Може ли човек да “успее” в България?

  • 15 954
  • 181
# 30
Нима "да успееш" е равнозначно на "да изкараваш повечко пари"?

Измерваш ли успеха си с пари и имоти, можеш ли да го загубиш от кражба или инфлация то цял живот си бил беден.  Peace
Толкова е вярно това!Да не забравяме,че образованието е гост,умът-стопанин!И успехът е да получите това ,което искате!А щастието е да искате това,което получавате!
Иначе съм доволна от живота си в БГ,харесвам работата си и колектива,с който работя.Добре оценена финансово от работодателя и добри доходи.В личен план със страхотен съпруг и прекрасен син.Късмета ми е 2006.
Виж целия пост
# 31
Разбира се, че може Simple Smile Моето мнение е, че освен знанията и уменията в съответната сфера (те са по скоро задължителни) много е важно и умението за комуникация, поддържания външен вид. Имам познати, които са много умни и талантливи, но ако им се наложи да водят разговор - там нещата замират, а това хич не прави добро впечатление Simple Smile

По въпросите ти- Хубавата работа е относително понятие Simple Smile коя е хубава работа за теб, нещо което обичаш да правиш или работа която е доходоносна? Аз ако мога да рисувам, но с пеене се изкарват повече пари, какво да правя Simple Smile
Можеш ли да се развиваш - от теб зависи
Трябва ли да събираш 30 години пари за апартамент - ако е в Париж може и повече от 30 да събираш, ако е в северозападна България може и само 3 да събираш Simple Smile (като цяло зависи от успеваемостта ти)
Виж целия пост
# 32
Сега, и в БГ, и навсякъде, цената на успех и стабилизиране е 10 години работа. Малко са хората, които стават добре платени в първите 1-2 години след университета. В повечето случаи си отнема 10 години, докато се ориентираш и набереш преднина, а и все пак трябва и да живееш, не е само работа, особено за жените. След 10 години опит вече може да преговаряш повече и да знаеш какво продаваш и за колко се продава.

Иначе в първите пет години навсякъде по света ще си чирак общо взето.
Виж целия пост
# 33
И до колко гони целите си!Живота не е лесен ще падаш,ще ставаш важно е да не се предаваш!
Виж целия пост
# 34
Аз съм си доволна от начина на живот, парите ми стигат.
В момента най-добре платени са ит.
Медицина, стоматология и фармация също.
Психологията е губене на време.
Ако можеш да намериш мъж, който да те издържа - детска учителка или учителка също не е лошо, защото се работи половин ден и имаш време за семейството.
Само който не се е занимавал с преподаване през живота, може да говори подобни неща за учителите.
Първо- стартова бруто 750 лв., а ще се увеличава догодина - за мен е доататъчно, за да се издържам и сама. ( по-нагоре споделиха, че дори в банковия сектро това е начална заплата). Второ- половината работен ден е в училището (евентуално), вкъщи се продължава с контролни, тетрадки, обаждания на родители и пр. Трето- след точно един ден в у-ще главата ти пищи ☺ И, не, не е най-лесната професия. Занимавам се с деца, откакто бях на 16. Защото ми харесва, бих продължила. Освен това, самата аз уча "непросперитетна хуманитарна специалност" в СУ, след като такова ми е и средното специализирано образование. Магистратурата, която съм избрала, е най-близкото до практическо обучение, обаче и то в "непросперираща" сфера. Това обаче, не ми попречи на 19 год. да спечеля собствено финансиране на личен проект, да кандидатствам и да ме одобрят за длъжност, която е на половина работен ден, а заплатата -600лв. ( за цял-1200). Така че, не, не само банковото дело и IT специалностите успяват. Търсят се обаче изключително много личностни качества, които не се изучават никъде, а сам ги постигаш с много труд и постоянство. Тоест- имаш ли амбицията ще успееш дори тук, дори учейки нещо, на което повечето не могат да му произнесат името. И всеки ме пита "За к'во ти е т'ва"? Защото искам и защото ми харесва 😊
Виж целия пост
# 35
Здравейте! Аз съм на  17 години и от доста време си задавам въпроса мога ли да успея в България, мога ли само със знания и добър успех да имам хубава работа с добро заплащане, мога ли да се развивам? На къде да се насоча за успеха? И трябва ли да събирам 30 години пари за да си купя апартамент 🤔
Понеже знам че тук има доста по възрастни от мен, Вие доволни ли сте от работата, начина ви на живот, стигат ли Ви средствата които изкарвате ?

Можеш. Избери си хубава, търсена професия, занаят и стани много добра в него. Проучвай, планирай. При добра подготовка, смелост и късмет би трябвало да се оправяш добре.
Познавам много хора, които на 40 вече имат собствен /купен от тях самите/ апартамент и живеят добре.
Иначе животът в България си има своите кусури. Да се надяваме, че вашето поколение ще пребори мафията и животът ще се регулира по-добре, по-справедливо.
Виж целия пост
# 36
Напълно възможно е да успееш в България без връзки. Аз съм на 40+, на всички позиции,  на които съм работила са ме избирали на интервю. Тъй като вече имам изградено име в сферата, в която работя, в последните години ме търсят самите работодатели. След 18 г. и първа заплата на трудов договор след завършването ми 280 лв., сега имам доход, който ми осигурява доста добър стандарт в БГ и който мисля като емигрант би бил много трудно постижим. Разбира се, необходими са търпение и желание за непрекъснато усъвършенстване. Нормално е да се започне с ниска заплата и не толкова  привлекателна длъжност. Като вече избиращ хора за работа в екипа ми, ми прави впечатление, че много млади хора на 25-26 очакват стартова заплата като на опитни служители на 35, което не е реалистично. Относно сферите - според мен, освен най-спряганите - ИТ, медицина има възможности и в много други.  Тук се спомена психологията в негативен смисъл,  но има огромно търсене на добри детски психолози за деца с проблеми, например. Същото се отнася за логопеди и др. специалисти. Психолози се търсят и за HR отделите на много големи компании. Финансовата сфера също продължава да предлага доста възможности. Много е важно да се владеят свободно поне два езика. Само филология и според мен не е достатъчно. Ако човек има дарба за преводач, обаче, наистина се изкарват много добри пари с гъвкаво работно време.
Виж целия пост
# 37
Човек с малко умения и късмет, с малко подкрепа.. може да успее в България.
Виж целия пост
# 38
Впрочем си мисля, че в БГ до 40г. възраст не ти трябва някакъв колосален успех, за да има една двойка жилище. Ако това е маркер за успех де. Просто нямаме концепция за "имотна стълбица". Почваш работа, купуваш някакво стартово малко жилище, изплащаш го за под 10 години, минаваш на по-голямо и така. Дори да вземеш кредит за 20 години, може да се окаже, че ще го изплатиш за 5г., ако се случи успешен период.

Колкото до езиците - може и само с английски, но наистина  да го знаеш. Повечето езици не са ми помагали за по-добра заетост. С повече езици ще те експлоатират на стартова позиция. Винаги ще си ескперт, но на едно ниво.

В БГ винаги съм си намирала работа без връзки. Тоест без роднински и незаслужени - иначе винаги има връзки, просто си ги създаваш, в университет, чрез колеги.
Виж целия пост
# 39
Успехът сам по себе си се преценява чисто субективно. За един успех са парите, за друг успех е семейството, трети, четвърти, така нататък. Аз успех меря по следния начин: искам нещо(материално, нематериално, няма значение), мога ли да си го позволя и ако не, защо не мога? Преценявам какво би ми коствало да получа това, което искам и запрятам ръкави. Също трябва да се вземе предвид, че с времето, приоритетите се променят. Когато бях 19 годишен получавах заплата, двойна на тази, която взимам сега. Но бях сам и в чужбина. Исках семейство. Намерихме се с приятелката ми и си създадохме семейство, имаме дете. Искахме собствено жилище, купихме си( на ипотека). Искахме екзотична почивка, ходихме. Но винаги гледаме заедно напред. Ето това е успехът за мен. Не само да постигнеш нещо, но и да има с кого да го споделиш. Иначе пари се изкарват винаги.
Виж целия пост
# 40
Успехът сам по себе си се преценява чисто субективно. За един успех са парите, за друг успех е семейството, трети, четвърти, така нататък. Аз успех меря по следния начин: искам нещо(материално, нематериално, няма значение), мога ли да си го позволя и ако не, защо не мога? Преценявам какво би ми коствало да получа това, което искам и запрятам ръкави. Също трябва да се вземе предвид, че с времето, приоритетите се променят. Когато бях 19 годишен получавах заплата, двойна на тази, която взимам сега. Но бях сам и в чужбина. Исках семейство. Намерихме се с приятелката ми и си създадохме семейство, имаме дете. Искахме собствено жилище, купихме си( на ипотека). Искахме екзотична почивка, ходихме. Но винаги гледаме заедно напред. Ето това е успехът за мен. Не само да постигнеш нещо, но и да има с кого да го споделиш. Иначе пари се изкарват винаги.
+1 За какво ти е всичко,ако няма с кого да го споделиш и да ти каже Браво ти успя!
Виж целия пост
# 41
Професия преводач не бих препоръчала на млад човек. До 3-4 години преводите ще се извършват с платформи и апликейшъни само и тази професия много скоро ще изчезне.

Това е абсурдно твърдение.
Преводаческият софтуер може да послужи само при превод на силно стандартизирани, еднотипни текстове, които обаче представляват съвсем малка част от пазарния сегмент. Дори и в този случай човешкият фактор е абсолютно необходим - за редакция, корекция и т.н.
Преводаческият софтуер няма никакъв шанс при художествени, есеистични, рекламни, хумористични и пр. текстове.
Също така не виждам как машината ще замести устния преводач.
Виж целия пост
# 42
Много хора са се пробвали да минат с машини или пакистанци за пет долара, ама не става работата:)
Виж целия пост
# 43
Така е,човешкия фактор няма как да се замени при наличието на толкова много думи с преносно значение
Виж целия пост
# 44
Може да се успее и в България, но от наблюденията ми върху успелите хора факторите са следните:

- Нужните качества (освен да си добър в областта, да притежаваш находчивост, гъвкавост, да виждаш тенденциите в перспектива, преди масата хора да са се усетили);

- Да бъдеш в точното време на точното място с точните хора.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия