В мен ли е проблемът ?

  • 10 200
  • 112
# 90
Скрит текст:
Сирено, Сирено, закъсала си го.

Споко, не съм го закъсала чак толкова. Моето поколение за щастие все по-малко говори по тел.
Ако не е в чата, не се е случило. И в работата е така - хората са измислили Slack и от време на време видео конференция, да не си звъним телефони като в соц ведомство.

Аз съм от хората, за които ако има паразитен шум, разговорът по тел. е мъка.

По тел. например ти задават въпрос...и не си готова с отговор. В чат имаш минути на разположение да помислиш, и няма да изглежда странно. По тел. 3 секунди мълчание и отсреща си мислят, че връзката се е прекъснала.

И това не съм само аз, има някои националности дори, при които разговорите по тел. са тегави. Азиатците например - защото е прието отсреща човекът да си обмисли отговора. И затова чатят непрекъснато.

Пък и имаш писмена следа кой какво е казал. Ако някой ти каже нещо по телефона, най-доброто е да кажеш - сега напиши същото в мейл, да го има черно на бяло. Че по телефона - той рече, тя каза.
Аз ли нещо не разбирам, или...?Уговаряш се с приятелки за по кафе и за това ти трябва "документ черно на бяло"?
Сериозно?
А не дай си Боже, да се наложи да се решава проблем сериозен по телефона, сигурно ще си назначиш и "маши"нописка....
Виж целия пост
# 91
Не, за други неща ми е хубаво да са написани.

А и за кафе дори - случвало ми се е да забравя къде трябва да съм. Поглеждам чата и се сещам.

Ако е сериозен проблем, се разрешава наживо.

Има и още едно ценно нещо: по телефона може да не ти вдигнат, да се скатаят...в чата няма как да не видят и не само - аз ще видя, че са видели.
Виж целия пост
# 92
А аз си казвам - добре, че бях само по купони навремето, че сега едвам намирам време да пия кафе с приятелка Simple Smile Времето не стига и когато го имаш, трябва да се кефиш и да си супер щастлив!
Виж целия пост
# 93
А и за кафе дори - случвало ми се е да забравя къде трябва да съм. Поглеждам чата и се сещам.
Ами, пий си гинкобилобата редовно .......   Smiley   друго не знам какво помага при все по-намаляващи мозъчни клетки.
Виж целия пост
# 94
Авторката е едно непораснало дете. Дилемите ѝ са по-подходящи за възрастта с около 5 години преди нейната. Някаква закъсняла сoming-of-age драма изживява. Типичното хленчене, обърканост и пасивен гняв срещу света, който (ебаси колко странно) не ще да се адаптира към нея, а ще трябва тя да се адаптира към него. Welcome Simple Smile

Виж целия пост
# 95

Не е така, примерно работиш по нещо,  и като звънят - уговаряте се, но не слушаш много детайлно, защото бързаш да приключиш това, което правиш. И после - къде беше, кога беше.
Виж целия пост
# 96
Бих ти казала, че сега е моментът да си правиш експерименти с всичко и да гониш целите си. Сега си във възраст, която е много градивна, оформяща и важна за професията ти. Изобщо не се отказвай, кой каквото и да мисли. Винаги съм съжалявала, когато съм приела чуждо мнение и съм отстъпила от това, което аз смятам че е правилно и добро за мен. Гони си нещата, които си намислила. Това дали обичаш да говориш по телефон или не са дребни досадни детайли. Когато имаш цел, ще говориш и няма да ти прави впечатление даже. често в живота възгледите и целите се менят, така че споко, животът е шарен, не можеш отсега да го предвидиш и планираш.
Виж целия пост
# 97
Здравей, аз съм с 2 години по-голяма от теб и дори сме от една зодия. Но като цяло нищо от поведението и мисълта ти не ми напомнят за скорпион. Беше ми интересно да прочета как разсъждава някой на моята възраст, също прочетох и много полезни коментари след това.

Още в началото пишеш, че не си принцеса и си живяла в общежитие (що за доказателство...), а към края на същия пост казваш, че си прекалено претенциозна и принцеса, която седи сама. Хайде първо реши каква и коя си, чак след това питай дали проблемът е в теб. Друго - искаш някакви мнения, но не казваш нито какво работиш, нито какво си завършила, нито какви са мечтите ти и какво точно възпрепятства тяхното осъществяване. То е ясно, че всеки човек има мечти. Колкото по-малко детайли скриваш от картинката, толкова по-адекватни съвети ще получиш.

За някаква несподелена любов споменаваш бегло в два поста. Разбирам че ти тежи някакво неизживяно чувство, но постоянно като го мислиш, това няма да ти помогне да влезеш във връзка с някого. Сигурно всеки евентуален кандидат сравняваш неволно и подсъзнателно с този образ и това ти пречи. За да не се е получила тази любов, значи си има причина и така е трябвало да стане. Насочи мислите си в бъдещето. Всяко нещо, което ни се случва, ни изгражда като личности, но си остава в миналото. Малко по-смело пусни клонът, за който си се хванала, за да хванеш здраво следващия и да продължиш напред, иначе увисваш.

Броят на мъжете, с които си спала и като цяло всякакви интимни неща са нещо толкова индивидуално и лично, че там няма такова нещо като "трябва". За твоите приятелки 10 може да е малко, за мен са много, а теб не бива да те интересува какво е нашето мнение.  Иначе поздравления за това, че си осъзнала, че е по-добре да си сама, от колкото с някой циркаджия.  Аз от 18 годишна - от както започнах да се занимавам с гаджета, до 25 - винаги съм била в сериозна връзка. С първия - 4,5 години, с втория - 3,5. Реално сега за пръв път съм сама и все още свиквам, но се чувствам все по-самодостатъчна и себеоценена. Малко ме е яд, че студентските ми години свършиха, докато си играех на семейство. Относно приятелите - повечето от тях идват и си отиват. Един човек ако държи на теб, винаги ще намери време и начин да ти се обади. Замисли се дали ти намираш. Приятелството не се измерва в това колко често се търсите, а в малките и големи неща, които поискани или не - правите един за друг. Желанието или нежеланието ти за деца пък изобщо няма да го коментирам, защото е несериозно за човек на 23, който досега не е бил в сериозна връзка. А и мамите достатъчно са те дъвкали по тоя въпрос.

И аз до скоро не спортувах, не извършвах никаква физическа дейност освен вървене пеша. Но от година и нещо се запалих по тренировки вкъщи и чисти и вкусни храни с една фитнес инструкторка в интернет. Много е готино - тренираш си по пижама, с подръчни материали. Фигурата ти се извайва и ти вдига самочувствието, но по-важното е, че всяка тренировка колкото те изморява, толкова и те зарежда с енергия, след което се чувстваш нетърпелив да правиш още и още неща през деня. Само ти давам пример да се запалиш по нещо, което ти харесва и ще правиш с желание, защото звучиш като човек с твърде много свободно време.

Няма такова нещо като "трябва" да излизам и да се забавлявам. Ако си поставяш такива неща за цел, то никога няма да ти се получат. Най-веселите партита са най-непринудените и неочаквани. Тръгнеш ли да планираш, вкусът се разваля. Ако съумееш да се почувстваш добре сама, в собствената си кожа, ако станеш по-удовлетворена от това, което виждаш в огледалото, ако се възприемеш като един по-весел и по-семпъл човек, ще видиш как хората около теб ще започнат по-често да те търсят. Никой не излиза с депресирани хора, които вечно натоварват събеседниците си с проблемите си и говорят само за себе си.

"Аз просто искам да съм различна" ми е много смешно изречение. Та ти каквото и да правиш, и нищо да не правиш, СИ различна. Няма две еднакви човешки същества на тоя свят. Даже близнаците са различни. Просто не се опитвай да подражаваш на никого и не се прави на интересна. Това е единственият начин да не попаднеш в  "масовката" Най-различна и уникална можеш да си, като бъдеш себе си.

Ох, и моето стана много дълго и разхвърлено.
Виж целия пост
# 98
Аз съм на 26. Включвам се в темата само с един пример, а именно колко се променят хората и приоритетите.
На 16 години започнах работа като певица. Имах много и все “отворени врати” и възможности пред себе си. Представях си, че бъдещето ми ще протече по друг начин. Казвах, че никога няма да се омъжа, за да “пера чорапите или да бъда слугиня на когото и да е”(тези разсъждения бяха до около 20 годишната ми възраст) Имам естетична корекция, живеех по ресторанти, салони, кафета и сред приятели (отварям още една скоба, за да няма нападки и да бъда правилно разбрана - НИКОГА НЕ СЪМ БИЛА С МЪЖ ЗАРАДИ ФИНАНСОВИ ОТНОШЕНИЯ, КАТО ЦЯЛО МЪЖЕТЕ НЕ МИ БЯХА ГЛАВНОТО) и като цяло си живеех много добре и свободно без да бързам за женитба и да я приемам като приоритет и цел, но ето ме сега: щастливо омъжена за кюрд в Турция (сватбата ми беше скоро на 26.08.2018) пера по не знам колко чифта чорапи и върша дейности, който не съм си и представяла, че мога. И в никакъв случай НЕ се чувствам като слугиня (имам си и работа - малък магазин в България, с който също се занимавам стока/документи и т.н)
Та в заключение моето мнение е, че всичко с времето си. Желая на авторката и на всички вас да постигнете най-важното, а именно да сте щастливи. Всеки по своему, така както вижда слънцето - семейно или не, с дете или без, с работа или без нея...
Поздрави от мен!
Виж целия пост
# 99
Пиши след няколко години как е брака с кюрда и дали си толкова щастлива.
Виж целия пост
# 100
ЗЛОДЕИДА, да ще споделя, непременно. Не всички кюрди са това, което си представяте. Той си ме взе от заведението както си работех, при нас няма лъжи и измами и по скоро той е с европейски манталитет. Може би в представите на обществото изниква друга картинка, но аз отдавна съм надживяла комплексите и предразсъдъците, които се демонстрират масово. И понеже темата не е “българин/чужденец ли е добрия избор за женитба?” ще завърша с въпроси, на който не желая публичен отговор, а който желае може да си отговори за себе си.
Нима всички бракове българка/българин са успешни?
С колко кюрди се познавате лично?
Целта на моя пост не беше да получа мнението Ви “ще е или няма да бъде щастлив брака ми”. Целта беше съвсем друга.
Виж целия пост
# 101
Не виждам някой освен мен да ти е отговорил, а в моя отговор нямаше определяне на брака ти.
Виж целия пост
# 102
Не виждам някой освен мен да ти е отговорил, а в моя отговор нямаше определяне на брака ти.

Чета добре между редовете Ви Simple Smile Няма да навлизам в диалог. Споделих това, което исках по темата.
Виж целия пост
# 103
Не, ако беше по темата щеше да спестиш подробностите за произхода на мъжа си. Целиш да провокираш, но за това е нужна тема. Тази тук ме съмнява, че все още някой я следи.
Виж целия пост
# 104
С каква цел да провокирам?
Давам пример ОТ какво мислене и какъв начин на живот ДО какво съм извървяла път. Споменаването на произхода на мъжа ми е свързано с това, че е всеизвестно какви са домовете на кюрдите, как се готви, колко са големи семействата и т.н. и го свързвам с цитата ми за чорапите Simple Smile
Дадох го като пример - приоритетите ми преди (салони, кафета, заведения) и приоритетите ми сега - дом, уют и семейство. Коментара ми беше насочен към темата за или без дете. Това е избор, който авторката може да промени с времето също като мен.
Вие мила ЗЛОДЕИДА, явно сте с много различни виждания от мен и зад всяко изказване търсите “под вола теле”. Не целя нищо, не натрапвам нищо, тук сме, за да споделяме мненията си и да бъдем с различни тези и истории, а не за да провокираме.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия