Първи клас 2018/2019 - втора тема

Аа, споко. Голямата ми дъщеря ходи на лагер в първи клас и беше супер щастлива. За момент не съм се съмнявала, че може да се справи. Сега, ако предложат на малката - хич не съм убедена. Различни са децата. Пък хем една майка ги е гледала и възпитавала.

Честно казано като гледам тетрадките на моята първокласничка бих натряскала на доста места сърдитите личица.. При нас са едни цветенца с листенца, колкото по-малко листенца, толкова по-кофти оценка. Обаче моите критерии са.. брррр.... Твърдо смятам, че оценки трябва да има, дали ще са количествени или качествени, все тая. Трябва да ги има, за да могат децата да разберат как се справят. Не разбирам и защо има по принцип драми при по-ниско оценяване. Това са моментите, когато човек си изгражда характера, дали това, че се е справил зле ще го смачка или ще го амбицира. Смятам, че родителите волно или неволно успяват да влияят на децата точно с реакциите си. Аз лично съм възприела виждането, че човек трябва да получава справедливи оценки навсякъде. По разните състезания също.. не да раздават медали на кило и така да създават нереална представа у децата за възможностите им. Има хиляди начини да бъдеш поощрен за личните си успехи и той не е непременно медала на кило.
Иначе аз лично ако смятам, че детето е несправедливо оценено ще говоря с госпожата. Няма да попитам директно защо е написала слаба оценка. Има начини човек да се разговори и да получи обяснение какво се е случило, тогава ще може да прецени обективно. Ако детето е несправедливо оценено по моите виждания първоначално бих наблюдавала и ако това стане практика няма да си замълча. Обаче аз съм човек, който претегля дълго и задълбочено преди да се обади по такива поводи.
При нас не се говори за зелено училище. Голямата я пуснах в 1 клас, въпреки, че беше бяс на бесовете. За малкото не знам... сякаш повече ме е шубе за нея, защото е спокойна, кротка наглед, но това е плашещото

Подсети ме за драмата ми с голямата от тази година. Миналата година бетон 6 по БЕЛ в 5ти клас, грам проблем няма всичко идеално. Смениха им учителката тази година в 6ти клас. Първа оценка 4, втора оценка 4, трета оценка 4. Оцъклих се и реших да отида да говоря с учителката къде са пропуските, тъй като не им връщаше контролните и не можех да разбера какво става. Съвсем миролюбиво отидих да я питам кой материал не е усвоила и къде да наблегнем, как да й помогна и т.н. Отговор не получих особено конкретен, но пъ за разлика от това следващата й оценка беше 3 Отново без върнато контролно, без рецензия, без нищо. Та такъв ми е първият и май последен опит за раговор с учителите по повод оценки

bubcheto15, ей това е проблем...обаче би трябвало да може да видиш контролните, зависи доколко ти е важно. Ако е 7 клас си е важно всякак...

Точно защото е 6ти си правя пас. Имахме родителска, на която повдигнах въпроса, че не ни връщат контролните. Следващото контролно го върна да го видим - представляваше лист с отговори 1а, 2в, 3г (задраскано и поправено на в) Та пак всичко разбрахме де Ако догодина нещата продължават така, вече ще трябва да стана по-брутална. Така или иначе съм предупредила - пише ли й по-малко от 6, ще искам изпит с външна комисия.

И моя сладур няма шанс тази година да го пусна на нещо повече от еднодневна екскурзия - доколкото го познавам, ще ходи гладен, разпасан и мърляв (не знам как яде, ама все успява да се омаже - ако изобщо яде). Та ще чакам следващата година, надявам се да има напредък. Малката е 2 години по-малка от него, за нея нямам грижа изобщо, всичко си може детето, даже не дава вече да й помагаме за обличане, обуване и т.н., чиста, подредена. До дете си е.

За да завърша драмата - разговор имаше, но иницииран от госпожата. Извини се, "двойката" е отменена. Жената си е изтървала нервите - има двама хубостници в класа, чиято дисциплина не е на ниво; през междучасието ѝ вдигнали кръвното и тя си го изкарала на целия клас. По принцип сме говорили с нея и тя споделя моето виждане по въпроса с оценките изобщо, в първи клас конкретно и така нататък. И не, не е мамина златна, въпросът не е в това, че се е разплакала или че изобщо е получила критика. Въпросът е в това кога и как се поднася критиката и че има огромна разлика между "Постарай се повече" и "Не се справяш".
"Двойката" във всяка нейна форма носи второто послание и то е повече демотиватор, отколкото мотиватор, особено при  малки деца.

С тази в занималнята също си говорихме, защото дъщеря ми не е била разсеяна по време на занятия, а просто не е била там. Тя ходи на шах в училище и е била на шах, вследствие на което не е написала домашното заедно с останалите - логично. Написа си го вкъщи, както съм обяснила нееднократно, че ще прави, ако заради шаха не успее да напише там. Само че на нашата госпожа в занималнята тези извънкласни занимания са ѝ трън в очите и затова така е реагирала, то при нея си е най-редовно. С нея няколко разговора сме имали - всички родители, не само аз - защото имаше случаи да отказва да пусне дете, когато идва другият учител/треньор да го вземе за занимание; беше ги заключвала в класната стая, за да не отидат на такова и тем подобни. Така че я помолих най-учтиво ако ще пише "Без домашно!", да го пише, ако утре дойде с ненаписано домашно от днес.

Така, с това приключвам тази тема.

А по въпроса със зеленото училище и екскурзиите, и при нас ще има, ще я пускам. Тя още миналата година ходи (беше подготвителен клас в същото училище) и добре се справи, тази година есента не пожела, но сега иска и ще я пусна, записали сме я. Тя и с пари се оправя, и с багажа си се оправя, нямам никакви притеснения.

Както казах - хиляда други причини може да има Надявам се сега вече и ти, и детето да сте спокойни и наистина да сте приключили с драмата.  А що се касае до двойката - стига тя да е заслужена - тя е израз на успеха и знанията, целта й не е да мотивира, а да накаже и да порицае.
Не съм сигурна каква точно е твоята позиция по въпроса, има хора с по-модерни разбирания, тип скандинавско образование, но аз лично за нашите ширини и манталитет, смятам, че всяко поведение трябва да има съответния качествен и количествен измерител, бил той 2 или 6, и децата не трябва да бъдат щадени в това отношение.

За учителката ви в занималнята, ще замълча тактично, че иначе ще трябва да мине модератор. Ние имахме подобна драма с учителка в детската градина и допълнителните занимания, ще каже човек, че те им ги плащат....

А пък за зеленото училище да си кажа честно, ми е много притеснено. Истината е, че тя за първи път се отдели от мен с преспиване едва това лято, беше с майка ми на лагер. Принципно беше и е много привързана към мен, първите й две години бяха доста тежки и с много здравословни проблеми, съответно ми отрасна в ръцете или спейки върху мен и не съм никак убедена как ще ги изкара тези 3 нощи, но смятам, че трябва да го мине вече този период. Иначе е оправна откъм ядене, обличане, къпане и т.н. обслужване, даже е с коса до кръста и успява и да се среши сама. Сега втория срок имат плуване в училище, та и там изцяло сама се оправя с екипировка, къпане после, сушене и обличане. Но емоционално как ще избута още не знам...

Хайде пак аз да подбутна темата. Във вашите училища как стои въпросът с достъпа на родителите до класните стаи?

В нашето училище предучилищните и 1 клас са в отделен корпус и родителите имат достъп. От 2 клас нататък са в централната сграда и доколкото знам, родителите нямат достъп. Изпращат си децата до входа на училището и вечер си ги чакат пак там. Вътре влизат, ако има обявена родителска среща или имат насрочена индивидуална такава с учител или директор.

Днес ми звъни майката на едно дете от класа на дъщеря ми. Довечера има родителска среща; нейна позната - майка на дете от съседен 1 клас - ѝ казала, че това било, защото директорът решил отсега нататък и родителите на 1 клас и предучилищните класове да нямат достъп до класните стаи. Другите класове били организирали подписки срещу това решение, трябвало и ние да се присъединим.

Аз не знам какво да си мисля; на моята дъщеря в детската градина не допускаха родители до помещенията, освен за ясленчета и 1 група. В училище аз и в момента рядко ходя, сутрин на входа на оградата я оставям, а като я взимаме, невинаги влизаме в самата класна стая; повечето пъти изчаквам в коридора, а при хубаво време - направо навън на двора. Но все пак си мисля, че ако целта е да се ограничи достъпа като цяло и да не може сульо и пульо да влиза (което е хубаво), трябва да се помисли как да се направи най-удачно.

Та вие влизате ли до класните стаи, ограничен ли е достъпа на родители във вашите училища?

Ограничен ни е достъпът! Само на родителска среща сме влизали.

Съвсем в началото можехме да влизаме когато решим, вече не е така. Предпочитам настоящия вариант.

Само на родителска среща.

И при нас само на родителска, детето го оставям на входа на училището.

А как ги взимате? Аз не знам и при нас как е организирано това. На учител ли се звъни, че си там, за да излезе детето?

При нас има домофон, звъня на него, казвам за кое дете идвам и учителката ми го предава на входа.