[i]Помощ , депресия , стрес ,тревожност или нещо друго ?[/i]

  • 2 755
  • 3
Здравейте на 23 години съм .. от три месеца съм в някакво ужасно състояние ... Изпадам в паника , изпадам в постоянен рев , имам физически болки , вие ми се свят , стягат ме скулите , прескача ми сърцето , виждам замъглено, вдигам температура през деня 37 , 1-5 , но вечер е 36  ... И все такива гадории ...
Като излезна от нас , започва да не ми стига въздуха , стяга ме гърба , буца в гърлото ... Хиляди изследвания имам , при 10-15 доктора ходих и нищо ... Моля за съвет , какво да правя за да се избавя от това ..


Резултатите от изследванията:

Скрит текст:

Скрит текст:

Скрит текст:

П.П . Нямам подкрепа от никого , всички си мислят ,че се преструвам .
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
След като състоянието ви не се дължи на органични процеси, значи трябва да се обърнем към психиката. За да се справите с проблемите си е добре да работите с психотерапевт. Ако проблемът ви е психичен, най-вероятно зад него стоят неглижиране на емоциите, които се нагнетяват и избухват в най-неподходящия момент и никога в момента, в който са причинени. Това обикновено е свързано с невъзможността да се адаптирате - неувереността, че ще се справите с предизвикателствата и опита да се справите с това през свръхконтрола. Обикновено в основата на това седят екзистенциални страхове и неадекватно ниска себеоценка, невъзможност за себеотстояване. А това се поправя с помощта на терапевт.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 2
Последното ви изречение ,просто ми бръкна дълбоко в душата . Да определено имам много ниска самооценка , никакво самочувствие и т.н. Това ми е проблем още от дете ... И когато се ядосам , никога не го казвам,показвам .. винаги го тая в себе си . Преди дни се ядосах на мъжа ми и за първи път си избухнах стабилно ... Но беше доста зле след това ... Не можех да заспя , виеше ми се свят , не ми стигаше въздух докато говоря , виждах замъглено ,причерняваше ми .... Беше доста гадно ...
Сега се опитвам с йога и спорт да си помогна . И четох някъде ,че задължително трябва да си казваме в такива моменти , че няма реална заплаха ... Та си го повтарям цял ден ,като луда ...
Не знам дали да се обърна към антидепресанти ... Изпитвам голям ужас от хапчета ... Даже два зъба ме болят , е единия един месец бях с арсен и формалин ... След като ми го смениха , мозъка ми реши ,че не го иска и пак това виене на свят , причерняване , задух ) още на 15 Мин от както сложиха лекарството ) ... Ужасно е ... 
Виж целия пост
# 3
Здравейте,
Това което имам предвид под "вентилация" е не да избухвате, а да имате такива механизми, които да ви позволят да кажете какво точно ви е на сърцето без да е толкова енергийно, че да е скандал. Тоест, ако не е нагнетено, ще имате поне частичен контрол. За останалото то също е час от механизма - в момента, в който постигнете нещо, почувствате се удовлетворена обикновено следва страха, че не съм достоен за това, не заслужавам това и следва само саботаж. Това всъщност е неуспех,който води до затваряне и ново подтискане и така до безкрай..От тук следва, че в момента, в който се почувствате по-добре от антидепресанта ще се изсамосаботирате и пак "старата песен на нов глас"...
"Обработването" или заобикалянето на този механизъм ще е по-трудно без психотерапевт. Началото е да започнете да слушате и удовлетворявате себе си, както и да опознаете добрите и лошите си страни, да експериментирате с тях до момента, в който може да кажете, че сте изградили едно адекватно самочувствие.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия