А каква история се крие зад името на детето ми ли? Преживях една много тежка бременност. Кръвоизливи, 2 месеца в болница, купища лекарства, системи, серклаж - но това е друга тема. Със съпруга ми преживяхме истински ад. Докато стоях в болницата станах много вярваща. Зарекох се, че ако аз и детето ми си тръгнем живи и здрави от тук, детето ще се казва Мария, а ако е момче - Мирослав. И така и стана. Родих прекрасно момиченце носещо още по-прекрасното име Мария. Днес тя е на 4 години, хубавица, емоционална, кротка, добросъвестна, и бих казала умна за своите години. Но и същевременно голям инат, с който спорим често. Направо си е взривоопасна комбинация Винаги щом я погледна осъзнавам, колко са си стрували мъченията, през които преминахме. Допълнително с това всеки изминал ден все повече харесвам това име. Прочетох всичко де що има за него в интернет. И дъщеря ми също много си го харесва. Даже мрази, когато и казват галените „Мимче, Мариийче“. Предпочита просто Мария или „Миме“.
Иначе преди това се колебаех между Елена и Лора. Елена и сега много го харесвам. Мъжът ми искаше да е Велина или Веселина, на майка ми Величка. Знам, че вече модерните Никол, Виктория, Рая са по-предпочитани пред Мария. Също знам, че за някои името Мария може да е банално или демоде, но за мен си остава само едно, единствено по рода си. Не само, защото дъщеря ми го носи, но и защото е благословено. Също има и прекрасен имен ден - 15 август.