Родих второто си детенце преди 17 дни. За разлика от първото раждане това беше абсолютно безпроблемно, с бебето също всичко е наред. Още от болницата обаче усетих, че не успявам да се справя с всички емоции, които ме връхлитат и плача неистово почти по цял ден без да има реална причина. Да, бебето е неспокойно, може би са колики, не спим и ни е на ръце постоянно, но това осъзнавам, че са нормални неща. Съпругът ми е много въвлечен в грижите и помага, големият ни син (на 11г) е зряло и добро дете, което (за съжаление) съпреживява всичко с мен и постоянно се тревожи като ме гледа така отчаяна. Не искам той да се превръща в родител, тревожейки се постоянно за мен, но не успявам да го излъжа, че не плача или че всичко е наред.
По принцип знам, че е добре в това състояние да се излиза сред хора и тн- днес пробвахме една такава разходка и буквално имах чувството, че ще умра сред хората. За капак на връщане заседнахме в асансьора с баткото и аз изпаднах в ужасна криза, която той не трябваше да вижда Възможно ли е да съм го стресирала за цял живот?
С първото майчинство уж не се чувствах така зле, но развих анорексия невроза, от която се възстановявах много дълго време след това.
Сега на този етап просто не мога да се събера и да спра да плача и в същото време чувствам ужасна вина към голямото си дете, че вижда и се тормози от всичко това. И с това дете, както и с първото имам проблем с кърмата и кърменето като цяло, почти не се получава и се чувствам адски зле от това. С тази бременност качих общо 30кг, в момента съм плюс 20 отпреди забременяването, което ме смазва психически и физически(болят ме коленете, кръстът, обувките не ми стават) и не мога да се погледна в огледалото.
Моля да ме посъветвате как да си помогна. Благодаря предварително!