Каква история се крие зад името на детето ви?

  • 38 838
  • 248
# 240
Да се включа и аз. Много интересна тема. Дъщеря ми се казва Мария. Онзи ден попаднах на класация за най-използваните имена за 2017 и Мария е на 2-ро място. Това не предизвика някакви негативни чувства у мен, даже напротив - радвам се, че все още има хора, които харесват това прекрасно име. Всъщност, Мария никога не излиза от мода, поне според мен. То е вечното име Simple Smile
А каква история се крие зад името на детето ми ли? Преживях една много тежка бременност. Кръвоизливи, 2 месеца в болница, купища лекарства, системи, серклаж - но това е друга тема. Със съпруга ми преживяхме истински ад. Докато стоях в болницата станах много вярваща. Зарекох се, че ако аз и детето ми си тръгнем живи и здрави от тук, детето ще се казва Мария, а ако е момче - Мирослав. И така и стана. Родих прекрасно момиченце носещо още по-прекрасното име Мария. Днес тя е на 4 години, хубавица, емоционална, кротка, добросъвестна, и бих казала умна за своите години. Но и същевременно голям инат, с който спорим често. Направо си е взривоопасна комбинация Joy Винаги щом я погледна осъзнавам, колко са си стрували мъченията, през които преминахме. Допълнително с това всеки изминал ден все повече харесвам това име. Прочетох всичко де що има за него в интернет. И дъщеря ми също много си го харесва. Даже мрази, когато и казват галените „Мимче, Мариийче“. Предпочита просто Мария или „Миме“.
Иначе преди това се колебаех между Елена и Лора. Елена и сега много го харесвам. Мъжът ми искаше да е Велина или Веселина, на майка ми Величка. Знам, че вече модерните Никол, Виктория, Рая са по-предпочитани пред Мария. Също знам, че за някои името Мария може да е банално или демоде, но за мен си остава само едно, единствено по рода си. Не само, защото дъщеря ми го носи, но и защото е благословено. Също има и прекрасен имен ден - 15 август.  
Виж целия пост
# 241
Що не дойде на мен да ми казва някой как да се казва детето ми? Детето без име няма как да остане. Но какъв е този мъж, да допусне баща му да изнудва майката на детето му,да поставя ултиматуми.... Мале, два петъка няма да ги трая такива.
Виж целия пост
# 242
И аз ама да знаеш,че има още доста такива мъже.
Виж целия пост
# 243
Как избрахте имената на децата си?
Трудно. Мъжът ми почти до последно държеше на определено име и аз реших да отстъпя. Тъкмо бях свикнала с това име и той взе, че размисли и избра име от тези, които аз предложих.

Как се казват и защо ги кръстихте точно така?
Елица.
Това беше желано от мен име, а мъжът ми го хареса буквално ден преди раждането. Бях приета в болницата и на следващия ден предстоеше предизвикване на раждането. Той дойде на свиждане и както вече бяхме решили да е Боряна (по негова идея, той много държеше на това име), така ми каза, че ще е по-добре да я кръстим Елица. И ми изброи три довода:
- ще има имен ден на Цветница (аз държах на това, тъй като е любимият ми празник)
- ще си „прилича“ с името на любимата ми баба, лека ѝ пръст (казваше се Върбана - от дървото върба; Елица е от дървото ела)
- ще е с първата буква на свекъра и той ще се зарадва много (действително така стана Heart)

Какви бяха мотивите ви да изберете точно това име/имена-на любим герой от книга, филм или пък вдъхновени от историята, или на любима баба /дядо. Какво беше важно за вас при избора, с какво се съобразихте и защо.
Исках да празнува имен ден на Цветница (вече казах защо) и бях избрала три-четири такива имена. Всички бяха кратки (максимум три срички), защото презимето е дълго и не ми звучеше добре в съчетание с дълго име (иначе едно от най-любимите ми е Маргарита, но изобщо не ми харесваше с презимето и фамилията). Елица ми харесваше най-много, защото я свързвах и с главната героиня на една от най-любимите ми приказки - Елиза от „Дивите лебеди“ на Андерсен. И се радвам много, че мъжът ми размисли и я кръстихме така. Heart
Виж целия пост
# 244
Имената на моите деца са често срещани и до голяма степен интернационални, по простата причина, че моето име е странно, винаги давам пояснения как се пише, и като дете много се срамувах от него
 Интересното в историята е по какъв начин стигнахме до името на средното ми дете. То се роди преждевременно след много тежка бременност. От суеверие никога не бяхме говорили на кого ще го кръстим, а и пола не знаехме. Родих момиче, и лекарите продължаваха да се борят за живота й, и дали заради притесненията, или защото много е искал момче, но мъжът ми разгласи на всички, че има син. При второто свиждане (тогава нямахме мобилни телефони) разбра вече , че е момиче, но повече мислихме за това как ще оцелее, и името все още нямаше значение. Тогава ме извикаха да напишат рецепта за един медикамент и ме питаха какво име да запишат на рецептата. Аз изстрелях Наталия, с първата буква на майка ми, защото винаги съм харесвала това име, а и това не беше официално. Дадох рецептата на мъжа ми, той обаче явно много е искал името да е на майка му, и без дори да види какво пише, оповестил на всички, че всъщност има момиче, и е Анастасия.
В крайна сметка остана Наталия.
Виж целия пост
# 245
И двете имена са разкошни❤
Виж целия пост
# 246
Вече съм писала за първото ми дете, дойде ред да разкажа и за второто:
Първата ми бременност беше много чакана, ин витро, трудно износена. Още преди да забременея бях обещала пред себе си и Богородица, че ако някой ден имам дъщеря, ще я кръстя на нея. Роди ми се син - Йоан, за да е закрилян от Господ.
Две години по-късно, без дори в началото да разбера, защото беше почти невъзможно да се случи, забременях по напълно естествен път. Имах една спокойна и лека бременност с резултат прекрасна дъщеря - Мария.
Чудеса се случват, понякога с дълга и трудна борба, а друг път когато очакваме най-малко ❤
Виж целия пост
# 247
Пънче, честита радост!Бях сигурна, че чудеса се случват-ти си поредното доказателство за това.Бъдете здрави и много щастливи!
Виж целия пост
# 248
Пънче, такава радост, много се радвам за вас!!!! Бъдете много здрави и щастливи!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия