Знам, че много родители имат този проблем - детето плаче неистово като го оставят на ДГ. Чувала съм, че просто не трябва да се впечатлявам и, че това ще отмине. Но не мога без да се впечатлявам. Може би е до тип характер. При нас нещата бяха наред в първа група, но през декември миналата година, вече втора група, дъщеря ми започна да плаче и да се опитва всячески да отложи момента на тръгване към ДГ. Сега е вече в трета група и отново е по същия начин. Вкопчва се в мен когато учителката дойде да я качи в групата и плаче така сякаш се случва нещо драматично. Познавам добре детето си и отграничавам този плач от плача, който има в случаите, в които просто иска да стане на нейната или да привлече внимание.
После се успокоява - така казват от персонала. Следобед като отидем да я приберем също е спокойна, весела, има приятели там, играе с тях. Проверявала съм вариантите да има вид насилие над нея в ДГ, но по-скоро ги отхвърлих.
Предполагам, че просто прави разлика от по-спокойния живот в къщи и правилата, които са в детската градина. Знам, че проблемът е банален и може би дори не е проблем, но също така знам, че има много други родители на моето място, които биха искали да престане този сутрешен плач.
Една от учителките ме посъветва просто да скъся времевия интервал между пристигането в ДГ и моето тръгване от там. Т.е. отиваме, целувам я, казвам "обичам те", оставям я на учителката и тръгвам. Но когато постъпвам по този начин, тя започва буквално да ридае.
Осъзнавам, че това напряга и учителките, които всяка сутрин се налага буквално да откъсват детето от тялото ми, защото тя се е вкопчила в ръцете или кръста ми толкова силно. Излишно е да споменавам как се къса моето сърце всяка сутрин, но се опитвам да изглеждам спокойна и ведра заради детето.
Ще ми се да намеря вариант, който ще е добър за всички страни - за детето, за мен и за персонала на ДГ. Имате ли предложение какво точно да сторя, за да променя ситуацията?
Вярвам, че темата ще е полезна и за други родители в тази ситуация.