Здравейте!
Имам нуджа от помощ за проблем касаещ 16 годишната ми сестра. Ще карам направо - иска да се самоопредели като момче. Казвам иска, защото последния разговор, който проведох с нея тя самата каза, че не е сигурна. Ситуацията е в процес от няколко години. Мисля, че когато беше на 13-14 години за пръв път сподели, че се чувствала момче. Тогава не го приехме като нещо сериозно, просто защото помислихме, че тепърва навлиза във тинейджърската фаза на "експериментиране". Като малка никога не е била мъжкарана, нито я влечаха момчешки неща. Разбира се притеснихме се малко, поговорихме и оставихме въпроса висящ. Но от тогава тя смени името си с мъжко във фейсбук и нявсякъде из социалните мрежи се определяше с пол "мъжки''. На няколко пъти засичам приятелките и да се обръщат към нея като към момче. А това всъщност е още една подробност - от малка никога не се е вписвала в групата на момичетата от класа и (поп-фолк музика, нацупени устни и всичко съпровождащо тази ''култура''), но аз това си го обяснявам с факта, че тя е по-срамежливо дете, и няма същите интереси спрямо музика, хобита и т.н. Започна да дружи с сегашните си приятели, които малко ни притесняват. Грубо казано - кръг от деца, голяма част от които ЛГБТ. Или поне те така твърдят за себе си... Също доста от фейсбук приятелите и се определят трансджендър. Това ме навежда на мисълта, че е възможно средата да и влияе и да и дава погрешни сигнали.
Върха беше, когато наскоро ходи на почивка при баба си и дядо си. (Живеем в чужбина от 2 години, проблема започна откакто бяхме в БГ, също забравих да спомена , че приятелите и са в България и се виджа с тях само когато пътува натам. През повечето време си пишат.) Върна късо подстригана като момче. Тогава вече наистина се шашнах и все плача.
Никога не сме я лишавали от внимание и любов. Винаги е поощрявана и окуражавана. Добре се справя в училище и е талантлива. Също така никога не е натоявала от нас да се обръщаме към нея като към момче.
Наистина бих била много благодарна да ми помогнете. Не знаем как да постъпим.
Виж целия пост
Имам нуджа от помощ за проблем касаещ 16 годишната ми сестра. Ще карам направо - иска да се самоопредели като момче. Казвам иска, защото последния разговор, който проведох с нея тя самата каза, че не е сигурна. Ситуацията е в процес от няколко години. Мисля, че когато беше на 13-14 години за пръв път сподели, че се чувствала момче. Тогава не го приехме като нещо сериозно, просто защото помислихме, че тепърва навлиза във тинейджърската фаза на "експериментиране". Като малка никога не е била мъжкарана, нито я влечаха момчешки неща. Разбира се притеснихме се малко, поговорихме и оставихме въпроса висящ. Но от тогава тя смени името си с мъжко във фейсбук и нявсякъде из социалните мрежи се определяше с пол "мъжки''. На няколко пъти засичам приятелките и да се обръщат към нея като към момче. А това всъщност е още една подробност - от малка никога не се е вписвала в групата на момичетата от класа и (поп-фолк музика, нацупени устни и всичко съпровождащо тази ''култура''), но аз това си го обяснявам с факта, че тя е по-срамежливо дете, и няма същите интереси спрямо музика, хобита и т.н. Започна да дружи с сегашните си приятели, които малко ни притесняват. Грубо казано - кръг от деца, голяма част от които ЛГБТ. Или поне те така твърдят за себе си... Също доста от фейсбук приятелите и се определят трансджендър. Това ме навежда на мисълта, че е възможно средата да и влияе и да и дава погрешни сигнали.
Върха беше, когато наскоро ходи на почивка при баба си и дядо си. (Живеем в чужбина от 2 години, проблема започна откакто бяхме в БГ, също забравих да спомена , че приятелите и са в България и се виджа с тях само когато пътува натам. През повечето време си пишат.) Върна късо подстригана като момче. Тогава вече наистина се шашнах и все плача.
Никога не сме я лишавали от внимание и любов. Винаги е поощрявана и окуражавана. Добре се справя в училище и е талантлива. Също така никога не е натоявала от нас да се обръщаме към нея като към момче.
Наистина бих била много благодарна да ми помогнете. Не знаем как да постъпим.
