Първото или второто дете?

  • 4 946
  • 22
Здравейте! Тъй като ми предстои да стана мама за втори път, се зачудих и реших да питам вас, майки на две или повече деца, кое от децата ви беше "по - залепено" за вас, първото или второто? От едни приятелки чувам, че второто се гледа и си расте покрай голямото, тоест вниманието е по - скоро към дейностите на голямото, а малкото се учи и играе покрай него. От деуга страна имам приятелки, който споделят, че малкото е залепено за тях. Интересно ми е да събера различни мнения по въпроса. 😊 Тук не става въпрос, за това да се обръща внимание само на едното, а по - скоро дали първото е това, около което се завърта ежедневието на другото или обратно.
Виж целия пост
# 1
Зависи от характера на самото дете, а не от това дали е първо или второ. Чисто битово в началото второто ще иска повече време и обслужване докато е бебе, но това минава бързо. После вече си зависи от детето. Моите са близнаци, но са много различни като характер. Единият не мога да му видя очите, а другият ми е залепен като марка, ходи с мен и в тоалетната и в банята "да си говорим".  ooooh!
Виж целия пост
# 2
Моите са с малка разлика. Но в бебешкия период на второто разликата във възрастта все пак беше осезаема. Не мога да кажа, че съм нагаждала/ въртяла ежедневието на едното дете около режима на другото. В началото и двете деца бяха с различни режими: голямото спи само следобеден сън за около 2/3 часа, малкото като кърмаче спеше по-често, но за по-кратко. В общи линии гледах така да им напасна режимите, че да не ми се налага да храня едновременно и двете или да ги приспивам едновременно, а да се разминават с една идея, за да мога да се справям сама. Опитвала съм се да ги приспивам заедно, не се получаваше и се отказах.
Когато малката стана достатъчно голяма за да спи само следобеден сън, вече режимът беше един и за двамата.
А за това кое дете е "по-залепено" наистина зависи от характера. При нас второто е в пъти по-залепено за мен. Голямото на нейната възраст си беше доста самостоятелно.
Виж целия пост
# 3
Моят отговор е: момчето Wink Имам голяма дъщеря и 11г. по-късно близнаци, момче и момиче. Е, двете момичета са самостоятелни, кротки, лесно се гледаха като бебета, лесно растат и сега. Но младежът е залепен за мен... Вече е на 8г. и тази привързаност продължава. Добре, че близначката му е добра и отстъпчива. Та, за това, за мен момчетата са "лепките" Simple Smile
Виж целия пост
# 4
При нас каката е по-голяма "лепка" засега, хем е на 5 г., а малкото е на 9 месеца. И режима на бебето се върти около каката - извеждам го, за да поиграе тя след градина, стоим до тъмно, водя я на тренировка и малкото яде докато я чакаме да свърши и така...та при нас чисто физически бебето ми е повече в ръцете, но цялата логистика се върти около каката 😀
Виж целия пост
# 5
При нас каката е по-голяма "лепка" засега, хем е на 5 г., а малкото е на 9 месеца. И режима на бебето се върти около каката - извеждам го, за да поиграе тя след градина, стоим до тъмно, водя я на тренировка и малкото яде докато я чакаме да свърши и така...та при нас чисто физически бебето ми е повече в ръцете, но цялата логистика се върти около каката 😀

Разликата на децата ми ще е като вашата, така искрено се надявам да е като при вас, защото и при мен каката хем е самостоятелна, хем си изисква някои свои нужди, а пък малко или много бебето е по - гъвкаво от към график и изпълнение на дейности от вече по - пораснали деца.
Виж целия пост
# 6
Второто. Особено ако са с голяма разлика. В смисъл - ако е ученик, то голямото вече си има свой живот. При мен второто като се залепи, та още го отлепвам. Не искаше да ходи на градина даже. Но пък, като си седи вкъщи, си е самодостатъчен. Докато каката, както уж е самостоятелна, като е с мен, иска цялото ми внимание!
Виж целия пост
# 7
При нас втората девойка беше нон стоп на ръце, винаги искаше нея да я гушкаме, не даваше на кака си ред, което пък беше кофти за голямата. Започна се с обвинения как обичаме само второто, все на нея се караме...и т.н, всичко нормално, и аз съм била по-голямата, не виждам разлика.
Трудно е, има ревност, съревнование, сравнения на кого колко, но с порастването се изчистват.
Лошото е каква е разликата им, при повечето ни познати и при нашите  е около 5-7 години, и сега като се почна с пубертета, тъкмо едната ще излезе и другата ще ни почва.
Живот си беше до сега.....Simple Smile)))
Виж целия пост
# 8
Според моя опит пък, еднакво. Момиченцетото си беше зависимо и после ставаше по-самостоятелно, после момченцето - по същия начин.
Трудността е, ако искаш да разговаряш, да играеш или да разказваш приказка и на двете, тогава това, което на голямото е интересно, за малкото е неразбираемо. А ако се нагодиш по акъла на малкото, голямото скучае.
Но като поотраснат, се поизравняват.
Виж целия пост
# 9
Значи да разбирам, че в началото е по - трудно. После нещата се напасват. 😊
Виж целия пост
# 10
По отношение на режим и организация, да, става по-лесно. Но пък после се превръщаш в звероукротител, защото винаги има за какво да се карат, дърпат и спорят.
Виж целия пост
# 11
По отношение на режим и организация, да, става по-лесно. Но пък после се превръщаш в звероукротител, защото винаги има за какво да се карат, дърпат и спорят.

О, да предполагам, че това е неизбежно. Просто искам аз да усещам, че успявам да дам всичко от себе си, бидейки с чиста съвест пред тях, а пък те при всички случаи ще са понякога недоволни. 😄Важното в аз да знам, че съм направила всичко възможно.
Виж целия пост
# 12
При нас второто е "лепката". Не знам дали защото е второ, или защото е момче. Иначе логистиката в учебно време се върти около каката.
Виж целия пост
# 13
На сестра ми хлапетата са породени, нямат и 2 години разлика,и определено второто е лепката.До скоро даже не даваше на никой друг да го пипа,освен майка му(лятото стана на 3, а каката сега в края на месеца става на 5).Голямата е в пъти по-зряла във всяко отношение(даже повече от необходимото),докато малката си е бебе...
Виж целия пост
# 14
До характер е и до възраст. Минават през различни фази. Баткото ми беше все в ръцете до годинката. Не седеше в количката. Спеше по 30мин само колкото да хапна по нещо и толкоз. Трудно свикна в яслата. После се роди малката. Напасвахме режимите 2 месеца и той тръгна на градина. През тези 2 месеца му обръщах на него максимално внимание, за да не ревнува той. Излизанията бяха съобразени с нейния сън, за да мога и навън да му обръщам внимание. Като тръгна той на градина вече не ми се лепеше така. Разбра че му е по- хубаво да си играе с приятелите, отколкото да ме държи за крачола. Малката не беше лепка, по лесно свикна с яслата, сега е на градина. Обаче идем ли на площадка да играят по 1 час не се отлепя от мен. И с непознати доскоро не желаеше да говори, сега се отпуска да си приказва с всички.  Батко и стана срамежлив след 4 и половина години. Затова и казвам че са на фази.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия