Халит Ергенч и Бергюзар Корел в "Ти си моята родина" и след това - тема 27

Само някои моменти от интервюто са публикуван в различни медии днес.

Героинята на Берг в "Друга възможност" се казва Дениз.

Берг: От всички образи, които съм играла, Дениз е жената, която чувствам най-близко до себе си.
         Пред камерата стоеше една напълно разголена Бергюзар. ("разголена" в преносния смисъл, бележка моя)


Репортер: Възможно ли е известните хора да имат стандартен живот?

Берг: Знам, че животът ми непрекъснато се следи и се контролирам. Това е истината. Ще излъжа, ако кажа, че никой не ме интересува и правя каквото си пожелая. Преди бях много по-импулсивна, реагирах невъздържано, бурно изявявах недоволствата и протестите си , но се научих да изразявам по-добре себе си.

                     Добро утро, Прекрасни!


                

Хубав и успешен ден Четвъртък! Да си пожелаем и днес новини,
снимки и още нещо..

...Разбира се и интервюто

                                   -----------------------------

                                             Пресата...



 
                            
        


         


                          -------------------------------------------

        

И една новина -името на героинята на Берг във филма "Друга възможност", е Дениз.





               Пожелавам ви хубави случвания и много настроение!  

За съжаление известните хора трябва да се съобразяват и не могат да бъдат истински,да живеят така както искат,така както им харесва.
Не всички разбира се.Но по-чувствителните,които страдат от хорските подмятания и клюки като нашето момиче се съобразяват


Хубав ден,дами!Не мога да и се нарадвам на нашата хубавица!

Oще един откъс


Берг: В нашия дом има някои ясни правила. Винаги сядаме заедно на масата. Всеки сам си прибира чиниите. Преди лягане задължително се чете. Докато се храним телевизия не се гледа, айпад и телефони не се използват. Компютърни игри се играят само половин час в един от почивните дни.

Леле, Алито ако беше българче, щеше да се оплаче на Агенцията за закрила на детето.  

Нямам търпение да гледам филма


 Браво на Халит и Берг- така се изгражда пълноценна личност


Варна

Варна  

https://www.facebook.com/BerguzarHalitFan/videos/1153617631470569/

Страхотно е, че са наложили такъв режим и успяват да го удържат.
Защото реакцията на повечето тукашни родители е "Ами то няма как, такова е времето".
80 процента от българските деца ще изпаднат в нервна криза, ако им е позволено да играят компютърни игри един път в седмицата по 30 минути.

Интервюто на Берг

Първа част



Сама ли решихте да кандидатствате в театралния отдел на Консерваторията или като дете на актьори това се очакваше от Вас?

Берг: Не мога да кажа, че родителите ми са ме насочили към актьорската професия. По-скоро стана под влиянието на съветите на учителите ми в гимназията. Бях дете, което не слизаше от клоните на дърветата. Като ученичка  играех професионално волейбол. Кандидатствах в университети извън Истанбул и ме приеха, но баща ми не искаше да ме праща далеч от тях. В последната година в гимназията учителят, който се занимаваше с професионалното ни насочване, извика родителите ми и много настоятелно им каза, че трябва да кандидатствам в театралната академия. През 2000-та година се явих на изпити и ме приеха. С влизането ми в Консерваторията започна моя път като актриса.

Трудно ли беше докато получите първата роля. Имахте ли подкрепата на баща си?


Берг: Бях последна година студентка, когато родителите ми се снимаха в сериала „Маслинова клонка“. Направих пробни снимки и режисьорът ме одобри. Баща ми не даваше да изписват фамилното ми име, затова използваха второто ми име и бях Бергюзар Гьокче. Татко беше от старата генерация актьори и  в онзи период вече нямаше такова влияние. А и да имаше, не би си мръднал пръста да ходатайства за мен. По тези въпроси беше много краен. Като студенти ни беше забранено да работим и играех само като статист в Държавния театър, но това ми беше достатъчно. За да трупам опит се явявах на всевъзможни кастинги и все не се получаваше, но никога не съм изпадала в отчаяние, не съм губила надежда. Смятах, че съм още много млада и че всяко нещо идва с времето си.


През 2005 изгубихте баща си, но с успеха на филма „Долината на вълците“ спечелихте популярност.


Берг: На 21 септември ми позвъниха и ме поканиха да се явя на кастинг, казвайки ми, че това е последният възможен ден. А това беше денят, в който целият ми живот се преобърна и промени. Татко почина точно на 21 септември. Сега, като се връщам назад, се чудя как съм успяла да го направя. Беше труден период, всичко се разви за една седмица и в края й се озовах на снимачната площадка в Антеп.


Бяхте ли близки с баща Ви? Как Ви се отрази смъртта му?


Берг: Да, бяхме близки. Докато се занимавах с волейбол прекарвахме много време заедно. Идваше на тренировките ми, непрекъснато ме подкрепяше от трибуните. Но винаги чувствахме силната му власт, авторитета му. След смъртта на татко, вместо да казвам „Вече съм момиче без баща“ предпочетох да казвам „Аз съм момиче на баща си“. Мислех си, че ни е оставил прекрасно име, прекрасно наследство, което аз трябва да запазя и продължа.


Била сте дете на известни родители? Как Ви се отрази популярността им? Камерите бяха ли насочени непрекъснато към Вас?


Берг: По онова време нямаше светски репортери, които обикалят с камери и телефони. Но когато отивахме някъде, хората, които харесваха родителите ми като актьори, ги спираха и разговаряха с тях. Непрекъснато чувах „Много ви обичаме, израснали сме с вашите филми, прекрасно семейство сте, за пример сте ни“. И после ние продължавахме по пътя си.

Сега не казват ли същото и за Вашето семейство? И по отделно, и като двойка сте много обичани.


Берг:  Да, това, че сега чувам същите думи за моето семейство ме прави много щастлива. Но откакто социалните медии започнаха да управляват живота ни, се появиха  хора, които ти пресичат пътя и без да кажат дори „Здравейте“ искат да се снимат. Когато някой идва при мен с желание за снимка, винаги първо му казвам „Здравейте, как сте?“, питам го за името му. Особени с децата, се опитвам първо да си поговоря, да установя словесен контакт, а след това да се снимаме. Един ден, както си вървях, идва едно момче при мен и ми казва „Здравейте, познахте ли ме?“ Аз „Не“. Той „Как сте?“ Оказа се, че преди две години е поискал да се снима с мен, аз съм го заговорила, попитала съм го всичко наред ли е. Каза ми „Този път исках аз да попитам добре ли сте“, снимахме се и си тръгна. Стана ми много приятно.


Как се чувствате, когато на насочват към Вас камери и микрофони по улиците?


Берг: И Халит, и аз,  при каквито и обстоятелства, където и да ни срещнат репортерите, винаги спираме и говорим с тях. 12 години съм в тази професия, вече имам установени някакви отношения с медиите. Би било несправедливо да отричаме, че те са част от нашата работа. Но с Халит положихме доста усилия да изградим правилни отношения с репортерите. Те виждат усилията ни, виждат, че ги ценим и уважаме и винаги при срещите ни подхождат към нас любезно и възпитано. Понякога, само за да попитат нещо, задават много глупави въпроси. Тогава избухвам в смях, те се усещат и заедно се смеем. Нямам проблем с микрофоните и камерите. Но трудно приемам случаите, когато обикновени хора снимат отдалеч, тайно, без да те предупредят, без да поискат разрешение.


Възможно ли е известните хора да имат стандартен живот?


Берг: Знам, че животът ми непрекъснато се наблюдава и се контролирам. Това е истината.  Ще излъжа, ако кажа, че никой не ме интересува и правя каквото си пожелая. Преди бях много по-импулсивна, реагирах невъздържано, бурно изявявах недоволствата и протестите си , сега се научих да изразявам по-добре себе си. Но не си мълча, когато преминат границата на търпението ми и реша, че е нужно думата ми да се чуе. Не го правя, за да обидя или нараня някого. Просто искам хората да разберат защо съм реагирала по един или друг начин, да се поставят на мое място, да видят нещата от моята гледна точка. Хората си мислят,  че като сме известни сме глухи. Но когато вървиш по улиците, когато пазаруваш, когато си купуваш кафе,  чуваш всичко, което се говори наоколо. Ако кажа мразя известността, ще бъде проява на неблагодарност. Имам късмет, че съм известна с работата си. Актьорството  е моят начин да изразя себе си. Хората те гледат, харесват, аплодират и като актьор имаш свободата да покажеш отношението си към живота и неговите проблеми. Затова не е редно да казвам, че съм страшно нещастна, понеже съм известна актриса и това изисква от мен да контролирам поведението си. Чувствителна съм единствено към определени граници, които не бива да се прекрачват.


Кой проект е повратната точка във Вашата кариера? Или кой образ?



„Долината на вълците“ и Лейла промениха живота ми, но повратната точка в кариерата ми е  сестра Азизе от „Ти си моята родина“. За целия екип бяха изключително ценни и много специални както историческия период, за който разказвахме, така и премеждията, през които преминаха героите ни.


Заради ролята и историческия период бяхте на екран без грим, в най-естествения си вид. Това трудно ли е?


Историята и характеристиките на героинята го налагаха и аз го направих. Не разбирам как някой актьор може да се притеснява за това как изглежда на екран или да се  стреми непременно да бъде красив. Даже го намирам за комично. Точно обратното. Да играя без грим се превърна в предимство за мен и аз го използвах максимално. Образът на Азизе беше такъв, че налагаше подобен подход. Ако сценарият налага героинята ми да бъде много поддържана жена, силно гримирана, ще го направя, пак без да се измъчвам красива ли изглеждам на екрана или не. Режисьорите ми дадоха пълна свобода в това отношение. Те не искаха от нас игра, която подсказва какво следва, която прави героите ни предвидими, защото хората са свикнали с гледането на сериали. Не съм се мъчила да показвам или доказвам нешо, сцените следваха своята логика, минаваха през своя естествен ход и това беше възприето като нещо различно от зрителите. „Ти си моята Родина“ беше сериал, който те кара да мислиш, да се ровиш за информация, да си задаваш въпроси.


Имате ли общи черти с Азизе?


Азизе във всички случаи е по-дръзка от мен. Не знам дали бих могла да бъда толкова смела, ако живеех в онези времена. Имаше много неща, по които изобщо не си приличаме. Азизе не можеше да си държи езика зад зъбите. Аз умея да ги стискам повече. Имаше много ситуации, в които не бих постъпила като нея. Това ми се случва с всички мои героини. Много спорихме задочно с Азизе, но в същото време много я обичах и намерих начин, по който да й проправя път до себе си, така че да бъде убедителна в моите очи, да й повярвам.


Естествено ли ви се получават нещата или сте от актьорите, които доста се трудят върху ролите си?


Берг:  Много труд хвърлям, за да стигна до истинската същност на героините си. Дисциплинирана съм. Когато снимаме сериал, времето е голям проблем,  вечно недостига. Но каквото и да ми коства,  винаги чета целия сценарий, за да знам как се разполагат моите сцени в общия контекст, така че да мога да хвърля мост. Уча си репликите задължително предната вечер, за да мога да се потопя напълно в историята.


Намесвате ли се понякога в сценария? Казвате ли "Тази жена не може да направи подобно нещо".


Берг: Актьорите много обичат да правят такива възражения, но аз вече вместо да се съпротивлявам, предпочитам да се опитам да разбера защо моята героиня прави нещо нетипично за нея, защо се държи  неестествено и да намеря начин с играта си да го обясня на зрителите. В началото играех каквото ми е написано в сценария. Но с течение на времето открих начини да интерпретирам по различен начин текста. Когато не мога нещо да си обясня,  разговарям дълго с режисьорите. В последния ми проект "Ти си моята Родина" работих много спокойно с Ямур и Дурул Тайлан, които,  появеше ли се катинар в главата ми, успяваха да го отворят.


Играхте в "Хиляда и една нощ" с Халит Ергенч, сега отново в "Ти си моята Родина". Тогава бяхте приятели, сега сте женени. Изминали са 10 години. Какво беше различното?


Берг: Мисля, че в тези 10 години много пораснах! "Хиляда и една нощ" беше първият ми сериал. Бях само на 24 години и каквото ми кажеха, това правех. С Халит се познавахме от Консерваторията. Даже през 2001 беше играл в общ сериал с родителите ми. Той играеше в постановката "Кралят и аз" на Държавния театър, а аз бях статистка в същата пиеса. Познавах го от коридорите на театъра. През 2004 се запознахме и станахме приятели, а през 2006 отново се срещнахме в "Хиляда и една нощ". Той беше актьор с много опит зад гърба си, а аз с никакъв. 10 години по-късно, когато започнахме "Ти си моята Родина" аз вече бях по-смела и здраво стъпила на краката си актриса. Да играем отново заедно беше и интересно, и трудно. Но имаше моменти, в които можехме да си поемем дъх един от друг и се опитвахме да не пренасяме работата вкъщи. Обсъждахме не само  Азизе и Джевдет,  говорихме си и спорихме за целия сценарий. Имали сме и остри сблъсъци. Много внимавахме да се държим не като съпрузи на снимачната площадка, а като част от останалите актьори. И караваните ни бяха отделни. Както се държахме към колегите си, така се отнасяхме и един към друг. Даже мога да кажа, че бяхме двойно по-внимателни, за да не се изтълкува погрешно някое наше действие, дума. Това понякога беше доста изморително. Но дългото време, в което бяхме заедно, партньорството ни в сериала,  се отразиха много добре на връзката ни.  Мисля, че сцените между Азизе  и Джевдет бяха винаги истински и изиграни с дълбочина.


ПРОДЪЛЖАВА УТРЕ


Берг: Сигурна съм, че ще оставим на Али спомен за едно щастливо  детство. Щастливо във всяко
          отношение, във всеки смисъл. Да си дете на известни родители никак не е лесно, затова най-
          голямото ми желание е да расте здраво стъпил на земята.

Привет!
Безкрайно благодаря за интервюто!!!! Варна, прегръдка!!!!

Варна сърдечно благодаря за отделеното време и труда  за превода на интервюто!

Варна,    

Много ти благодаря!  

Отдавна чакано интервю. Някои неща ги знаем, други ще прочетем с интерес.

Сега се връщам пак да го чета.

Добро утро!