КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ - споделяне на опит и знания - 38-а тема

първия прием може да е на гранули.
гранулите не са били предписани, детето се самообслужи - писах единствено и само по този казус!

Дозата също може да се окаже проблем. Едно е да те боднат с върха на ножа, друго е да те намушкат (каква съм кръвопийка ). Независимо, че лекарството е едно и също. Информацията, която се съдържа в 5 гранули, се съдържа и в 100, но има значение как ще бъде поднесена тази информация.

Това означава ли, че всеки, който е участвал в доказване на лекарство, остава с такава чувствителност към него? Или по-скоро интересно ми стана, когато се прави доказване на лекарството, след това не се ли пристъпва към някакво антидотиране или някак да се реши въпросът с получените симптоми на доказващия лекарството. Освен, че е индивидуално, което вече знаем.

И аз това исах да попитам, но явно не успях да формулирам правилно въпроса си.

Аз мисля, че това, че трима хомеопати са ви определили като човек с картина точно на едно и също лекарство, не означава, че това е вярното лекарство. Например човек, който масово е определян като тип, нуждаещ се от nat-m, но не трябва да се забравя, че маската ни пред света, дори и пред нас самите, понякога заблуждава. Има лекарства, които демонстрират чудесни маски и роли на всъщност други лекарства.
Друго: трябва да се отдиференцира, обаче при подробно, обстойно и внимателно изследване на случая, какво точно означава доказване във вашия случай - дали изразявате нови симптоми, или имате засилване на съществуващите. Засилване на съществуващите, от своя страна, ако е без промяна, означава едно; ако има дори най-малка промяна, означава друго (защото един нюанс на болката например вече Е промяна). Също така нямам идея какво разбират хомеопатите ви под "ниски потенции" - може например 15СН да е висока за вас потенция, но 15 СН през вода (метода на плюсирането) вече да се окаже подходяща - така че и това е абсолютна спекулация, когато случаят не е изследван.

Относно антидотирането при доказване - хомеопатията има своите механизми за справяне, дори при дълготрайно "доказване" и потискане на жизнената сила. Не на последно място едно е да се докаже НЯКАКВО лекарство, друго е да се докаже симилимум, тоест най-подобното за човека лекарство, което резонира най-добре с жизнената сила. Това се учи подробно при нас в НХУ. Д-р Косева е писала, че остава специфична чувствителност след доказване на хом.лекарство. Тази специфика е дълга тема и абсолютно индивидуална за всеки доказващ.

Не ви подценявам, но материята е сложна и не е за лафче във форум. Тя е толкова СЛОЖНА, че дори не всички практикуващи хомеопати се ангажират с това да бъдат координатори на доказване. Така че...много добре си формулирате въпросите, но прблемът е друг - липсва ви определа база данни в това конкретно поле от познанието и моите отговори няма на какво да "стъпят".  Пиша още няколко реда за доказването и ще се огранича да коментирам по темата.

Дизайнът на едно доказване има определена логика. В доказването вземат участие ДОБРОВОЛЦИ. Те са наблюдавани дълго време ПРЕДИ доказването да започне, за да се знае какви са техните конституционални състояния, активни миазми и т.н. След това се правят приеми на ХЛ/пласебо по определена схема (рандомизирано, двойно заслепяване, контролни групи с пласебо и т.н.). Приемите спират индивидуално за всеки доброволец в момента, в който конкретният доброволец изяви първи симптоми. След това НЕ се приема нищо и се оставят симптомите да се развият, за да се разбере картината на лекарството. При ЗДРАВИ доброволци, хомеостазата успява бързо да се справи с това моментно преднамерено нарушение и симптомите на доказването бързо отзвучават без последствия. Ако доброволците не са били съвсем здрави - може да остане специфична чувствителност към доказаното лекарство - такъв е случаят, когато вие бидейки болни, посещавате хомеопат с цел лечение, а той поради некомпетентност предизвика доказване.

Понякога при доказване могат да се изявяват симптоми месеци след като е спрял приемът на ХЛ затова едно СТАНДАРТНО доказване продължава 6-12 месеца!!! В случай, че доброволецът иска да прекъсне участието си в доказването или в случай, че симптомите му носят дискомфорт - разбира се, че се антидотира и разбира се това не се прави с ядене на ментови бонбони и интензивно миене на банята с битова химия.

Когато обаче идете на хомеопат, а той/тя не спазва принципите на хомеопатията и в РАЗРЕЗ със стандартите на добрата практика ви назначава да пиете ХЛ в сухи гранули - това, което се случва е, че в мига, в който погълнете първата гранула вие влизате в процес на доказване, без въобще да знаете и без това да е било вашето желание.... Той и "хомеопатът" ви не знае, защото ако знаеше какво се случва нямаше да провежда насилствено доказване с вас, при положение, че вие не сте го потърсили за да бъдете доброволец, а го търсите с цел лечение. Това насилствено доказване е лишено от стройната организация на целенасоченото доказване и поради това става страшни неща. Наистина страшни и ви уверявам, че няма грам патос в написаното от мен.

Значи само с антидотиране. Благодаря д-р Косева! Това исках да знам.
Аз дадох пример със себе си, не за да ми се помага тук във форума, а просто за да обясня по - точно какво ме интересува. Изобщо нямам намерение да се " лекувам" или да търся някой хомеопат да оправя грешките на друг тук.  Писала съм вече и за разочарованието си и какви са причините. Въпросът беше принципен, защото съм убедена, че не съм само аз увредената от доказване на хомеопатично лекарство.  Колкото повече такива въпроси се засягат, толкова по - ясно може да стане на всеки избрал този метод какви са рисковете от хомеопатичното лечение. Все пак темата не е само за реклама и набиране на " пациенти".

Аз питах за доказването с цел описване на симптомите. Благодаря!

Малко да развеселя аудиторията: ММ обичайно е доста инертен, а аз обратното. Настоящите лекарства ни метнаха в противоположна посока обаче пък чудесно се забавляваме с това. Малко е трудно от мързел гледната ми точка в момента, да го гледам колко е активен Ама който от каквото е имал нужда, това е получил.

Странно, това ли е правилното хомеопатично лечение, да придобиеш темперамент, който не ти е заложен!? Защото като свърши действието , всеки пак ще си е постарому.
Ето още един хубав въпрос, стига на някой да му се обяснява де.

Ние не сме придобили трайно различен темперамент. Получили сме това, което имаме нужда в момента. Аз да си почина, щото обичайно не спирам. Мога само да теоретизирам по въпроса и не мисля, че би било правилно. И да допълня - това е само извадка от споделеното с хомеопата в разговора ни вчера. Не е единственото. На нас ни е забавно с толкова разменени темпераменти.

Да си повторя въпроса за Амел. Предния път не го зададох коректно. Защо се изписва? Има ли активна съставка-имам предвид коя е майчината тинктура, от която е направено разреждането?
Или поне къде да търся 4то издание на Органона?
След няколко годишна пауза се колебая дали да започна да лекувам дъщеря пак с хомеопатия. Честно казано, спомените ми са толкова лоши, че вече мина месец от инрервюто и още не мога да се реша. Хубавото е, че новият хом.разбра колебанията ми и ми даде две възможности-да дам две дози предполагаема конституция и после Амел някакво време или да чакам остро, в което да не давам нищо и да й се обадя, за да получи допълнителна информация за конституцията.

Дъждец, в хомеопатичната аптека на Чаталджа. Може и онлайн да поръчаш.
С напредването на личната ми работа, все повече съм категорична, че лечението започва от родителите.

Не виждам причина да не теоретизираш. Форумът е публично пространство и всеки има право да изрази мнение.

По-коректно е да говорим не за темперамент, а за конституционална ригидност от гледна точка на хомеопатията, тоест способността за адаптация и придобитите модели на адаптация. Лечение се налага, когато адаптационните модели разболяват човека. Да си представим едно малко кротко дете, "ангелче", не създава проблеми, не мрънка, не хленчи, не тропа с крак, прибира си винаги вещите, не ходи в калта и локвите, не се цапа, мие си ръцете редовно преди всяко хранене (без подкана). Когато сме на гости и няма с кого да си играе, чинно стои на масата на възрастните, не роптае, не вдига шум, не привлича внимание. Здраво ли е детето? Не, болно е (даже е много болно). Потискане на естествени склонности, поведение, неприсъщо за възрастта и т.н. са болестни адаптационни модели. Това е бомба със закъснител, ако вече няма физически прояви на болестта (а със сигурност има такива). След правилно лечение такива деца започват да се заявяват по-смело, да изразяват желания, да си позволяват да изразяват негативни емоции и т.н. Често това ново поведение се явява шоково за родителите и те заявяват, че детето се е "влошило". Напротив, детето е стъпило на пътя на лечението. Когато процесът се подпомогне от промяна и осъзнаване в поведението на родителите спрямо детето, то релапси няма да има и детето ще стане нормално здраво дете. Ето това е една от причините много хомеопати да държат родителите да се лекуват заедно с детето, ако не и преди тях.... Авторитетите в детска възраст са  да не казвам единствените, но най-често срещаните негативни възбуждащи и поддържащи причини, за които говори Ханеман. И докато те не се "отстранят", лечението ще има временен ефект, ако изобщо има.

От другата страна, да вляза в частен пример. Една превъзбудена нервна система, един човек, който гори свещта от двата края, който  е вечно нащрек, вечно забързан, контролиращ, тревожен, също е бомба със закъснител. Тези адаптационни модели предполагат неминуемо задълбочаване на патология, ако положението не се нормализира и да влезе в някакви разумни граници на усещания и поведение. Защото човекът не е перпетуум мобиле и има своя праг. Тоест отново целта на хомеопатичното лечение е да се "разчупи" ригидността, непроменяемостта, устойчивостта на конституцията, тоест начина на реакция към многообразните житейски фактори. Свръхреакцията, перманентната превъзбуда на нервната система ще резултира в различни болестни посоки - физика, психика, зависи къде е слабото звено или звена в конституцията. Това е идеята на хомеопатичното лечение в тези случаи, не да се смени темперамента, а да се направи така, че да не разболява, грубо казано. (по мое мнение един експанзивен и деен човек стане ли трайно летаргичен, значи е много болен. Идеята не е да променим тотално човека, а да му се помогне да бъде себе си, без това да го разболява. Някои модели ще се променят, някои не - правилно стимулираната хомеостаза сама ще прецени това). Тоест да няма отклонения от нормата в болестни крайности. (Доколкото може да се говори за норма, защото тя е индивидуална за всеки човек). Винаги е имало и ще има и по-нервни типове, и по-летаргични, НО пък здрави. Тоест въпросът отново е в "дозата" да го наречем - колко сме нервни, или доколко сме летаргични и т.н., доколко това ни пречи на нормалното съществуване и ни носи дискомфорт.

това беше за мен причината да се откажа от хомеопатията.
всичко е супер сложно и де факто все съм зависима от хомеопата и неговите (не)знания. абсолютно по същия начин съм зависима и от другите лекари.

като чета Ханеман, при него не всичко е толкова сложно.
може би той е бил наясно, защото това си е неговия метод и е имал яснота какво прави.

Точно това коментирах с позната вчера. Зависимостта от самия хомеопат. Дали компетентен или не, то реално за всяко " кихане" трябва да се консултираме с него. Няма определени принципи и точни отговори, всичко според човека, според предното лекарство, според ......само дето на практика става така, че освен " всичко е според човека", " всичко е и според хомеопата" ! Хомеопатията помага, аз затова все още търся отговори и затова следя и темата, но всичко изглежда много сложно и има голям риск и да навреди.