Татуировка на 16?

  • 13 023
  • 177
# 15
Когато станат пълнолетни, ако искат и втора глава да си присадят. Wink
В момента само най-голямата ни дъщеря е пълнолетна, но тя не харесва татуси. По-малката й сестра също не харесва. Малките са още малки за такива идеи. Ние със съпруга ми имаме татуси, но си ги направихме на късна възраст и на места, които не се виждат в ежедневието, а само при умишлено показване или на плажа. Харесвам татуси, но мисля, че трябва да се правят само след обмисляне и с абсолютна убеденост, че няма да омръзнат или човекът да се чуди как да ги крие. Нашите татуси са свързани с децата ни и с ключови събития в живота ни и затова са ни само " за лично ползване".
Виж целия пост
# 16
Аз самата имам татуси, но правени в доста по-осъзната възраст. Казах на голямата, че нямам против, но като стане на 18. Тя точно това и направи на рождения си ден. Идеята да не й дам по-рано беше, че все пак това е нещо за цял живот и трябва да се обмисли. А не след години да каже "Аз бях малка и не разбирах, ама ти защо ми позволи". Малката на 15 си проби няколко дупки на ушите. Там ме питаха по телефона за съгласие и го дадох, не е чак такъв голям дефект. Но за татуировката й казах същото, както на кака й.
Виж целия пост
# 17
Кажете й, че татуировките вече са демоде. Аз също исках и татус и обеца на пъпа. Нашите бяха твърдо против, но аз побеснял и упорит тийн все пак си направих. Мисълта ми е, че реши ли ходи я спри. В такъв случай бих охитала да я разубедя, но без заплахи и твърда забрана (от личен опит това май дейтсва още по-надъхващо). Ако не успея бих помогнала с избора на татус и добър татуист.
Виж целия пост
# 18
   И аз съм за временната татуировка. Щом може да изтрае 1 година, това е най-подходящият начин. Тъкмо детето ще види дали може да се възприеме с татуировка и дали няма да й омръзне тази татуировка. Също така може след 1 година да й дойде друг акъл и да разбере, че не е хубаво да имаш татуировка. Когато има постоянна татуировка, дори да иска да я махне, защото вече не иска да има татуировка или тази татуировка не й харесва, няма връщане назад.

   И родителите да са против татуировките, това няма значение. Ще намери някой възрастен или някакъв татуист, който татуира в мизерно помещение и не използва стерилни инструменти. Това е много опасно.
От професионална татуистка знам, че временни татуси няма. Залъгват малките , за да им вземат парите. Един стойностен татуист няма да татуира дете под 18 години. Ако го направи, значи не е качествен човек. Заблуда са татуировките за един - два месеца в студиата. Те ги правят с перманентно мастило и си взимат парите. Под 18 със сигурност би се излъгало да си даде парите само, за да има една картинка. Моля ви, поне се образовайте по темата.
Виж целия пост
# 19
Бях дете, което направи точно това. Ако майка ми не преминаваше в ултразвук при всяко споменаване на татуировка, а беше ме завела някъде и беше гледала какво и как се прави, дори и някакво условие да беше поставила, щеше да е по-добре и сега нямаше да се налага да я поправям. Не съжалявам за татуировката, съжалявам, че я правих точно при някакъв, който не знае какво прави и не го вълнува, че бях на 17 тогава...

Ахам. Майка ти и татуистът са виновни, че толкова ти е бил акълът тогава...
Порасни и се научи да носиш отговорност за собствените си погрешни решения.
Виж целия пост
# 20
Под временна имах предвид "татуировка" с къна.
Виж целия пост
# 21
Голям фен съм на татуировките, гледала съм всякакви шоута, предавания и подобни. Ами - временна е колкото да ви надупчат 😊
Виж целия пост
# 22
От малка много исках да си направя. Даже знаех и каква искам. Един от най-близките приятели на баща ми с това се занимаваше тогава. Този човек ме посъветва да изчакам и ако след 10 години ( тогава бях на 15) все още искам тогава да си направя. На 27 си направих 1вата (общо имам 3). 1вата е точно това което исках и на 15. Реших, че за 12 години мислене и щом не ми е хрумнало друго, значи това ще е.
И 3те ми татуировки си ги харесвам, малки са и са на места, които не се виждат в ежедневието.
Майка ми,  когато бях на 15 ,нямаше нужда да я питам може ли, знаех, че ще каже не. Но, аз и тогава си бях малко скептична относно "професионалист" , който ще ми направи без разрешение от родител и нямаше как да тръгна да го правя при такъв.
Виж целия пост
# 23
Едва ли питането е "за или против", така че ще споделя личен опит. Дъщеря ми на 16 много искаше татуировка, заедно с приятелка. Абсолютно се ентусиазирах, заехме се заедно да избираме подходяща, дори намерих татуист. Разбрахме се първо аз да си направя, за да се убедим, че работи добре. Момичетата ме придружиха в студиото. Не знам какво точно я отказа, може би болката в продължение на часове, но официалната версия беше, че всъщност татуировката следва да отразява живота ти, така че за 16-17-18 годишни е още рано, първо да го изживеят, а после да го изпишат. Или както каза младежът в студиото, ако настояваш да ти нарисувам сълза под окото (което, между другото, беше една от безумните ѝ идеи, затворнически татус, означаващ убийство ), убий някого и ще я направя безплатно 😂
Виж целия пост
# 24
Нямам против децата ми да си направят татуировки след време, но на по-дискретни места, защото за много професии това е ограничение. Мъжа ми например няма право да има татуировки, които се виждат от ризата.
Виж целия пост
# 25
      Тази философия- "Да го заведа на правилното място, защото може да попадне на не добра хигиена и т.н." ми е някак неприемлива. Все едно да дам съгласие да се напие с качествен алкохол, защото ако не разреша, може да попадне на некачествен.Или да дам съгласие и с мое знание да си купи наркотик. Е, няма как да стане, а ми звучи като изнудване.

      Не бих била съгласна детето ми да има татуировки. Не бих забранила директно, а това, което правя отсега е да му обясня какво е неприемливото в татуирането.Много говорим, давам му примери, посочвам му в кои среди татуирането е по-разпространено , в кои- по-малко, а в кои- абсолютно неприемливо. Сред семейните ни приятели, сред професионалната среда и сред обществото ,в което се движим татуирани почти няма .Или ако има- те са единици и с абсолютна дискретност, без навиране в очи и без цапаница до врата и по ежедневно открити части на тялото.

Засега мераци в тази насока няма, но както с всичко, трябва много говорене.

Виж целия пост
# 26
Дъщеря ми също искаше татуировка като навърши 16. Съгласих се, но тя докато  избираше какво точно да си татуира, взе че се отказа.
Едно към едно при нас. Само че, първо пришки ми излязоха на устата да й говоря, че това нещо не е временен каприз, че е грозно (според мен) и т.н. Голямо тръшкане беше. Накрая с мъжа ми поговорихме и решихме, че е по-добре да отстъпим за нещо малко и ненатрапчиво, даже й го "подарихме" за 16. рожден ден. В тоя момент започна рязко да се чуди какво точно да е... И накрая спря да говори за това, към днешна дата (на 18 е) няма татуси и не споменава вече изобщо. За моя радост.
Виж целия пост
# 27
Аз не харесвам татуировки, засега и дъщеря ми. Споменавала е, че след време, искала да си направи втора дупка на ухото и дотам. Не знам какъв е този зор от 14-15 годишни да се татуират/вкусовете се менят с времето/, да си боядисват косата в какви ли не цветове, да се надупчат с пиърсинг къде ли не....бунтарство ли, много време за губене ли...не знам...Явно съм от доста консервативните, но не чувствам това като недостатък Wink
Виж целия пост
# 28
даже й го "подарихме" за 16. рожден ден. В тоя момент започна рязко да се чуди какво точно да е... И накрая спря да говори за това, към днешна дата (на 18 е) няма татуси и не споменава вече изобщо. За моя радост.

Да, и ние заявихме, че това ще е подаръкът за рождения ѝ ден, аз само скептично измърморих "Да не вземеш някой тъп надпис или клонки да си туриш...". И тя мълчаливо и бавно се отказа. Сега мисля да ѝ позволя куче, че с тези двете котки ще ми дойде много. Joy
Виж целия пост
# 29
Хаха, и ние взехме куче едновременно с позволението за татуировка, и тя забрави постепенно за нея. Кучето го искаше, откак е проговорила...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия