Как е най-правилно да постъпим при плач на детето докато го оставяме в градината?

  • 2 371
  • 5
Здравейте!
Знам, че много родители имат този проблем - детето плаче неистово като го оставят на ДГ. Чувала съм, че просто не трябва да се впечатлявам и, че това ще отмине. Но не мога без да се впечатлявам. Може би е до тип характер.  При нас нещата бяха наред в първа група, но през декември миналата година, вече втора група, дъщеря ми започна да плаче и да се опитва всячески да отложи момента на тръгване към ДГ. Сега е вече в трета група и отново е по същия начин. Вкопчва се в мен когато учителката дойде да я качи в групата и плаче така сякаш се случва нещо драматично. Познавам добре детето си и отграничавам този плач от плача, който има в случаите, в които просто иска да стане на нейната или да привлече внимание.
После се успокоява - така казват от персонала. Следобед като отидем да я приберем също е спокойна, весела, има приятели там, играе с тях. Проверявала съм вариантите да има вид насилие над нея в ДГ, но по-скоро ги отхвърлих.
Предполагам, че просто прави разлика от по-спокойния живот в къщи и правилата, които са в детската градина. Знам, че проблемът е банален и може би дори не е проблем, но също така знам, че има много други родители на моето място, които биха искали да престане този сутрешен плач.
Една от учителките ме посъветва просто да скъся времевия интервал между пристигането в ДГ и моето тръгване от там. Т.е. отиваме, целувам я, казвам "обичам те", оставям я на учителката  и тръгвам. Но когато постъпвам по този начин, тя започва буквално да ридае.
Осъзнавам, че това напряга и учителките, които всяка сутрин се налага буквално да откъсват детето от тялото ми, защото тя се е вкопчила в ръцете или кръста ми толкова силно. Излишно е да споменавам как се къса моето сърце всяка сутрин, но се опитвам да изглеждам спокойна и ведра заради детето.
Ще ми се да намеря вариант, който ще е добър за всички страни - за детето, за мен и за персонала на ДГ. Имате ли предложение какво точно да сторя, за да променя ситуацията?
Вярвам, че темата ще е полезна и за други родители в тази ситуация.
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Универсален отговор и правила на този въпрос няма. Какво да се прави произлиза от това, какво трябва да се даде на взаимодействието дете-учител-родител за да може всички да са спокойни.
Така че почваме обследването стъпка по-стъпка:
Защо ДЕТЕТО не иска да ходи на градина? - Явно след като спира да плаче се адаптира и си прекарва поносимо. Може би иска тя да властва и опитва да свръхконтролира през тръшкането и рева. Вие сте възрастните и вие вземате решенията, защото имате по обширен социален опит. - Да седи сама вкъщи е недопустимо, пък и много скучно. Не всичко свързано с ангажименти е приятно - като тръгне на училище по същия начин ли ще става - когато иска ще ходи, когато не е на кеф- не? После как ще се издържа и храни без грамотност и образование? И малките и големите си имаме съответни отговорности..Може проблемът да е някъде другаде - конфликт с конкретно дете или нещо друго. Говорете с нея и опитайте да помогнете. Няма начин тя да не е забелязала тая утринна мъка - повтарящото и се поведение.
РОДИТЕЛЯТ - Децата са като скачени съдове с майките си. Колкото и да се опитвате да сте спокойна, няма как детето ви да не "подуши"  тревожността и да се възползва от нея. Чиста манипулация, която върши работа на неговите цели. Няма значение дали е съзнателно или не. Така че открийте за себе си от къде идва тревожността. Какво ви кара вие да сте на въпреки детската градина? - Вие чувствате малоценност, че не осигурявате най-доброто на детето си? Нямате доверие на системата? Не сте подкрепена достатъчно от бащата? Всичко това са мои спекулации защото не ви познавам, но съм сигурна, че ако се замислите ще намерите отговорите на точните въпроси.
УЧИТЕЛКАТА - нейната настройка е константен фактор- тя няма полза от ескалации и конфронтации. Освен това учителите и родителите не би трябвало да са врагове. Учителите няма как да изискваме да се променят. Ако нямате доверие,държат се грубо с детето ви или др. - сменяйте.
След като огледате цялата система решете какво трябва да се направи за да влизат и излизат всички от процеса спокойни.
Желая най-искрено успех!
Даниела Тахирова психотерапевт
Виж целия пост
# 2
Благодаря за отговора!
Виж целия пост
# 3
Пиша пак, защото имаме някакво развитие в ситуацията. По-скоро този път просто споделям мислите си по въпроса, не толкова очаквам отговор, защото осъзнавам, че няма готов отговор и ще трябва аз да го "напипам". По-долу ще преразкажа диалог, който са водили бабата и дъщеря ми след като днес баба й я е взела от градина. Детето е било усмихнато и ведро както в повечето случаи когато я вземаме от градина.

Бабата: Хареса ли ти днес в детската градина?
Детето: Да, много беше хубаво! (с щастлива усмивка)
Бабата: Значи тихаресва да ходиш на детска градина?
Детето: Да.
Бабата: Чудесно! Тогава сигурно утре няма да плачеш когато мама те заведе на градина?
Детето: Не! Ще плача, защото искам да съм с мама и ми е мъчно за мама!

Това от една страна ме успокои, че може би няма някакъв драматичен момент по време на престоя й там. Естествено се и поразсмях на отговора на детето. Но и съм леко замислена дали не е успешен опит за манипулация от страна на детето. А може би пък наистина в тези моменти страда искрено (както вече казах познавам манипулативния й плач и е много различен от този сутрин в градината, който си е точно плачът й в ситуации на реална тревога/болка).

Ако приемем, че това е причината - липсвам й - как да й помогна да го преодолее? И пак се чудя защо така изведнъж се появи този плач. Първата година нямаше драми. Допускам, че е страдала вътрешно. А може пък и просто да й е било по-интересно като нещо ново в живота й, а после е направила разликата с топлотата, която получава вкъщи.
Виж целия пост
# 4
Мдаа, децата са невероятни! Много са добри в изненадите и синтезирането на най-важното.
Всъщност трябва да спрете манипулацията и да насърчите изявата на емоциите:
"Разбирам, че ти е мъчно, за това че мама ходи на работа, но това ще продължи да е така, няма как. Хайде заедно да помислим и да намерим някакви по-адекватни начини да изразяваш мъката си?"
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 5
Благодаря отново! Вече говорих с нея. Надявам се скоро да имам успех.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия