Как да съобщя на дъщеря ми,че съм бременна ?

  • 23 788
  • 716
Охх...здравейте . Доста пъти съм следила форума, харесвам комуникацията тук и за това се надявам за съвети, които да ми помогнат да се справя с това положение. Започвам от тук, че съм на 37 години с дъщеря на 17. С баща и се разделихме преди 2 години, прие го доста тежко, но с времето свикна. Преди година започнах отношения с друг мъж, които дълго време криех от нея, защото е  много емоционална и също така, колкото и да ми е трудно да призная- голям егоист. Може би е от тийн възрастта, но всякакви промени, които се случват в живота ни, ги изживява доста тежко. Та, от началото на тази година, живеем тримата заедно. И при самото му нанасяне имах големи разправии с нея и скандали,  както и реплики от рода на "ще се преместя да живея при татко", но и с това свикна . В ежедневието няма скандали с новият ми приятел, но при всяка възможност гледа да е навън с приятели и да не се застоява в къщи с нас, дори не дава шанс на себе си да го опознае. Същинският ми проблем дойде преди седмица, когато установих че съм бременна. Бременността беше бих казала желана, просто бяхме оставили нещата да се случат. Мъжът ми е щастлив и готов да стане баща ( няма други деца )аз също,много се радвам,че толкова бързо станаха нещата и много искам още едно детенце, но това което най-много ме притеснява е реакцията на дъщеря ми. Чувствам вина от както се разделих с баща и, че постоянно и нанасям нови удари и промени в живота,които тя трудно все пак успява да приеме. Страх ме е, че ще ме намрази сега мен,а след появата на бебето и него . Не знам как да постъпя, как да и съобщя...Обичам си детето и нея я разбирам, че и е  трудно,но все пак не е първото дете на разведени родители и все пак все още се чувствам млада и аз искам да съм щастлива и обичана.
Виж целия пост
# 1
Не е длъжна да приема приятеля ти, нито да го опознава. Очевидно не харесва това, в което дома и се е превърнал и съответно тебе също. От неувереността, с която пишеш, предполагам, че и ти не се харесваш особено.

Каквото такова. На 17 е, не е малко дете. Както и да и го кажеш, няма никакво значение. Колкото повече правиш схеми, как точно да кажеш нещо, за да получиш еди каква си реакция ... толкова повече няма да ти се получава. Това е някаква мека форма на манипулация. Неуважение към детето. Съответно и то няма да те уважава в отговор. В твоя случай най-добре би било да си честна - притеснявам се да ти го кажа, не знам как ще реагираш, но трябва да знаеш, че съм бременна. Но едва ли ще го направиш.

П.С.: Тя не е "дете на разведени родители", а просто дете, младо момиче. Разведена си ти. Детето си е дете. Следващото ти ще е "дете на неженени родители". Не слагай етикети на децата си. И не им прави квалификации, егоисти ли са, какви са, защото ще ти отвърнат със същото и няма да ти хареса.
Виж целия пост
# 2
Няма никакво значение дали момичето ви приема новият мъж до вас или бременността ви. "Детето" си е вече голям човек, така че единственото което му дължите е подкрепа, обич, грижа. То си е вашето дете и му показвайте обичта си. Не слагайте предварително телето пред кравата – ама как ще реагира, ами както и да реагира, това е животът. Нейният биологичен баща е в миналото ви, а вие имате нов живот, на нея също ѝ предстои такъв съвсем скоро.

Аз не виждам проблем. Вие сама си го устройвате.
Виж целия пост
# 3
Да не пускаш скоро теми в подфорума за самотните родители? Преди година си започнала отношения с някакъв и си го прибрала у вас 3-4 месеца след започване на отношенията ви.
Виж целия пост
# 4
.... и все пак все още се чувствам млада и аз искам да съм щастлива и обичана.

Да, да, и съвсем типично забременя набързо за да вържеш новия мъж, че да не ти избяга Whistling
Я прочети колко такива като теб после пускат теми на малко по-късен етап. Някак не ми се вярва, че точно още едно дете си искала толкова много. Според мен гледаш на новото дете като подсигуровка, ама дано не ти излязат криви сметките.
Виж целия пост
# 5
Оф, вярно е, че имаш право на щастие авторке, обаче....защо избърза толкова с новия мъж, че и с  бебето? Трябваше да изчакаш малко, дъщеря ти сигурно скоро ще завърши и може би ще поеме пътя си далече от теб. После би могла да  започнеш по-сериозни отношения с приятеля си и да станеш пак майка, само на 37 г си. Егоистът тук е друг, не дъщерята.
Не знам какви точно съвети очакваш с тази тема...грешките са в теб. Дано не плащаш на много фронтове.
Виж целия пост
# 6
Боже, какви грозни и злобни коментари...

По темата: гушваш я, съобщаваш ѝ новината кратко и спокойно и туй то. Няма какво да го мислиш толкова много: бебето е станало, това е щастлива новина, а и скоро ще ти проличи, че си бременна. Може пък да се зарадва, че ще си има малко братче или сестричка.
Виж целия пост
# 7
Направо ще припадне от щастие 17-годишната, че майка й е бременна.....да плачеш ли, да се смееш ли.
По темата няма какво толкова да се умува. Избираш подходящ момент, когато сте само двете и й го съобщаваш.
Има ли реална възможност да отиде да живее при баща си? И ако да защо това те притеснява. Тя е на 17, след година би могла да прави каквото си поиска, поне на теория. А и ти така ще имаш повече време за новото си семейство.
Виж целия пост
# 8
Момичето е голямо. Не мисля, че има друг начин за съобщаване. Млада си, имаш право на втори опит в търсене на щастието, забременяла си. Чака се еди кога си, надяваш се, че ще можеш да разчиташ на нейната морална подкрепа.
Виж целия пост
# 9
Тя не е малка. Просто и казваш, че ще става кака и това е. Неразбирам защо трябва да се чувстваш виновна, че си изградила живота си с друг мъж от баща и? Неможе вечно сама да стоиш, за да е доволна тя. Нормално, като е в пубертет да има по- емоционална реакция, но с времето всичко ще приеме и ще се оправи и накрая може и неотлъчна опора да ти е в отглеждането на детенцето.
Виж целия пост
# 10
Дидка,
На 37 години животът при някои хора тепърва започва. Семейният и този с деца имам предвид.
А ти градиш второ семейство.
Направо не мога да повярвам на толкова много на брой негативни коментари!
Съобщи спокойно на голямата си дъщеря, независимо, че е на 17.
Това как тя ще приеме новината, си е неин проблем, решение и избор.
Голяма е вече.
Виж целия пост
# 11
Брей, как я нападнаха жената?!
След 3 месеца го прибраха. Колко време трябва да мине? 15 години ли?
На тийн не може да се угоди, така че все тая кога ще ѝ каже.
Виж целия пост
# 12
Коментарите не са негативни, а реалистични.

Според мен винаги, най-печелившата карта в семейните отношения е честността и уважението. Не винаги е лесно, но е единственото правилно в дългосрочен план.

Относно скоростното забременяване и прибиране на въпросния в жилището на жената - категорично НЕ одобрявам, но я разбирам, защо го е направила.
Виж целия пост
# 13
Съобщавай и директно, без заобиколки. И ела да кажеш как е реагирала.
Виж целия пост
# 14
Прекалено много се стараете да стъпвате на пръсти. Щерката я играе същата игра - прави се на обидена, впечатлителна и т.н.

Живейте си живота, а малкото пиленце е вече почти пълнолетно и скоро ще му е време да отлети от гнезденцето и да направи свое.

На въпроса как да кажете - както бихте казали на възрастен човек, защото дъщеря Ви е вече такъв.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия