Здравейте..Накратко историята е следната - след много болезнена раздяла срещнах човек, който е всичко , което съм искала - мил, добър, донякъде ме разбира.. донякъде ме търпи, казвам донякъде, защото нещата , които му причинявам не би ги изтърпял всеки 
. Заедно сме от няколко месеца, предложи ми брак, иска да имаме семейство и деца , а аз.. аз не съм сигурна Не съм по две причини - никога не съм имала нормално семейство, никога не съм била в близост до дечица, или поне не до скоро .Нямам идея дали бих се справила и дали го искам, изглежда ми много трудно.. не толкова заради ангажимента , колкото заради идеята ми, че дечица ще имам създадени с голяма любов :/ Тук не е така.. Много пъти са ме наранявали, много изцепки и глупости ми минаха през живота последните години и си загубих вярата в хората. Най-лошото е , че това ме промени, станах студена, станах неспособна да давам повече каквото и да е за човека отсреща. Убиха ми всички желания, всички стремежи да оказвам на някого колко го обичам, да го зарадвам, да се грижа за него.. Не се интересувам от живота му, не му правя изненади, пълно дърво съм. Момчето е добро и не заслужава такова поведение, но не ми идва отвътре.. А не ми идва, защото не съм преодоляла напълно любовта си към бившия ми партньор. Непрекъснато мисля за него, непрекъснато сравнявам.. това което получавам като отношение сега е в пъти по-добро за мен, знам го.. Пусти чувства Липсва ми.. липсва ми някой който се отнасяше прекалено дълго време, прекалено неуважително и въпреки това го обичах с цялото си сърце. Страх ме е и не знам как да продължа, трябва да се омъжа, трябва да стана човек най-накрая, годините ми също не са малко.. време ми е..За капак на всичко бившият ми ме търси, обещава как всичко би се променило, как нещата биха се оправили , нито му вярвам, нито вече е възможно имам доста сериозна нова връзка.. в която съм по-студена от зимата А го обичам и мисля постоянно..мисля за хиляди неща - да повярвам ли в новото, да си дам ли шанс най-накрая да съм щастлива, или да повярвам в старото - там където знам със сигурност , че години наред щастлива не съм била, но чувствата са много по-силни :/ Единият ме притиска, на другият не вярвам, а трябва да взема решение .Не мога да спя, не мога да ям, не мога да дишам на моменти, ще се побъркам.. Някой бил ли е пред подобна дилема
Виж целия пост
. Заедно сме от няколко месеца, предложи ми брак, иска да имаме семейство и деца , а аз.. аз не съм сигурна Не съм по две причини - никога не съм имала нормално семейство, никога не съм била в близост до дечица, или поне не до скоро .Нямам идея дали бих се справила и дали го искам, изглежда ми много трудно.. не толкова заради ангажимента , колкото заради идеята ми, че дечица ще имам създадени с голяма любов :/ Тук не е така.. Много пъти са ме наранявали, много изцепки и глупости ми минаха през живота последните години и си загубих вярата в хората. Най-лошото е , че това ме промени, станах студена, станах неспособна да давам повече каквото и да е за човека отсреща. Убиха ми всички желания, всички стремежи да оказвам на някого колко го обичам, да го зарадвам, да се грижа за него.. Не се интересувам от живота му, не му правя изненади, пълно дърво съм. Момчето е добро и не заслужава такова поведение, но не ми идва отвътре.. А не ми идва, защото не съм преодоляла напълно любовта си към бившия ми партньор. Непрекъснато мисля за него, непрекъснато сравнявам.. това което получавам като отношение сега е в пъти по-добро за мен, знам го.. Пусти чувства Липсва ми.. липсва ми някой който се отнасяше прекалено дълго време, прекалено неуважително и въпреки това го обичах с цялото си сърце. Страх ме е и не знам как да продължа, трябва да се омъжа, трябва да стана човек най-накрая, годините ми също не са малко.. време ми е..За капак на всичко бившият ми ме търси, обещава как всичко би се променило, как нещата биха се оправили , нито му вярвам, нито вече е възможно имам доста сериозна нова връзка.. в която съм по-студена от зимата А го обичам и мисля постоянно..мисля за хиляди неща - да повярвам ли в новото, да си дам ли шанс най-накрая да съм щастлива, или да повярвам в старото - там където знам със сигурност , че години наред щастлива не съм била, но чувствата са много по-силни :/ Единият ме притиска, на другият не вярвам, а трябва да взема решение .Не мога да спя, не мога да ям, не мога да дишам на моменти, ще се побъркам.. Някой бил ли е пред подобна дилема 
