страх на дете от неслучила се смърт на близки

  • 2 788
  • 1
Здравейте, детето ми (8 г.) е много чувствително на тема бъдеща смърт на някой от нас двамата с баща му и се сеща все по-често и почва да плаче, че не иска това да става, не знам какво да му казвам вече, опитах с това да се съсредоточи върху сегашното, че няма да е скоро и не се е случило затова няма какво да го мисли и страда, но не помага. Какво да предприема? Има ли проблем? Или е нормално? Мен също ме беше страх за майка ми като бях малка, но не помня да съм дискутирала с нея толкова. по-скоро съм си го таила... Сигурно наследствено се предава тази чувствителност? Как да я преодолеем?  Praynig
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Според мен тук трябва да се справите със страха "Какво аз ще правя, ако вас двамата ви няма?". На 8 години е трудно човек да оцелее без родителите си, но не е и невъзможно. На 8 г. децата знаят, че смъртта е необратим процес, който отваря липси. И съответно седи въпросът:"Във възможност ли съм аз да се справя с тези загуби и да продължа да функционирам?" По-дълбокото мислене в тази посока ни отвежда към собствената ни смърт и как да се справим с този факт, как да се "обезсмъртим"? Какъв е начинът да живеем така живота си, че накрая, "като теглим чертата" да остане нещо след нас. Самият страх от смъртта е в основата на всички тревожни разстройства и по-принцип не може да бъде премахнат, може само да бъде трансформиран в градивна енергия да изживеем живота си по удовлетворителен начин.
Според мен трябва да работите с него относно самостоятелността и независимостта му и съответно за повишаване на самочувствието му. Така че да постигне една вътрешна увереност, че каквито и промени да има в живота му ще се справи. Ние не сме във възможност да спрем смъртта, но сме във възможност да правим неща, така че да сме удовлетворени от начина на живот, който водим.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия