Прочетох за няколко дни "Берен и Лутиен" на Толкин. Доста тегава книга, съжалявам че ще го кажа, но е съставена от сина му, според мен само с цел печалба. Уж трябва да ни разкаже по-подробно една от ранните легенди от света на елфите и Средната земя, а е пълна с повторения на едни и същи случки, събирани от различни други книги на Толкин, като всеки път версиите за тези случки са различни. На места е текст, на места е поема, навсякъде е претъпкано с пасажи, в които на читателя говори синът на Толкин, за да се опита поне малко да ни разясни пълния миш-маш, който се е получил. Не препоръчвам, освен на най-върлите толкинисти. Плюсът са хубавите илюстрации и това, че книжката е тънка.
Сега почнах "Sapiens: кратка история на човечеството" на Ювал Харари, за да си прочистя малко мозъка с рационално четиво