Здравейте... Вече почти съм изгубила надежда, че някога ще намеря решение на проблема си, но ще направя пореден опит като се допитам до Вас.
Историята ми вероятно ще звучи много странно, много обстоятелства на едно място, но е истина. Просто така се стекоха нещата при мен, че до 27 годишна възраст не съм си решила проблема с липсата на социални умения, колкото и да ме е срам да си го призная.
Работила съм на доста места, била съм и в други колективи, но навсякъде е едно и също - ставам "аутсайдер".
Всъщност този проблем е откакто се помня. Първо - родителите ми са абсолютни "домошари", нямат приятели, винаги сме живели доста "изолирано" един вид. Отделно аз никога не съм имала приятели като дете и съм била обект на подигравки още от детската градина заради не много привлекателен външен вид, очила, не много хубави дрехи и прическа, лошо материално положение. Когато влязох в гимназията, бях в депресия много години и изобщо не ми беше до приятели, стоях си на чина и мълчах, това през всичките години. В университета вече това ми беше станало начин на живот, просто вече се бях възприела като човек, с когото никой не иска да общува, срамувах се и от лошото си финансово положение, а сега осъзнавам, че това е било грешка. Осъзнавам и че до голяма степен и аз, с поведението си, съм допуснала да се получи така, че да живея "изолирано" през всичките години. Но тогава не го осъзнавах, бях го приела за нормално за мен, а това беше голяма грешка.
И сега, въпреки че вече от няколко години се опитвам да променя нещата, просто "не ми се получава". Работих на много места и все един и същ резултат - хората "не ме харесват". Сега съм в отдел само с още един човек - и тя "не ме харесва" (отива да си говори с други колеги през почивките, понякога се държи лошо с мен).
Не знам, но миналото много ми пречи. Първо - прави впечатление, че съм човек, който не обича да говори за себе си, но как да говоря като просто няма какво. Не искам да се разбира, че нямам приятели и никога не съм имала, защото това много би отблъснало хората. Второ - вече просто не мога да се настроя позитивно, не знам как да стане това, след като цял живот и до ден-днешен "не се получава". Сега вече дори не знам каква е причината. Как да се настроя например на ново място, че "този път ще е различно", като на всички останали досега не е било, каквито и "стратегии" да съм изпробвала...
Виж целия пост
Историята ми вероятно ще звучи много странно, много обстоятелства на едно място, но е истина. Просто така се стекоха нещата при мен, че до 27 годишна възраст не съм си решила проблема с липсата на социални умения, колкото и да ме е срам да си го призная.
Работила съм на доста места, била съм и в други колективи, но навсякъде е едно и също - ставам "аутсайдер".
Всъщност този проблем е откакто се помня. Първо - родителите ми са абсолютни "домошари", нямат приятели, винаги сме живели доста "изолирано" един вид. Отделно аз никога не съм имала приятели като дете и съм била обект на подигравки още от детската градина заради не много привлекателен външен вид, очила, не много хубави дрехи и прическа, лошо материално положение. Когато влязох в гимназията, бях в депресия много години и изобщо не ми беше до приятели, стоях си на чина и мълчах, това през всичките години. В университета вече това ми беше станало начин на живот, просто вече се бях възприела като човек, с когото никой не иска да общува, срамувах се и от лошото си финансово положение, а сега осъзнавам, че това е било грешка. Осъзнавам и че до голяма степен и аз, с поведението си, съм допуснала да се получи така, че да живея "изолирано" през всичките години. Но тогава не го осъзнавах, бях го приела за нормално за мен, а това беше голяма грешка.
И сега, въпреки че вече от няколко години се опитвам да променя нещата, просто "не ми се получава". Работих на много места и все един и същ резултат - хората "не ме харесват". Сега съм в отдел само с още един човек - и тя "не ме харесва" (отива да си говори с други колеги през почивките, понякога се държи лошо с мен).
Не знам, но миналото много ми пречи. Първо - прави впечатление, че съм човек, който не обича да говори за себе си, но как да говоря като просто няма какво. Не искам да се разбира, че нямам приятели и никога не съм имала, защото това много би отблъснало хората. Второ - вече просто не мога да се настроя позитивно, не знам как да стане това, след като цял живот и до ден-днешен "не се получава". Сега вече дори не знам каква е причината. Как да се настроя например на ново място, че "този път ще е различно", като на всички останали досега не е било, каквито и "стратегии" да съм изпробвала...
