Предстои ми лапароскопия - тема 10

  • 54 084
  • 754
# 330
Аз влизам да се отчета. Моята лапароскопия мина, не мога да кажа че не беше страшно, но всичко минава. Моето лично мнение е, че си е операция и сигурно е щадяща в сравнение с отворена операция,но за човек, който няма други операции си е голям стрес. Вечерта преди операцията ми направиха клизма, след 18 часа не можех да ям,  след 22 да пия вода. На другия ден към 11 ми беше операцията - пълната упойка е "заспиване", после ми казаха че ще се събудя в моята стая, затова уточнявам за други, на които им предстои и не са имали друга операция до сега, ще се събудите в реанимация или интензивна стая, в която по правило трябва да сте 24 часа. Там сте с катетър и дренаж ( дренажа не всеки го има, но катетъра е задължителен). На другия ден ви раздвижват махат катетър, дренаж,абокат и ви изписват. После аз лично вкъщи усетих болки в гръдния кош, врата и на раните разбира се. За мен лично, всички тези неща, особено катетъра бяха доста стресиращи и очаквах лапарото да е малко по-щадящо. Имам въпрос относно захранването след операцията : колко дни след операцията бяхте на супички и леки храни?
Виж целия пост
# 331
Maksi12, постепенно захранване, аз поне една седмица бях на супи и по леки храни, докато заработят червата и перисталтиката.
Виж целия пост
# 332
Здравейте, при съмнение за херния и необходимост от такава операция с какво изследване се стартира-ехография на коремни органи ли? Какъв доктор се търси?
Виж целия пост
# 333
Днес ми махнаха конците, при малките разрези няма проблем, но този на пъпа ми изглежда някак странно, все едно в долната част има някакъв вътрешен конец и стои набрано. Ох, незнам дали ме разбрахте, но при вас имаше ли нещо такова?
Виж целия пост
# 334
Здравей. И моят изглеждаше гадно, но след време се оправи. Peace
Виж целия пост
# 335
И аз да се отчета за моята лапароскопия с робота Да Винчи. Приеха ме в неделя около обяд, дадоха ми разхлабително, не беше кой знае какво усещането от него, до обяд можех да ям, след обяд само вода до към 22 часа,  след това нищо. Сутринта в понеделник трябваше да си доплатя таксата, извън платеното от здравната каса, здравната каса плати 8 000 лева, а аз 2 500, за мой късмет ествествено се бъгна системата на болницата, на касата, на която аз се редях, на другите каси беше огромна опашка, чакаха ме в операционната и въобще стресът беше голям, притесних се супер много и най-накрая платих, но получих ужасно сърцебиене, преди операцията направих нервна криза и в операционната ми биха някакво успокоително, което ме унесе и така и не помня кога ми сложиха упойката и кога съм заспала, след това ме събудиха на операционната маса, чувството беше странно не знаеш къде си, какво става, първото нещо, което усетих беше катетъра и разпитвах кога ще ми го махнат и как ще ходя по малка нужда с него, в последствие свикнах с него. Веднага ме преместиха в стая, първия ден не ми даваха да ставам, постоянно ми сменяха системите, болка не съм усещала, единствено дискомфорт от това, че не мога да ставам и раните в корема. На следващия ден дойде рехабилитатор и ме раздвижи, започнах да обикалям малко по коридора и ми махнаха катетъра, дренажа ми го махнаха чак на третия ден, на четвъртия вече си ходех нормално и на петия ме изписаха, след седмица вече си се чувствах както преди, ядеех всичко. На десетия ден ми махнаха конците и ми дадоха хистологията Слава Богу всичко беше доброкачествено и кистата не беше ендометриозна. Махнали са ми една киста и три миомни възела, уж два се виждаха на ехографа. От всичко, което преживях мога да кажа, че чакането е най-гадно, чакането да влезеш да те оперират, чакането за хистологията, и сега чакането за зелена светлина за опити за забременяване, което заради миомните възли ще се проточи, след всяка една стъпка мислех, че следващата ще е по-лека, но чакането за нея винаги е по своему неприятно, самото възтановяване от лапароскопията е леко, първите дни са гадни, но след като минат вече с всеки изминал ден се чувстваш все по-добре и седмица след това си се чувстваш себе си.
Виж целия пост
# 336
Бихте ли споделили къде се оперирахте с Да Винчи и кой ви оперира ?

И аз да се отчета за моята лапароскопия с робота Да Винчи. Приеха ме в неделя около обяд, дадоха ми разхлабително, не беше кой знае какво усещането от него, до обяд можех да ям, след обяд само вода до към 22 часа,  след това нищо. Сутринта в понеделник трябваше да си доплатя таксата, извън платеното от здравната каса, здравната каса плати 8 000 лева, а аз 2 500, за мой късмет ествествено се бъгна системата на болницата, на касата, на която аз се редях, на другите каси беше огромна опашка, чакаха ме в операционната и въобще стресът беше голям, притесних се супер много и най-накрая платих, но получих ужасно сърцебиене, преди операцията направих нервна криза и в операционната ми биха някакво успокоително, което ме унесе и така и не помня кога ми сложиха упойката и кога съм заспала, след това ме събудиха на операционната маса, чувството беше странно не знаеш къде си, какво става, първото нещо, което усетих беше катетъра и разпитвах кога ще ми го махнат и как ще ходя по малка нужда с него, в последствие свикнах с него. Веднага ме преместиха в стая, първия ден не ми даваха да ставам, постоянно ми сменяха системите, болка не съм усещала, единствено дискомфорт от това, че не мога да ставам и раните в корема. На следващия ден дойде рехабилитатор и ме раздвижи, започнах да обикалям малко по коридора и ми махнаха катетъра, дренажа ми го махнаха чак на третия ден, на четвъртия вече си ходех нормално и на петия ме изписаха, след седмица вече си се чувствах както преди, ядеех всичко. На десетия ден ми махнаха конците и ми дадоха хистологията Слава Богу всичко беше доброкачествено и кистата не беше ендометриозна. Махнали са ми една киста и три миомни възела, уж два се виждаха на ехографа. От всичко, което преживях мога да кажа, че чакането е най-гадно, чакането да влезеш да те оперират, чакането за хистологията, и сега чакането за зелена светлина за опити за забременяване, което заради миомните възли ще се проточи, след всяка една стъпка мислех, че следващата ще е по-лека, но чакането за нея винаги е по своему неприятно, самото възтановяване от лапароскопията е леко, първите дни са гадни, но след като минат вече с всеки изминал ден се чувстваш все по-добре и седмица след това си се чувстваш себе си.
Виж целия пост
# 337
Бихте ли споделили къде се оперирахте с Да Винчи и кой ви оперира ?

И аз да се отчета за моята лапароскопия с робота Да Винчи. Приеха ме в неделя около обяд, дадоха ми разхлабително, не беше кой знае какво усещането от него, до обяд можех да ям, след обяд само вода до към 22 часа,  след това нищо. Сутринта в понеделник трябваше да си доплатя таксата, извън платеното от здравната каса, здравната каса плати 8 000 лева, а аз 2 500, за мой късмет ествествено се бъгна системата на болницата, на касата, на която аз се редях, на другите каси беше огромна опашка, чакаха ме в операционната и въобще стресът беше голям, притесних се супер много и най-накрая платих, но получих ужасно сърцебиене, преди операцията направих нервна криза и в операционната ми биха някакво успокоително, което ме унесе и така и не помня кога ми сложиха упойката и кога съм заспала, след това ме събудиха на операционната маса, чувството беше странно не знаеш къде си, какво става, първото нещо, което усетих беше катетъра и разпитвах кога ще ми го махнат и как ще ходя по малка нужда с него, в последствие свикнах с него. Веднага ме преместиха в стая, първия ден не ми даваха да ставам, постоянно ми сменяха системите, болка не съм усещала, единствено дискомфорт от това, че не мога да ставам и раните в корема. На следващия ден дойде рехабилитатор и ме раздвижи, започнах да обикалям малко по коридора и ми махнаха катетъра, дренажа ми го махнаха чак на третия ден, на четвъртия вече си ходех нормално и на петия ме изписаха, след седмица вече си се чувствах както преди, ядеех всичко. На десетия ден ми махнаха конците и ми дадоха хистологията Слава Богу всичко беше доброкачествено и кистата не беше ендометриозна. Махнали са ми една киста и три миомни възела, уж два се виждаха на ехографа. От всичко, което преживях мога да кажа, че чакането е най-гадно, чакането да влезеш да те оперират, чакането за хистологията, и сега чакането за зелена светлина за опити за забременяване, което заради миомните възли ще се проточи, след всяка една стъпка мислех, че следващата ще е по-лека, но чакането за нея винаги е по своему неприятно, самото възтановяване от лапароскопията е леко, първите дни са гадни, но след като минат вече с всеки изминал ден се чувстваш все по-добре и седмица след това си се чувстваш себе си.


В болница Доверие в Овча купел, оперира ме др. Делчев, като цяло съм доволна, по време на операцията, освен че ме изчистиха ми провериха и тръбите, след това постоянно някакви инжекции за възстановяване на матката. Условията в болницата бяха добри, стаята все едно си на хотел.
Виж целия пост
# 338
Здравейте момичета,новичка съм в групата. Предстои ми лапароскопия за премахване на киста на яйчника,която нося от 8 години,и миомно възелче. Опрецията е на 29ти,ще ми е за първи път и съм много притеснена,аз съм от хората припадащи от вземане на кръв и ужаса е голям. Може ли някой да сподели каквата и да е информация,как продича всичко,задължителен ли е катетъра и клизната? Ще съм много благодарна.Хубав ден
Виж целия пост
# 339
Здравейте момичета,новичка съм в групата. Предстои ми лапароскопия за премахване на киста на яйчника,която нося от 8 години,и миомно възелче. Опрецията е на 29ти,ще ми е за първи път и съм много притеснена,аз съм от хората припадащи от вземане на кръв и ужаса е голям. Може ли някой да сподели каквата и да е информация,как продича всичко,задължителен ли е катетъра и клизната? Ще съм много благодарна.Хубав ден

Аз също припадам от взимане на кръв и мислех че с операцията едва ли не живота ми ще свърши 😂 сега съм един ден след операцията общо се чуствам добре болката е по слаба от болезнения ми цикъл дренаж нямах най гадно от всичко за мен лично е катетъра и замайването след анестезията надявам се утРе вече да съм добре
Виж целия пост
# 340
И за мен това бяха най- гадните неща. Мисля че катетъра е задължителен, защото не ти дават да ставаш и няма как да отидеш до тоалетна. Иначе мен също много ме беше страх, но след това изведнъж се успокояващ и така ти олеква. Ако можеш, мисли за след операцията, желая ти успех и късмет Flowers Four Leaf Clover
П.с ако искаш напиши къде ще се оперираш за да може някой, който е бил там да ти каже какво е, защото в различните болници май е различно....
Виж целия пост
# 341
Благодаря момичета 🤗
Операцията ще е в Плевен при проф.Томов. А за катетър някой казват,че
не са имали при по-тежки операции.
А след излизането от упойката и минаването на няколко часа не те ли раздвижваш? Извинявам се за въпросите,просто от сега треперя Sad
Виж целия пост
# 342
Конкретно за Света Марина: катетър има, оставаш 1 нощ в реанимация, на сутринта  го махат, връщат те в стаята и се раздвижваш, очистително давали, ако си повечко килограми.
Виж целия пост
# 343
Здравейте. Катетъра се слага за да не се налага да ставате до тоалетна. Все пак веднага след операцията коремът е още болезнен, разрезите  пресни,  и е по-добре да полежите.
   При второто ми лапаро забелязах че една сестра дойде по едно време да отбележи колко урина се е събрала в банката. Май следят нещо за обмяната на течностите  newsm78 Но тогава правих и хистеро едновременно с лапарото и може би е нещо във връзка с електролитния баланс. newsm78 Аз тогава даже помолих док да ми остави катетъра до изписването защото имах силни болки от дренажа и хич не исках да се мъча да ставам и до тоалетна. Та в случая бях направо благодарна че го има този катетър.   Simple Smile
Виж целия пост
# 344
Значи си е задължителен.А относно ранимацията,задължително ли те държат там до другия ден или зависи от състоянието ти? Носят ли ти телефона поне да се обадиш на близки.Някой момичета са споделили,че няколко часа след това са се разхождали и дори пушили Thinking
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия