Вече 6 месеца минаха от раждането, но аз все още се чувствам зле, нервна, тъжна, на моменти ми идват страшни мисли. Бебето ми е все така неспокойно, мрънкащо, а помощ нямам от никъде, гледам го абсолютно и изцяло сама. Мъжът ми работи много, но и когато е вкъщи не иска да се занимава с бебето. Апартамента е хаос, чистя веднъж седмично, защото не мога от бебето, ако е в апартамента се скъсва да плаче, а мъжа ми не го извежда. Все още кърмя и то се буди няколко пъти през нощта, не си доспивам, затова спя през деня. Мъжа ми не ми обръща никакво внимание, не сме интимни, чувствам се дебела и грозна, самочувствието ми е по-ниско от тревата, а на него не му пука как се чувствам, не иска и да ме слуша, когато започна с тази тема, ядосва ми се и ме игнорира. Казва ми, че само го тормозя с моите истерии и иска да го оставя на мира. Той е щастлив, а аз всеки ден си мисля, че полудявам. Имам чувството, че всичко се разпада и няма кой да ми помогне. Не знам какво да правя вече. Мога ли да приемам някакви лекарства за състоянито ми, съвместими с кърменето или има ли някакъв друг безопасен за бебето начин да се справя с това?