Днес,както всяка сутрин ходиме на кафе с една приятелка.Хубаво заведенийце-и пицария се води,пиеме кафета,хапваме и пици-абе нормална сутрин за отрезвяване на акъла.От няколко дни при нас сяда една мама с бебе-познаваме се от квартала и разцепваме по някой лаф.Всичко ок-ама да си дойдем на думата.Та всеки път,като дойде при нас тя все не консумира нищо.Сервитьора,наш познайник вече,всеки път я базика:"За тебе какво?Голямо или малко нищо". И тя без грам притеснение си казва:"Едно малко нищо".До тука добре,ама днес на всичкото отгоре след "едно малко нищо",си извади от количката тутманика и 1 кисело мляко и си закуси най-прилежно. Направо изтрещях.Голяма простотия ми се вижда-тва не е баничарница все пак,не стига,че дори 1 кафе на поръчва,а и се вадят закуски и млека.Може и аз да не съм добре-ама тва е меко казано тъпо и смешно.Много ми беше на устата да го кажа,ама пусто защо си затраях? Чувствали ли сте се по този начин-тъпо?На мене ми стана срамно,а на нея незнам как не.Разбирам,може да няма пари за кафета и коли,ама тогава не сядай на заведение,още по-малко да закусваш там.Абе побърках се от тая гледка,още го мисля и все си се убеждавам,че аз съм добре-не мисля неправилно.Вие какво ще кажете?