Наистина съм отчаяна-мисля,че трябва да се разделим.

  • 10 461
  • 53
# 15
Събери си багажа и детето и си иди. Да си живее с дуварите. Някои хора не заслужават семейство.
Много вярно.
Виж целия пост
# 16
По-добър няма да намериш. Не, че няма, просто ТИ няма да го срещнеш.  Peace
Търпяла си 10 години, че и дете си му родила. Ще търпиш цял живот.
Ако не от този, от следващия, който ще му е копие.
Аз пък ще ѝ дам надежда. Някои мои близки приятели, и мъже, и жени направиха подобен първи избор. Но осъзнаха грешката си и не я повториха повече. Новите им половинки не само не са им копия, а са пълна противоположност. Някои вече имат и по 20-25 г. нормален семеен живот...
И в тази връзка, и в друга, всичко зависи от нея.
Виж целия пост
# 17
Защо си губи 10 години, вместо да се омъжиш като бяла жена?
Защо прави куп компромиси, само за да остарееш със задник?

Какво да те посъветваме сега, като си му дала всички козове, за да те третира като вещ, за която трябва да се грижи защото така е възпитан?

От мен- поставяш ултиматум жилището да се прехвърли на детето и тогава даваш пари за ремонтите.

Просто в началото не беше така и бяхме щастливи.Мислех,че всеки си има трески за дялане и с времето ще се нагодим.
Виж целия пост
# 18
Истината е говорил, като ти е казал, че те обича, но може и без теб (е поне за “без теб” не е лъгал) НО и ти можеш без него , дори и да го обичаш ( а може би можеш да си и много по-добре без него). Не бих ти давала съвети от сорта на “напусни го”,защото отстрани е лесно да се говори , но и аз съм в подобна ситуация. Ще ти кажа само, че заслужаваш да бъдеш щастлива, а кое е щастието за теб , сама ще разбереш. Успех
Виж целия пост
# 19
Стоиш  и раждаш още едно дете и те е страх два пъти.Човекът те познава и смята за невъзможно да живееш без него ,да се справиш без него..Първо ,материално ще се справиш ли сама ,защото от там тръгват  повечето проблеми и страхове.Ако да, остава психически да подредиш приоритети и планове.И да ги следваш.По-лесно с едно дете.Особено ако имаш помощ от родители.За някои трудни моменти.
Ти си човек, ти си единствена и ценна за детето си и за себе си.Не позволявай да те принизяват като вещ.
Какъв апартамент в сметките, поне заплата да ти дава на готвачка и слуга,ако останеш с него.
Виж целия пост
# 20
Мила, родителите ти могат ли да те приемат за месец-два-три? Колко е голямо детето? Колко ви е разликата?

Не го мисли за раздяла, иди при ваш'те да отрезнееш малко. Сподели им, чуй ги. Не си сама! Не заслужаваш това! Насилие в най-чиста форма. Излез от ситуацията, ако има начин, за да я видиш от страни. И после решавай.
Виж целия пост
# 21
Първо, ако го напуснеш можеш ли да се справиш финансово, емоционално и с детето сама. Ще устискаш ли на удара, който той ще ти нанесе?

Второ, разбрахме какви са проблемите между вас, но кои са нишките, които ви свързват. Можеш ли да продължиш да живееш с този човек или всичко е изчерпано във вашите отношения?

Защо вашите отношения не са като между равни? Или поне така си ги предтсвила.

От описанието на държанието на мъжа ти той сякаш те третира като човек, който постоянно и без причина се оплаква. Така ли е?
 
Виж целия пост
# 22
Имаш приятел и дете. Този приятел баща ли е на детето?
Виж целия пост
# 23
И аз да добавя моето мнение:
1. В никакъв случай не си си прецакала живота. Само на 33 си, имаш и дете. Това означава, че имаш бъдеще. А имаш  и работа.
2. Не си си подредила правилно приоритетите. Сложила си връзката пред самата себе си. Помисли си и си отговори защо.
3. Нещата ще се променят, когато ти решиш, че повече няма да търпиш това положение, пък каквото ще да става! Това е цялата тайна. За да оцениш положението си правилно, представи си, че на твое място е твоя близка - сестра, приятелка или друга. Ти би ли одобрила такова отношение към нея? И защо, по дяволите, за себе си си готова да приемеш по-малко? И да търпиш повече?
4. Когато ти се промениш, в самата себе си, това ще почне да си личи. Тогава ще се променят и отношенията ви. Дали той ще оцени това, което може да загуби, или ти ще прозреш, че си си по-ценна от една "връзка", в която само ти даваш, не знам.
5. Казано е: " Обичай ближния си както себе си". Можеш ли да обичаш друг, ако не обичаш достатъчно себе си?
Виж целия пост
# 24
Имаш приятел и дете. Този приятел баща ли е на детето?
Имала ли си любовник по време на връзката ви? А сега?
Виж целия пост
# 25
Връзките са странно нещо.Често стигаме до задънена улица. Ти не си глупава или виновна просто си като всички - Жена с гкавно "Ж" мислеща за детето и бъдещето, заради което си правила компромиси след компромиси. Ще намериш решение. Вярвам в това. Горе главата. професията ми пречи да се отдам само на човешкото чувство, затова ти казвам да помислиш и по въпроса с недвижимото имущество. Не знам как стоят нещата с него, но да дадеш всичките си спестявания за имот, който не е твой, да го ремонтираш и поддържаш, а накрая при евентуална раздяла да останеш на улицата...не си заслужава според мен. Естествено незнам ситуацията. На кого е, в градански брак ли сте, как е прехвърлен имали брачен договор и пр.
Виж целия пост
# 26
Авторке, можеш ли сама да си отгледаш детето?
Виж целия пост
# 27
Много мами я посъветвахте да се изнесе, но тя дали има финансовата възможност да изгледа детето, да плаща наем и сметки и другите неща със заплатата си? Ако може, няма проблем, но аз мисля обратното.
Виж целия пост
# 28
Много мами я посъветвахте да се изнесе, но тя дали има финансовата възможност да изгледа детето, да плаща наем и сметки и другите неща със заплатата си? Ако може, няма проблем, но аз мисля обратното.

Е, нали тя сама казва, че може да се изнесе на квартира и да си гледа детето, а да не плаща неговите ремонти? И че работи, а не харчи
Виж целия пост
# 29
Човек трябва да е самостоятелен и във връзка.Да не зависи на всяка крачка от другия ,защото в един момент писва.Май апартаментът е катализатор ,ако не  и повече за проблемите ,каза,че били щастливи в началото,явно са се натрупали грешки.Възможно е и да мрънка ,като пита например дебела ли съм.Тя си знае.Но никога не е виновен един ,все има нещо отблъскващо да е станало.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия