Спинална или Епидурална упойка.

Секцио и будна?!? Има ли такова животно? Моето секцио беше с пълна. Лично аз бях по този начин поради голям диоптър. Но и да нямах диоптър, ако имах избор, пак бих избрала секциото.

На тези въпроси най-добре би ти отговорил лекар. Тук всяка ще си даде мнението за себе си, но това не си ти. Имаш две седмици, а още не си решила, за кога чакаш?

Оф.. нз казаха ми, че ще бъда будна но няма да усещам нищо. Четох, че за АГ е по лесно секцио○○○. Притеснена съм незнам какво да реша.

Има. Аз бях будна по време на секциото. Усеща се нещо като придърпване, но болка няма. При мен анестиоложката ми казваше през цялото време какво праеят лекарите. На десетата минута извадиха бебето, показаха ми го. После е шиенето. Няма нищо страшно. Упойката ме пусна след около 3 часа. Някъде на петия час ме раздвижиха и после сама си ставах. Тогава повече боли, но колкото повече и по-рано станеш, толкова по-лесно ще ти е.

При мен протече горе долу по същия начин. Наложи ми се секцио, заради ретината на дясното ми око. Ако можех да избирам щях да родя нормално, но след секциото се въстанових бързо и не съжалявам.

Аз раждах секцио със спинална и да будна си. Всичко минава много бързо, при секцио имат няколко минути(мисля до 7 бяха, не помня вече с точност) да извадят бебето, другото е чистене и шиене. В епикризата е описано. Мъжът ми също присъстваше.
Аз не виждам защо в 21в трябва да те слагат под обща анестезия за да родиш.
Иначе ако можех, щях да избера естествено раждане с епидурална упойка. Повечето ми приятелки родиха така и са много доволни. Една се насили абсолютно естествено и се беше измъчила. Молила е за упойка, но е било късно и като цяло е с неприятен спомен от раждането си.

Секцио и будна - 2 пъти, 2012 и 2017 година.
Единственото неприятно усещане е поставянето на упойката - в гръбнака, но се търпи.
При първото раждане ме накараха да легна на една страна и да се свия напред, за да ми я поставят. Успяха от първият път.
При второто раждане - на операционната маса, седнала с крака надолу, гушнала възглавница. Първият път анестезиолога не успя да я сложи добре и се наложи да постави втора.

Действието на упойката започва веднага. Първо изгубваш контрола и усещането в краката си.
След това се усеща само и единствено докосването.
Няма никаква болка.
Аз нямах избор между нормално раждане или секцио. Налагаше се секцио заради високия диоптър.
Но пък сама настоявах да не съм под пълна упойка.
Веднага след като извадят бебчето ти го дават, да го видиш, целунеш.
После разбира се го взимат да го почистят.
Цялата "процедура" е около 30 минути.

И на двете раждания съпруга ми присъстваше. Поне при нас искаха предварително да се заяви присъствието. Съответно се заплаща...
Пожелавам ти едно хубаво бебче, леко раждане и бързо възстановяване!!!

Не сме искали да има нвкой при мен по време на раждане, а и не знам дали при нас пускат. След като ме изкараха от операционната в реанимация пуснаха мъжа ми при мен. После по времето на свиждането, пуснаха и роднините ми. Преместиха ме от реанимация още същата вечер. Принципно на другия ден трябваше да ми дадат и бебето, но тя беше на системи и нямаше как. То за това се наложи и секцио де. Честно казано, се възстанових много бързо. На 3 ден си ставах без проблем. Имах само лека болка. Не съжалявам изобщо, че се наложи секцио. Няма страшно според мен.

Аз нищо не усетих от поставянето на упойката, дори боцването. Нагласиха ме легнала настрани и свита - от раз. После усещах само едно приятно затопляне в краката и абсолютно нищо друго. Нито изтръпване, нито придърпване, нито че някой прави нещо върху мен, нищо.

Препоръката на нашия лекар беше нормално раждане пред секцио, все пак секциото е операция, прави се по медицински съображения. И естествено с упойка, не виждам защо да се мъчите.

Секциото наистина е с местна упойка (или спинална, не знам как е по-правилно да се каже), стига раждащата да не изтрещи, което вероятно честичко се случва - тогава директно я приспиват, за да не пречи

Също мисля, че сте сбъркали раздела.

Също - искате ли един друг съвет от хората? Слушайте АГ лекаря си: "Моят АГ каза, че бебчето ми е в нормално положение с главата на доло и може да се роди нормално. ", а не хората. Последните нито разбират, нито носят отговорност, за разлика от първия.

И как по-точно ще изтрещи и пречи? Ти от кръста на долу не усещаш нищо. Няма такова нещо. Даже при предната ми операция при пълна упойка ме вързаха, сега нямаше такова нещо.
Живеем в държава, която ти позволява сам да решиш дали искаш нормално или секцио. Много момичета в момента ги е страх от нормалното раждане. Аз като се чудих как да раждам, чух много истории от приятелки как почват нормално и завършват със секцио. Ако пък толкова я е страх, може да си реши да е секцио. Аз през цялата бременност това мислих. Макар, че бебето почти през цялото време беше седалищно,  АГ ми повтаряше да раждам нормално. Е, накрая се наложи секцио, но пак казвам изобщо не съжалявам.

Секциото в повечето случаи се прави със спинална упойка и нищо не усещаш.
При нормално раждане слагат епидурална и си усещаш всичко, просто притъпява болката.
Аз съм раждала два пъти нормално, вторият път с епидурална и много го препоръчвам.
Секцио не бих си причинила, освен ако не е наложително по медицински причини.

Подкрепям Алинка,роди си нормално с упойка щом няма показания за секцио.
И оправи заглавието,че тая спирална някой нов вид анестезия ще да е.

Раждах вагинално с епидурална. Поставиха ми я на 5 см. разкритие, до тогава болките бяха съвсем поносими, а след това вече почти нямаше болка. Мога да кажа, че до края на раждането болките така и не достигнаха тези при цикъла ми. Поставянето не боли. После обаче имах проблеми с уринирането около 2 седмици заради упойката. Не усещах НИКАКВИ напъни.
От тук нататък обаче упойка в гръбнака не бих се навила да ми сложат така че ако ще раждам пак ще бъде секцио с пълна упойка или вагинално БЕЗ упойка.

Не само "спиралната" и "епидуларната" е за оправяне.
По темата. Родих и двата пъти секцио със спинална упойка (демек будна). Никаква болка не усещах по време на самата операция. Натоварването беше по скоро психическо - да си представям как ме режат ( имам богато въображение).
Болката идва след секциото когато те отпусне упойката и матката започне да контрахира. Също така няколко дена (особено първия) ме болеше доста при ставане от леглото. След това нещата се нормализираха, макар че дълго време усещах леко болезнено придърпване.
Проблемът при мен беше, че заради упойката след първото секцио ми се появи жестоко главоболие, от което едвам ставах от леглото и това продължи две седмици. След второто секцио нямах главоболие.
А какво да избереш, както са писали по-горе, довери се на лекаря.
Аз ако можех, щях да избера естествено раждане. Колкото и да ме е страх от раждането, от операция повече ме е страх.

Има , има, така хубаво реагирах на спиналната, че и двете ми секцио завършиха с обща.

Момичетата,  чиито съпрузи са били с тях по време на секциото,  може ли да споделите за кои болници става дума?

Иначе за упойките - имам едно секцио със спинална,  мен също ме "удари" в главата като странична реакция и беше доста неприятно.  Но е много до организъм и все по-рядко чувам за такива главоболия след секцио вече.

Раждах в УМБАЛ "Дева Мария" Бургас. Присъствието на бащата се заплаща отделно.
Аз имах болки в гърба, но те започнаха 2-3седмици след раждането и ги отдавам на грижите и носенето на детето, защото в болницата не съм имала оплаквания. Главоболие съм нямала. Като цяло се възстанових много бързо. Раздвижиха ме същата вечер след операцията, а на сутринта се изправих сама. Веднага след изписването физически бях способна да се грижа за детето. Нямам и грозен белег, а тънка и бледа линия. С което не правя реклама на секциото, защото моето не беше по желание, а на страхотния екип, при който раждах и професионализма им.
П.п.
За мен най-болезнените моменти бяха системите с окситоцин след секциото и въпреки мощните обезболяващи, беше кошмарно.

Как по-точно ще изтрещи? Питат я "усещаш ли", тя казва, че усеща нещо, почва да се панира, че усеща, когато не би трябвало да усеща, след това нищо не помни. Тамън от два независими източника съм я чувал същата история. Явно не всеки го хваща упойката, има усещания като почнат да режат, наистина не виждам драма. За пръв път чувам някой да го "връзват" при раждане - практикуват ли се подобни работи у нас? Не е проблемът в упойките, а в това, че все пак секциото е операция и може да се объркат нещата. Макар че и при нормално раждане може да се обърка, но казах мнението на нашия АГ лекар, който според мен беше много добър (примерно вярвах му повече от случайното мнение на местното светило, което веднъж получихме за едни тонове) и имаше професионално отношение.

Който ми е чел мненията във форума знае, че по почти всеки въпрос имам собствено мнение - е при избора дали секцио или нормално раждане, мисля че наистина не трябва да се прави на база капризи, страхове, убеждения от четене във форуми, а на база лекарска препоръка и то на наблюдаващия АГ доктор, който ще асистира при раждането. И да му се обяснят на него страховете на майката. Част от лекарската работа е да информират пациентите си. Наистина сигурно има и идиоти, допускаме, че е нормален лекарят в случая

Авторката да има предвид, че ако роди със секцио при следващо бебе обикновено се прави пак секцио. Чувал съм за някакви варианти за нормално второ раждане след секцио, но не знам дали при всеки става, какви са условията и т.н. Значи ако ще прави някой 3 деца, излиза, че 3 пъти ще трябва да го режат. Също има по-дълъг период след секциото, през който не е препоръчително да се забременява със следващо дете. Сигурен съм, че на много места има детайлна информация, но най-добре всичко това да го обясни АГ докторът. 

Повечето болници в София мисля, че не разрешават на съпруга да присъства на секцио. Държавните със сигурност (поне не официално), по-големите софийски частни (Токуда, Надежда) също, освен ако не са го променили това. Мисля, че някои от по-малките частни разрешават (наш познат беше присъствал в София). При нормално раждане е по-лесно да присъства бащата, особено в частните болници.

На мен ми вързаха ръцете и за двете секцио.  И аз се учудих, но явно такава е практиката.
На нас не ни разрешиха таткото да присъства (в частна болница).

Съпругът ми присъства и на двете раждания.
- 2012г. - Дева Мария, Бургас;
- 2017г. - Бургасмед, Бургас;

За присъствието се заплаща допълнително.
Болницата си има тарифа. Трябва да попитате.

Правили са ми операция с пълна упойка - също ме вързаха за операционната маса.

При двете секцио с местна - не.

За главоболие след операцията - не съм имала. Казват, че зависи от упойката и правилната дозировка. А си е и до организъм.
Но иначе си боли разреза, няма как.

Ставането ми беше много трудно, защото принципно съм с високо кръвно, а след операциите ми падаше доста.

Послушай съвета на лекаря за секцио или естествено раждане.

Чувствам се дискриминиран в София Явно в Бургас се разрешава масово присъствието на таткото и при секцио...

Моето секцио беше планирано-спешно със спинална упойка - дълга история, писала съм в други теми. Таткото беше с мен, тук за това не се заплаща допълнително. Само докато слагаха упойката го накараха да излезе - забранено е да присъства тези минута-две. Не ме заболя - анестезиологът ме пита дали обичам котки, казах ДА, а той - представи си ядосана котка как си извива гърба и съска, искам да заемеш същата поза 😊. Операцията мина светкавично бързо, всички се шегуваха, а ние се смяхме като сцепени тикви, показаха ни бебето и го взеха. Не са ми връзвали ръцете. И системи нямах никакви. След шиенето/лепенето, в следоперационна зала ме следи една сестра и периодично ме караше да се опитам да си мърдам пръстите на краката - трябваше да мога да го направя до час след операцията. Аз си бях в леглото, което е и носилка и си говорех с мъжа ми. После ме избутаха до стаята, в която бях и преди това. На другата сутрин станах - болеше, но не нетърпимо. Много бързо се възстанових. Сега, година и половина по-късно, белегът ми е почти невидим.

Връзването на ръцете/краката по време на секцио е като цяло най-козметичният проблем  прави се,  за да не изпадне неволно ръката със системите,  примерно,  и за да са по-стабилни.  За авторката- не си представяйте,  че ви връзват като някакъв пленник или нещо подобно  На фона на всичко останало чак бях забравила,  че е имало връзване даже

Нима е по-хубаво блъскането по-корема,  обидите по родилката( че реве,  вика много и тн) при нормалното раждане?  Това е пресен пример от болница Щерев преди 2 години,с  моя приятелка.  

За наш късмет се разрешава
Нямам представа дали позволяват присъствие, когато е с пълна упойка.
Аз си бях в съзнание и не съжалявам.
Не съм се шашнала въобще. Единствената ми мисъл беше детето да е добре.
Баткото си изчака датата, но малката подрани с 20 дни. Това не попречи отново да съм в съзнание по време на секциото.
Пак казвам, никаква болка не се усеща в момента.
Тя идва след това и е доста сериозна!
Но си заслужава!!!

Сериозно ли допускат външни лица при коремна операция?!?

Изобщо не е задължително следващото раждане да е пак секцио. Масова заблуда. Аз имам 2 познати, които след това си родиха нормално без никакъв проблем.
А има и друго -, ако сега я е страх от нормално раждане, надали с друга бременност няма да е същото.

Аз доколкото знам тук са единични случаи, в които бащата не пожелава и не е допуснат по време на секцио. На мен ми беше по-странно, че е абсолютно забранено да присъства при поставянето на упойката. Всъщност ми обясниха защо и имаше логика, ама съм забравила.

Допускат при секцио, за други коремни - предполагам не.
Вече става по-масово.
При първото раждане се опитаха да ме разубедят и за упойката - да била пълна.
Да, ама не! Исках да си видя детето веднага!
И при двете раждания облякоха съпруга ми със съответния екип, калцуни, маска. Като част от екипа си беше!
А и се държа като такъв - не се наложи да му оказват първа помощ!

Авторката - след нормално раждане, предполагам възстановяването е по-бързо. Разбира се, ако няма усложнения.Това може да го каже някой, минал и през двете... Аз не съм. Мога да кажа само за изживяванията покрай секцио.

Отиди и при друг АГ за второ мнение и вземи това решение, което да е от полза за теб и бебчето, но и да те кара да се чувстваш спокойна и уверена!

Леко раждане!!!

Аз съм раждала па двата начина:нормално 2011 и секцио по медицински показания 2017.Нормалното ми раждане беше без упойка,родих за 4 часа.След месец все едно не бях раждала. След секциото възстановителният период при мен беше кошмар.Твърдо съм за нормалното раждане.

Имам секцио със спинална и след това нормално без упойка.
Определено след нормалното, се чувствам по-добре.

Боли си, но болката се търпи. Ако си с епидурална- от момичетата, с които лежах, знам че е песен, само да слушаш акушерките.
Изобщо не бих избрала операция, без липса на медицински причини.

Два часа след нормалното раждане, бях къпана, преоблечена, наяла се и отидох да си взема бебчето за кърмене.

Не бих избрала секцио, ако няма медицински показания, но всеки е различен. Докато повечето бременни се страхуват от нормално раждане, аз през цялата бременност се страхувах да не се наложи секцио. Плашеше ме, защото е операция. Ако някой ден ми се наложи секцио по медицински причини, сигурно бих искала да съм с пълна упойка. Да съм будна и да знам, че ме режат ми се струва страшничко. Както казват, всеки луд с номера си.

Родих нормално, но изтеглих късата клечка с ужасно дълго раждане. Да не плаша авторката, защото повечето нормални раждания са доста по-кратки(на половина на моето). През цялото време не искаха да ми слагат епидурална, защото нямах активна родова дейност, т.е. контракциите не бяха регулярни и разкритието ми часове наред си седеше на около 2см. Накрая си издействах епидурална, която ме хвана само от едната страна(странно, но четох, че може да се случи понякога). Беше много странно, защото от едната страна не усещах болка, а само натиск, а от другата страна си усещах контракциите. Въпреки това бях като преродена. Толкова ме облекчи, че исках да скоча да разцелувам анестезиолога. И за учудване на всички, 40 мин след поставяне на упойката, разкритието ми беше пълно, след като часове наред беше нищожно. Казват, че епидуралната забавя раждането, но при мен го ускори. Не знам как се случи, но явно всякакви изненади се случват по време на нормално раждане. Лекарката и акушерката бяха, меко казано, изумени. Въпреки, че епидуралната ми я сложиха съвсем накрая, успях да си отдъхна последните 40 мин и събрах сили за напъване. Този вид анестезия е много добро решение и смятам, че нормално раждане с епидурална е за предпочитане пред секцио. Час след раждането бях на крак и бях готова да се прибера. Втори път пак бих родила нормално. Да, боли и то ужасно много, но възможността след раждането да мога да си обгрижвам бебето, да го кърмя и да се възстановя бързо, за мен е за предпочитане пред операция, престой в реанимация и по-дълго възстановяване придружено с болки.

Аз нямам база за сравнение, тъй като съм раждала само вагинално, но тия приказки, че час - два след раждането родилките бягат и скачат по коридорите и са готови да си ходят ги има само в тоя форум. Аз в родилно за 6 дни такава жена не видях независимо дали е родила вагинално или секцио.
Няма нужда да се натоварват бременните с розови очаквания как след нормално раждане след 2 часа ще забравят ще са раждали. Всеки е различен, но аз лично успях да седна за пръв път 14 дни след вагинално раждане до тогава ядях права, кърмех права и т.н. Не можех да спя от болки нито да ходя до тоалетна по каквато и да е нужда. Имах болки във влагалището 5 - 6 месеца след раждането, а за пълно възтсановяване мина повече от година.
Толкова за възстановяването след нормално раждане. И даже не било тежко изобщо. 4 външни шева от епизиотомия и няколко вътрешни без усложнения. Та ако изобщо тръгна да раждам пак доста ще се замисля дали да не е секцио.

Е, никой не е играл хоро след раждане, но е факт, че и след 2те раждания, лежах в родилна зала 2 часа и като ме качиха в стаята, се изкъпах и си взех бебето.

Първо раждане без упойка и ме шиха даже без упойка. Второ раждане секцио по медицински показания със спинална упойка. От секциото имам повече последици. Да, в момента не боли и не усещаш нищо, виждаш бебето веднага, но това е отворена коремна операция. Минаха две години и още имам придърпвания, като се развали времето, хем се раздвижих веднага и направих всичко възможно да избегна сраствания, въпреки че бях и с коремен дрен. И бебето ми дадоха чак на третия ден. Проблем с кърмата нямах, защото бях много подкована и надъхана, а и бебето засука от раз като шампион.
Изобщо не разбирам жени, които могат да родят нормално, но избират оперативно. Мои познати са раждали с епидурална и казаха, че е доста комфортно така, но и без упойка бих родила нормално, ако можех - и възстановяването е по-бързо, и за бебето е по-добре (първото ми дете се роди с Апгар 9, второто с 6), и за кърмене и за всичко.

За мен последиците и възстановяването е изцяло въпрос на свършената работа от екипите. Каквато са я свършили, такава ще я теглиш, независимо дали раждаш със секцио или естествено.

След секцио не знам за родилка да е станала на втория час.
За болката също.
Несравнимо е.

Така е.
При естественото раждане силните болки продължават часове преди самото раждане, а при секцио са след това и се влачат с дни.

Е, на 2 час си още под упойка и в реанимация под наблюдение.😉
Но на мен ми дадоха детето на другия ден за кърмене след като сутринта се изправих сама и ми махнаха катетъра. Болки, които да ми пречат на нормалните физиологични нужди и физически дейности не съм имала. Като цяло се възстанових бързо (в рамките на престоя в болницата), без усложнения и не съм имала нужда от помощ извън родителските задължения на таткото. И до ден днешен нямам дискомфорт следствие от операцията.

Болките са нвсравими, да, при нормално боли, но е естествена природна болка, тялото ни е подготвено за нея, има различни техники за облекчаване, а при секциото си е болка от външна намеса.

Да сигурно затова, приятелката за която споменах по-назад 7 години не се реши на второ, от 12часовото си раждане завършило с форцепс се възстановява месеци наред.
Главната заслуга за това как ще се развият нещата след всяко раждане е на професионализма на мед.екипи и непостоянството в мненията и преживяванията на различни жени е едно от доказателстната за това.

Не представям нищо през розови очила, а казвам самата истина. Не казвам, че при всички родили нормално е така, а само разказах как в било при мен. Час след раждането станах, настаниха ме в стаята и влезнах да се изкъпя. Чувствах се много много по-добре отколкото очаквах. И аз имах епизиотомия(не знам колко шева), но още първия ден седях, леко на една страна, т.е. болката си беше съвсем поносима, по-скоро като дискомфорт.

Както казах, имах ужасно дълго раждане(родих 26 часа след първата контракция), но явно съм била възнаградена с бързо възстановяване.

Такива заядливи коментари са излишни при положение, че тук всеки споделя личния си опит и няма как да знае как са се чувствали останалите.

И моето първо раждане беше дълго и тежко, за малко да завърши с форцепс или секцио, но точно благодарение на страхотната акушерка, която ми се падна, родих нормално. И не затова децата ми са с голяма разлика.
А това, че раждането на приятелката ви е завършило с форцепс, изобщо не означава, че всяко раждане завършва така, разбира се, че зависи от екипа, от разположението на бебето, от състоянието на майката и от още сто неща.

Абсолютно съм съгласна с Vermilion`. Всичко зависи от екипа, а при вагиналното раждане и от късмета.
Просто когато се пише колко по - хубаво и препоръчително е нормалното раждане все се говори за някакви супер леки раждания, протекли като по учебник без грам усложнение. Ама колко протичат така?

Happy_mommy , аз също казвам самата истина ЗА СЕБЕ СИ! Нали не мислиш, че си измислям колко дълго съм се възстановявала и как съм се чувствала?
Просто има много неща за нормалното раждане, които никой не ти ги казва...
И това, че боли няколко часа, а после все едно нищо, ми аз такава родилка не съм виждала, имам доста приятелки, познати и роднини раждали вагинално НИКОЯ, която е имала шевове не се е чувствала супер дни след раждането. Само в тоя форум чета за такива.
И аз бях с настройка, че ще трябва да изтърпя контракциите няколко часа и после песен ама не. Точно обратното стана - с епидуралната екстра, не ме боля, ама следващите две седмици бяха най- кошмарните в живота ми...

Това изобщо не е вярно, както писах и по-горе, имах ужасно дълго и тежко първо раждане, което за малко да не приключи с форцепс или секцио. Раждането се проточи 36 часа, бебето беше високо, над 12 часа постоянни контракции, без прекъсване. Късмет имах, че ми се падна акушерка, която ме насърчи 12 часа да прекарам на тоалетната клекнала напъвайки, за да слезе бебето. В моментът, в който екипът реши да вади бебето с форцепс, то слезе и се роди за минути. Не съм избирала екип.
И въпреки това два часа след това бях изкъпана и с бебето в стаята ми.

Дългото и болезнено раждане не е усложнение. Въобще нямам предвид раждането като преживяване. Усложнения са разкъсвания на кофти места, отлепване на плацента, кръвоизливи, използване на форцепс, вакуум и други подобни дивотии. Щом си била на крак 2 часа след раждането значи си нямала усложениния.
Такива имаше моя приятелка, разкъсала се ужасно (писала съм в друга тема, не му е тук мястото за подробности), която беше 24 часа в реанимация с катетър и след 10 месеца се подложи на пластика. Няма да разказвам повече, но това имам предвди под проблеми и усложнени раждания.

Разбира се, че има изключения. И това изобщо не означава, че на всеки ще се случи.

Разбира се. Въпроса е по - скоро колко жени имат проблеми след вагинално раждане и колко след секцио. Какви са рисковете на единия тип раждане и на другия...с отговори на тия въпроси е по - добре една жена да решава как ще роди и след консултация с медицинско лице, естествено. Защото тук може да се прочете за много леки и безпроблеми раждания и от двата типа, както за много тежки такива, а и хората пречупват нещата през собствената си призма и често ти спестяват по нещо от разказите си...поне аз бях изчела доста ама пак не бях напълно подготвена какво ме очаква...

Отговорът се съдържа в имената  а ражданията, едното е нормално, другото операция. Операцията се прави при медицински показания.

А при секциото не е ли на късмет? От снощи чета един почернен мъж, който търси свидетели, защото съпругата му почива при планирано секцио, официално от белодробна емболия, но действията на екипа са го навели на съмнения. А бебето е в кома.
Пак казвам - това е отворена коремна операция. И първото ми, естествено раждане хич не беше леко, имах епизиотомия, шита без упойка и също не ми беше комфортно при сядане първите седмици, но пак бях изключително против секцио. За съжаление, така се случи, че бебето нямаше как да излезе по нормален път и се наложи.

При секциото според мен зависи главно от лекарския екип и естествено състоянието на майката. Тромбозата и настъпилата вследствие на нея белодробна емболия са сериозен риск от всяка коремна операция, така е. Въобще не съм отричала, че при секциото също има доста рискове.
Наблегнах на това, че възстановяването след нормално раждане не е задължително бързо, леко нито 100 % - во както се описва понякога. И че в НЯКОИ СЛУЧАИ може дори възстанояването след секцио да е по - бързо и безпроблемно отколкото след по - тежко вагинално раждане. Не е гаранция...

Имам база за сравнение, точно за това се вдигнах да се къпя, да ям и да си взимам детето.
Имах епизотомия, не беше кой знае какво, в сравнение с разреза от секцио.

 Лежането в реанимация близо 24часа след операцията, чакането някой да те раздвижи, виждането на бебето чак след преместването в стаите, болката от операцията и т.н., хиляди пъти бих предпочела нормално раждане.
Не съм забравила раждането и болката, просто желанието да се очовечя и почувствам нормално, беше по-силно от дискомфорта и умората на 12 часовото ми раждане.
Бях потна и мръсна, не можех да се търпя и не бях яла от предния ден. Умирах да си видя бебето.
Не става дума за рисуване на розови картинки, а за приоритети и възможности. След секциото също исках да се почувствам бързо човек, ама нямах такава възможност.

А в Бургас знаете ли колко здрави и прави момичета си отидоха от ДИК синдром при естествено раждане, заради лекарско бездарие, форсирани раждания и пълна незаинтересованост. Толкова, че жените спряха да раждат там допреди няколко години. Пак опираме до професионализма, там е правилото, а не в начинът.
Също така радикалното отношение, заради което много жени не си слушат лекарите и поставят под риск собствения си и този на детето си живот, защото са надъхани, че същите искат да ги режат на всяка цена "за по-лесно".
Жени с брутални депресии и емоционални травми, защото "са оперирани от бебе" четейки майки героини, които играят казачок, кърмят и бягат 200м спринт 2 ч след естествено раждане. И задължително се поставя под въпрос и съмнение "медицинските причини" налагащи секцио.

Проблемът при нормалното раждане е, че много жени избират екип, избереш ли екип, той бърза да родиш в смяната му и слагат окситоцин, предизвикват, натискат.
Ако не сте избрали екип, никой не ви пришпорва за никъде.

Има го и това. Две мои познати родиха предизвикано от един и същи доктор, светило - на едната терминът й беше преди отпуската му, а на другата - по Коледа. Седмици преди това ги вика на преглед, прави вагинален преглед да разшири шийката и двете родиха в началото на деветия месец.

Това е така, при мен проблемът също беше, че избрах доктор, "благодарение" на който родих за отрицатлено време и до ден днешен възприемам раждането си като изнасилване. Точно за това препоръчах на моя прителка да не избира екип, тя така и направи. Само че се случи при някакво стажантче завършило оня ден, усложнило се раждането към края, тръгнали да губят тоновете на бебето, онзи някак си го извадил в последния момент, НО приятелата ми се разкъсала зверски, тъй като бебето голямо, няма епизиотмия и после както казах - 24 часа реанимация, катетри, след това наново рязане и пластика и т.н. към днешна дата не знам как са нещата при нея и дали се е възстановила напълно, но и тя си видя бебето чак след 2 дни...
Та за съжаление и това не е панацея.
Такива случи просто не се разчуват защото за смрътта на родилки се говори по новините, но за подобни поражения - разбира се - не. Само че какво става после никой не знае...

Това е донякъде вярно. Окситоцина ми разказа играта на края.
Но след слагането му, раждане на бързо приключи. Малко позагубих представа за времето тогава, но горе долу 2 часа след това, ми сложиха бебо на гърдите.
Иначе преди това бях около 10часа с контракции, а бебето не се беше смъкнало.
Болеше много, поскимтях доста, но съм благодарна, че го ускориха. Само си повтарях, че след всяка контракция, мига в който ще гушна бебо наближава.

Аз и двата пъти отказах тези прегледи за разкритие.Доктора при,който родих с избор щеще да ме чака.Отидох с 7 см. Упойка,чакаха ме час и половина още и после раждане.

Аз съм с две нормални раждания и двете без упойка. И след двете на петия час си бях ОК и ходех да си искам децата. Не е редно да се казва, че всички едва ли не лъжем само, защото някой не го е видял с очите си. Каква ми е далаварета на мен или на друга да излъже, нито ще вземе пари от направеното секцио по желание, нито нищо.

Авторката, ако те е страх от нормално раждане има епидурална упойка, чувала съм от познати, че върши работа. Няма как да знаеш как ще протече едно нормално раждане. Аз първия път имах много болезнини контракции общо 3 часа, след слагана на система с окаитоцин. Втория обаче директно с влизането в предродилна им казах, че каквото и да става няма да им дам да ми сложат окситоцин. Силни болки имах може би час. Чети и преценявай. Успех!

Искам да споделя опит. При мен нещата до последно не бяха ясни, защото бебо изоставаше на тегло. Имаше опасност от спешно секцио. Дни преди термина на последно планово посещение при Аг, бях уведомена, че детето е в правилна позиция за нормално раждане. Бях изумена. Въобще не вярвах, че ще стане. Наближи термина започнаха едни леки менструални болки. Отидох да ме видят, върнаха ме. На следващия ден болките станаха на интервали. Обадих се на моето аг, слава богу че се съгласи, защото ми беше казала, че ще бъде в отпуск на термина, а тогава беше след нощна. Прие ме, вклчиха система , пукнаха ми мехура. Общо 4 ри часа, болеше ме и не помня мига в който ме качиха на магарето. Не вярвах ще се справя, защото съм си лигла по принцип. След 15 минути родих! Разкъсах се и ми сложиха упойка. Събудих след час. Много се уплаших за себе си, защото си мислех че съм в ужасен вид отдолу. Закараха ме до стаята на количка, донесоха ми бебето. Станах, разходих се, опитвах се да сядам на една страна. Получаваше се с мъка. Иначе си гледах бебчето, но така и док не ми каза колко шева имам само ме извика след 10 дни в кабинета да ги свали. Тогава разбрах 3 външни и два вътрешни. Не съм бягала, скачала, хвърчала, обслужвах се бавно сама, детето и мен самата, но до десетия ден не знаех какво имам там долу, беше ме страх да помисля.
Към днешна дата все едно нищо не е било. Беше гадно чувството след раждането, но лека полека нещата се оправиха. Иначе плюс си е можеш без проблем да вършиш домакински задължения, след секцио трябва поне месец пазене. Не трябва да се вдигат бебешки колички, пране, да се готви и т.н. Към авторката , ако преодолееш страха си опитай нормално. Никого не бих съдила, че е избрал секцио, защото и аз бях убедена, че ще родя така.

Как не може да се готви и пере със секцио? Не се заяждам, наистина се чудя - това по докторска препоръка ли е?

Не може да се вдига тежко, заради операцията. Не знам защо това изключва готвенето. За прането е ясно, не вдигаш легена. Аз лично го плъзгах по земята до сушилнята, там сядах на един стол и една по една мятах дрехите вътре. Така че няма невъзможни неща. Количка също не вдигах, тя си има колела.

Няма такова нещо разбира се.

Ами викам да попитам, защото знам, че ражданията тук в Америка и в България са различни, ама чак толкова...На мен докторката ми каза - никакъв секс 6 седмици и нищо по-тежко от бебето. Това последното при мен не е критерий, защото Малечка Палечка беше 1.4 кг. 😊 Аз на 4-я ден след операцията се закарах сама вкъщи с колата - 3 км. Прегледаха ме за последно и ми разрешиха. Болеше, но поносимо - вече не взимах обезболяващи. А за готвенето - аз така или иначе не готвя - мъжът ми е гастрономът специалист у нас.

До 30 дни след операцията жената не трябва да вдига нищо друго освен бебето, да кърми и да го обслужва. Всяка друга домакинска дейност трябва да се върши от друго лице. Да, доктор ми го каза. Предполагам, че по рано може да се вършат много неща, но мисля, че щом доктор го казва има значение за бъдещето здраве на жената.

Еми аз след махането на конците, т. е. една седмица след секциото, си вършех всичко вкъщи. Никакъв проблем съм нямала.

А на мен АГ ми каза, че трябва да се движа и разбира се да не нося чували с цимент , но не са ми забранявали нищо. С мъжа ми двамата сме се справяли сами. Обезболяващи съм взимала, по-точно ми вливаха само в болницата до 4-5 ден някъде и толкова. Конеца ми го свалиха на 7ден. В реанимация бях около 3 часа докато ме пусне упойката.
Но на мен ми е ясно, че не при всички протичат така нещата и според мен основно приносът е на екипа.
Аз лично си избрах И анестезиолог, а дори да бях успяла да родя естествено щях да избера същия АГ и анестезиолог + акушерка.
Това което трябва да направи една бременна е да слуша лекаря си. Аз как да раждам нямах възможност да избера и смятам, предвид как се случи всичко, че АГ направи най-доброто и взе най-правилните решения.

И ние сами се справяхме. Ни баби, ни дявол. Не видяхме особени проблеми, но пък и ни се падна кротко дете. За секциото наистина е важно да се раздвижиш по-скоро. Аз не помня и след първия ден даже да са ми давали обезболяващи. Ми болеше, да, първия ден вървях превита като бабичка, но минава.

Аз отказвах обезболяващи. Док накара до ми влеят една банка преди раздвижването, после се усетих, че с тоя дрен е имало нужда.  
Сами сме се оправяли и на разходки си ходех, то беше лятото.

На мен и конци не са махали - беше залепен разрезът. Аз все се каня да попитам и какво имат предвид момичетата като казват - раздвижват ги. Нашата мома се роди вечерта. На другата сутрин в 6 сестрата ме пита - искаш ли да си прегърнеш бебето? Искам, ами! Ставай тогава! Изправих се с нейна помощ, мъжът ми ме хвана за ръка и бавничко отидох до неонатологията, която е на другия край на отделението.

Амо същото. Като излезеш от упойката и се освестиш целта е да станеш колкото може по-скоро.

Според мен темата би била много по - полезна ако когато препоръчвате даден вид раждане не се съсредоточавате само върху раждането като преживяване, престоя в болницата и първата седмица след това, а върху дълготрайните ефекти върху  тялото на жената. . Защото не е важно само колко ще те боли на момента, а какво ще стане след това. Ясно е, че и двете не са приятни и двете болят и при двете има рискове и недостатъци, но в крайна сметка болката минава и заминава - и секциото и вагиналното са няколко часа (секциото даже час), а възстановителния период е няколко дни / седмици.
По важно за мен би било как се чувствате месеци и години след раждането.

Например при вагиналното раждане знаем някои основни рискове като пролапс на тазовото дъно, инконтиненция, проблеми с шевове и т.н. При секциото пък може да се получат сраствания, загуба на чувствителност в коремната област и др. Тези неща според мен са МНОГО по - важни когато се взима решението - секцио или вагинално, а не колко ще те боли на момента, колко скоро ще се изкъпеш и ще си сготвиш

Дано не се приеме пак като заяждане, лично за мен е много полезна тази информация.

При мен от секциото остана само белега. Засега други резултати не виждам, а минаха шест години.

Родих преди 2.5год, за сега нямам никакви оплаквания. Първите няколко месеца след раждането при докосване на самия белег, мястото беше като дървено. Към ден днешен е нормално и нямам сраствания.
П.п.
Не препоръчвам секцио, препоръчвам да се слуша следящия АГ.

Kalina, права си. Аз живях в болницата един месец след раждането и излязох от там по-малко килограми, отколкото преди да забременея. Също така, коремът ми беше напълно прибран. Това в голяма част от притеснение за дъщеря ни - знаех, че е здрава, че е добре, но беше толкова мъничка...Нямах чувствителност около белега горе-долу 6 месеца. Нищо не ме е боляло в дългосрочен план. След една година докторите казаха, че нямам сраствания и всичко е напълно възстановено. Само че, и това няма нищо общо със самата операция, ми казаха 2 години да не забременявам, а по тяхна препоръка и никога повече. Нищо не се знае, но статистически имам по-малко от 1% шанс за нормална бременност.

Както няколко от вас казаха вече - аз си слушам специалистите и им вярвам.

Първородната родих нормално преди 9 години. Преди 2 месеца родих второродната секцио по мое желание.
Не си го причинявай секциото ако нямаш показание. Не го прави просто. Ще съжалявам до края на живота си, че родих секцио втория път. Напъни се, за няколко часа ще излезе и после се забравя...казвам ти го от опит.
Цял живот ще преболява от секциото. Все трябва да се пазиш, да внимаваш, а и възстановяването не е шега работа...поне при мен. Аз лично се чувствам като инвалид заради операцията и си мисля, че никога няма да съм както преди. Ако имаше кой да ми каже, кой да ми начука канчено и да си родя пак нормално...
При нормалното раждане за няколко часа си на крак и си както преди
Успех, леко раждане и здраво и прекрасно бебче ти желая

Малко ще се отколня от темата, но не съм запозната. Боли ли поставянето на катетър, и малко се страхувам от клизмата 🤔😬

Аз лично поставянето на катетъра не го усетих, операцията ми беше в МД.
Клизма са ми правили и преди нормалното, и преди секциото, и не е супер неприятна.

Не са ми правили клизма, а катетъра го сложиха след упойката и не съм усетила. Свалянето му беше за момент неприятно.