведе в родното му село чак на 10 години. Там имаше доста цигани и още тогава ми направи впечатление, че всички бяха усмихнати, спретнати и работливи. Даже го разпитах за тях и татко ми обясни, че са били едва ли не насилствено заселени в селото, за да се интегрират. Но хората си бяха много добри. Още си спомням как на един събор едно момче пееше български народни песни - прекрасно беше. А за планинците и за това как християни и мюсюлмани празнуват заедно празниците си се носят от отдавна легенди, които са си истина .

много точно казано - подкрепям мнението ти с две ръце.
освен това съм забелязала много различни настроения в различни градове и райони в бг. едно е туй дето празнували заедно /не съм го виждала наживо и не го вярвам ако бъда честна/ друго е в компания някой близък да ти каже "мамка им турска" или въобще от отношението и тона да разбереш какво мислят. а истината е че повечето българи са против турците, за циганите да не говорим и т.н.
българинът според мен е расист до няма и къде.

Не мисля, че сме толерантни... просто сме безразлични и прекалено търпеливи. 

Изцяло подкрепям мнението на Lennie.

Да ти кажа и аз мисля, че сме безразлични.
Исках да се включа, само за да потвърдя това за празнуването. Аз имам много добра приятелка туркиня, на която с моя мъж им станахме кумове. На Великден ни бяха на гости. Питаха ни нещо по-специално прави ли се и ни беше доста забавно. Пратихме им яйца и за вкъщи. Не е минал християнски празник без да се обадят да поздравят.
За Байряма винаги ни носят татлии и ни канят на гости. Това още много преди да им станем кумове. Имаме и съседи турци, които не пропускат да донесат било баклави, било татлии или мекици за празника.
Че има и лицемери никой не отрича, но има и добри приятели.
Аз по принцип си падам малко расистка. Циганите са ми болна тема, но има и сред тях добри хора, не можем да отричаме