Имам ли право?

  • 2 582
  • 1
Здравейте!
В момента със семейството ми сме пред трудно решение и не зная как да постъпим без да има наранени.
Взехме си кученце - йорки. Две седмици е у дома и все повече става ясно, че едва ли ще можем да се грижим пълноценно за това сладурче. Със съпруга ми ще бъдем от сутрин до вечер на работа, децата на училище(дъщеря ни е на 8 години, а синът ни - на 10), след това занималня. Излиза, че в най-добрия случай то ще бъде самичко у дома поне 8 часа. Намерихме добри бъдещи стопани - с по-голямо дете, майката не работи.
Виждам обаче, че макар и отскоро да е с нас, децата вече обичат кученцето. Говорим си, че за кучето ще е по-добре при другите стопани, няма да е само по цял ден и т. н. Казват ми че разбират, но тази вечер синът ми се разплака и каза, че когато дадем кученцето, той ще бъде най-тъжното момче в света.
Въпросът ми е дали това наше решение би било травма за децата, с която да им е трудно да се справят, най-вече за сина ми, тъй като е по-чуствителен. Имам ли право да постъпвам така като родител?
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Според мен трябва да поговорите с децата и те да вземат решение за себе си и да носят отговорност за взетото решение. Обяснете какъв точно е практическият проблем с грижата. Какво решение предлагат децата? Биха ли могли те да поемат част от "вахтата"? Общата отговорност и работата в екип сближава...Много по-лесно за преживяване ще е ако те са взели участие в решението, защото така имат и честичен контрол. Основното е не да се съгласите на 100 процента с тях, а да обсъдите, всички да бъдат изслушани. Родителите имат по-голям житейски опит и родителите ще направят най-разумното, но децата ще бъдат зачетени, пък може и да дадат някой добри идеи.
ДАНИЕЛА ТАХИРОВА
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия