Каква история се крие зад името на детето ви?

  • 38 844
  • 248
# 45
Аз за момиче си нямам никаква идея какво да е,живот и здраве ако имам.Само за момчета съм подготвена.
Виж целия пост
# 46
След като забременях, някъде във втория месец сънувах бебчето ни и знаех, че ще е момиченце. Започнахме да мислим имена, но за никое не бяхме 100% сигурни. Не искахме да е кръстена на никого и в един момент ни дойде името Мила, което не споделихме с никого докато не решихме окончателно след като се роди тя.
Майка ми обаче беше започнала да се сърди още като казахме, че няма да е на никого, защото явно очакваше да я кръстим на нея и на мен ми беше едно криво- не знаех какво да направя.
Бебка обаче се роди на 28 май- петдесятница и тогава майка ми ми прати един библейски стих от Галатяни "А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност,
кротост, себеобуздание; против такива няма закон." и ми каза "едно от тези сигурно трябва да е името й". Е тогава камък ми падна от сърцето и вече със сигурност знаехме, че името й е Мила Simple Smile
Виж целия пост
# 47
Моето дете или моите, един ден, ще носят буквите на баща си, или на чичо си - Г и Н. В това отношение съм категорична.
А моето, кръстена съм на дядо си от страна на баща ми. И... не си го харесвам изобщо.
Виж целия пост
# 48
Аз нямам детенце все още но да се включа. Темата ми е много интересна.
За моето име е имало големи разправии, майка ми е искала да ме кръсти Теодора, на нейния баща - Тодор. Но той е знаел, че родителите на баща ми ще се разсърдят, ако съм на  него и е казал "Ако ще е на мен трябва да е Тодорка, иначе не искам да е на мен" като е знаел, че майка ми ще се откаже от идеята за името Тодорка и ще измисли друго. Баща ми е искал Даниела - на негово предишно гадже. Накрая мама се сетила, че нейната майка винаги е харесвала името Симона и е решила така да ме кръсти. Дядото на майка е Симеон, та все пак съм на някой.
Аз все още нямам дете, но с моя приятел сме си говорили на темата за деца и как бихме ги кръстили. Решили сме, че живот и здраве, ако имаме момче ще е Димитър - и неговият баща, и моят баща се казват Димитър.
За момиче, аз безкрайно харесвам името Мая, а приятелят ми Сиана.
Виж целия пост
# 49
Дъщеря ми е Дара. Защото ни е дар. И още - четях за значенията на имената, нумерология, всякакви такива. И изведнъж виждам - Дара, от персийски - силна, побеждаваща. И това беше. Нарекохме я Дара -побеждаваща. Празнува имен ден на Йорданов ден.
Виж целия пост
# 50
Аз предлагах Фрея,но мм не пожела.Скоро срещнах Оксиана и ми хареса,но бебето се беше родило вече.
Виж целия пост
# 51
Оооо, Фрея звучи чудесно.
Виж целия пост
# 52
Няма история като се замисля.
И двамата с мъжа ми направихме списъци с имена, които харесваме. После си ги разменихме, драскахме предложения, докато накрая стигнахме до 2-3 варианта.
Така се стигна до Матеа и Кирстен.
Матеа беше мое предложение, а Кирстен негово.

Кир с тен... браво на вас!
Виж целия пост
# 53
Аз съм кръстена на баба ми Керана. Тя е искала Катрин, но майка ми е предпочела кратката форма.
Дъщеря ми, по настояване на мъжа ми, е кръстена на баща ми Димитър.
Изборът не беше голям за женско име от Димитър, за това Димана. Старо име от разказите на Йовков.
Виж целия пост
# 54
Много сложно ми беше с името на бебето ми което утре ще види бял свят.Когато с ММ решихме да имаме бебе си говорихме и му казах че не искам да кръщаваме бебето на никого от роднините ни (За жалост неговата майка е починала преди да се запознаем и той искаше ако е момиче да е на нея,а знам че не е хубаво да се кръщава на починал) ,но когато мислехме какво да е никой не се съгласяваше на нищо.И когато разбрах че съм бременна му казах така- ако е момиче ще е Вероника или Катерина,а ако е момче ще е на баща му -Теодор(А свекър ми е Тодор).Някак си имах усещане че ще е момиче,но  чакам момче и вече няма мърдане назад. Дано един ден не ми се сърди макар че името е хубаво
Виж целия пост
# 55
Когато съм се родила, бащата на майки ми е държал да съм кръстена на него, понеже е имал само едно дете - демек, приемственост и за малко да съм Яна. Да, обаче майка ми нали е начална учителка и нещо не й харесало да съм последен номер в класа и така взима първата буква от името на свекървата (понеже е по-предна в азбуката, и и е благозвучна) и съчетава с името на баща си.

До ден днешен, хората още имат проблеми с правилното изписване на името Laughing, Дияна -  бъркат а с я.
Аз, макар и да нямам деца все още, винаги съм харесвала Александър като име - за мен,  това име олицетворява вътрешна и външна красота, сила, издръжливост. Всичките Александровци покрай мен са хубави и успели мъже (включаю половинката). Виктор и Михаил също ме привличат. А за женските имена - Елеонора и Елисавета. Не знам, нещо в тези имена ме привлича Simple Smile

Знам, че избора на име на дете си е личен, но бях втрещена от имената на децата в градината на племенника - Антонио, Антъни, Стивън, Мари–Анжела (не бих го простила ако беше мое), Девона, Шарлът, Стейси и т.н. Като им чуя бащините и фамилни имена на дечицата и ми става смешно - такъв дисонанс... Не знам Стейси Чочкова как ви звучи, но на мен ми е смешно.
Виж целия пост
# 56
Детето ми не е родено в Бг,но не съм си и помисляла да й причиня такова име. Ако имах син, без съмнение щеше да е Александър.
Виж целия пост
# 57
Хубава темичка и интересни истории,но доста от тях са описани без да е споделено името.Ще е още по-изчерпателно,ако заедно с историята,прочетем и името.Аз също ще споделя моята история,но по-късно😊
Виж целия пост
# 58
Дъщеря ми се казва Изабела, както някои от вас вече знаят.
Името избрахме на шега и много старанно за мен. Никога не съм си мислела, че дъщеря ми така ще се казва. Имах съученичка с това име в училище. Таткото го избра. За мое учудване се оказа много придирчив, не предлагаше и не казваше нищо, аз всеки ден четях имена като побъркана и се ровех-той на всичко казваше не. Един ден просто го попитах ей така" какво ще кажеш да е Изабела?" Като дори не го обмислях, а само го подхвълих така измежду десетките други. И той каза това е името.
Бяхме се разбрали да не е на никой, аз съм против тази традиция, защото не смятам, че едните родители заслужават повече от другите. Искахме ново име, неповтарящо се в рода. В моя род имената на момчетата се повтарят през поколение и са едни и същи от години.
Родителите ни и четиримата носят мното красиви имена и трябваше да отпаднат много букви. Беше ни трудно.
По случайност първата буква съвпада с тази на прабаба ми по бащина линия, но нищо общо с нейното име.
Като някой съфорумки вече споменаха и аз исках нещо хем нетрадиционно и не много масово, но и да не и пък и супер кич и изчанчено. Да е име на кралица и да е свързано с историята(това за мен беше най-главния критерий),да не е типично българско, да е име с история, аристократично, нежно, класическо и звучно.
Често казано аз до последно не бях сигурна, молих мъжа ми да премислим. Тъпата ми природа на колеблива везна надделяваше и се терзаех постоянно дори доскоро след като се роди дали това е името. Много съм колеблива.
Мислех, че трябва да съм изцяло убедена и влюбена в името. А никое не ме грабваше истински. Имах съвсем други имена фаворити от ученичка, живеех с мисълта, че така ще се казва дъщеря ми, обаче някак не ги усетих, не мога да го обясня. Пък и мъжа ми не ги хареса. А не мога да не се съобразя с него.
Има и нещо друго. Преди да забременея посетихме Рилския манастир. Там си пожелах от все сърце много искрено да имам момиче. Никога досега не е имало нещо, което да искам повече от това.
Това бе мечтата на живота ми. Истинска и съкровена, много желана.
А съм била бременна още тогава без да знам. След няколко дни заминахме за Лондон. Там в Абатството запалих свещ и си пожелах същото. След като се върнахме направих тест и разбрах,че съм бременна.
По-късно в 5 м. 7 кг ми див котарак ми скочи върху корема през нощта. Бегом в спешното. Там ми казаха, че ще е момиче. Направо летях от щастие, не стъпвях по земята... това се случи един ден преди рожденния ми ден.😊
След време реших, че Изабела ще й подхожда, защото означава "божий обет" "дъщеря на Бог", "Божие обещание".
И намерих в това красива символика. Защото съм убедена, че Бог ми изпълни най-голямата мечта. Защото аз си я погелах,а Бог ми я даде. 
Както казах имах съмнения съвсем доскоро, защо не избрах друго име, защо не я кръстих Елизабет или Анджелика на баща ми, че името не е хубаво, че няма галено, че ще се чудя как да я наричам накратко, и какви ли не такива тъпотии. Много се чудих. Много. Три дни в родилното мислех и други имена. Исках нещо много нетрадиционно, много различно, но все не ме грабваха. От месеци мислех за нея вече като за Изабела.
Когато обаче ми я дадоха в ръцете за първи път и акушерката ме попита как ще се казва просто казах Изабела и толкоз.
Изглежда това е трябвало да бъде нейното име.
Питат е на кого е кръстена? Щото нали се подразбира,че трябва да е на свекърите. Казвам,че е на испанската кралица,Изабела Кастилска. До последно криехме името. Не обичам да ми се влияе. Никой не каза харесва или не. Аз съм много докачлива. В деня на раждане всички разбраха името.
Виж целия пост
# 59
Аз не си харесвам името- Живка.
Но майка ми след две починали деца е сънувала сън- жена в бяло и подала дете и и казала" Ето детето ти , живо да ти е" Тогава решили с баща ми че ще е Живко или Живка.
Дъщерята я кръстих на свекър ми.
Ами така беше прието тогава.
Казва се Анания.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия