Бебе в леглото

Всичко е до дете. Моята до 9 м заспиваше в креватчето си сам сама, без нищо да правя аз. След като започнаха зъбите се успиваме на ръце. И половината нощ спи в нейното си легло, към 3 часа я вземаме при нас.
Много неща си казвах" аз това няма да го правя" . Познай дали стана така. Детето те учи. Ако не я взема при нас нито ние ще спим, нито тя ще спи. Виждам, че е по-спокойна. В началото ме беше страх. Но вече не. При всичките ми познати децата им спят при тях. Само едно семейство има, което от малко си научиха момчето да си спи в отделна стая. При мен опцията отделна стая до преди да навърши 3 години няма как да стане. Аз съм много страхлива и не бих оставила детето само. До мен да си я наблюдавам. За мен е страшно да я оставя сама и не е много редно едно дете докато е съвсем малко да е без надзор. Без значение бебефон. За мет това е без надзор особено ако стаята е по-отдалечена. Няма да ми е спокойно,няма да се чувствам добре и ще се побъркам.
Не бих я отделила по-рано. Тия неща за време за двойката и лично пространство ги остави-вярно така е, но на този етап детето ми е по-вяжно. Има си начини да не страда семейния живот с половониката. Все пак с идеята,че ще имаме деца,знаем,че това ни чака и ще се наложи мъничко да пренебрегнем себе си.
Сред познатите ми и всичките колеги на мъжа ми няма такива, които да не са минали през периода детето да спи при тях. Няма.
Много ми ги разправят бабите и лелите у нас"не я учи при вас" ,"не я учи на ръце". На година и 7 м е почти.Още сме на ръце,с биба, с памперс , пие ди млякото вечер и си спи при нас. И аз се заричах за много неща. Но това е положението. Тъй че те съветвам изобщо да не го мислиш. Детето е добре при майка си. Както то те научи, така ще е. Две еднакви деца няма.
Много неща при толкова малки деца не подлежат на научаване.
Много се впрягах и тревожех и аз. Но сега с времето си казвам, че всичко с времето си и когато е готова тогава.

Първото бебе спеше в нашата стая, но никога в нашето легло. На 7 месеца го преместихме в неговата стая.
С второто засега плана е аз да спя в детската, а таткото и баткото в голямата спалня докато бебо се събужда през нощта. После децата в детската, а ние в нашата стая.

Разбирате, когато бебето вече е факт.
Плановете преди да го има според мен все могат да излязат криви.
Аз, подучена от майка ми и други родители, чела теми тук бях категорична "бебето трябва да си има негово легло".
Сега мога да кажа, че за една майка и едно бебе, което суче по 3-5 пъти през нощта подобна идея е само ако желаят да си причинят допълнителен тормоз и стрес.
Дъщеря ми се хранеше само с кърма до 5 месечна възраст. Сучеше по минимум 3 пъти нощем до 13 месечна. Беше в нашето легло до 2 годишна, когато един ден просто и казах "Искаш ли да спиш в твоята кошара с играчките"  и тя каза "Да.". Без ревове, без истерии, без "детето свиква така".
Ако имам второ дете никога няма да си причиня тормоза от първите 2 месеца да се мъча да го поставя в кошарата, когато съм го накърмила и то да се разбуди да ревне и после още 1 час никой да не може да спи.

Изобщо не става въпрос за секса. Просто не обичаме да спим разделени.

Ще разберете какво работи за вас, когато бебето се роди.

Преди да се роди дъщеря ми (първото ми дете), и аз бях на категоричното мнение, че е недопустимо не само в леглото ми да спи, ами изобщо в стаята да ми спи. Всички аргументи можех да извадя - и за задушаване, и за привикване, и за психически травми, и за лично пространство и комфорт. Реалността - за мен тя беше, че бебето спа отделно 4 дена, през които аз ходех като ударен самолет, защото ставането да я кърмя и успокоявам по Х пъти на нощ ми разбиваше съня и здравето. След това я преместих да спи до мен и се родих - тя си суче, аз си спя, на сутринта всички сме отпочинали и щастливи. Впоследствие четох проучвания, според които съвместното спане намалява риска от Синдром на внезапна детска смърт с над 80% - това във връзка със страховете, че родителите ще смачкат или задушат детето в съня си. И не, не е станала прилепчива, достатъчно самостоятелна е.

Със сина ми изобщо нямах дилема - от първия ден е в леглото до мен, все още е там, защото все още суче нощем (не съм привърженик на насилствено отбиване нито от нощно кърмене, нито по принцип). Когато спре, ще го преместя и не мисля, че ще има проблем и драми, защото бил се научил и бил свикнал.

За други хора пък съвместното спане наистина е проблем и не успяват да си починат, а най-важното е родителят да е адекватен. Така че след дългото описание на личните ми опит и мнение - когато бебето се роди, ще разберете кое работи най-добре за вас. Направете го и изобщо не бива да ви пука кой какво мисли за вашите избор и решения.

Мила sweety2831, идея си нямаш колко много ще се промени живота ви след появата на бебето. И как това малко същество ще измести на заден план всичките ви досегашни приоритети. В което всъщност няма нищо лошо. Предстои ви най-голямото щастие на земята - да станете родители.

По темата - как ще се нагодят нещата си зависи от самото бебе, от това дали е кърмено и т.н.

Тъй като не успях да кърмя голямата си дъщеря, малката бях твърдо решила да я кърмя. Съответно тя се събуждаше често нощно време да суче. Кърмата по-бързо от адаптираното мляко се усвоява от организма и бебетата огладняват по-бързо. За мъжа ми беше невъзможно да се лиши от пълноценния си нощен сън, защото през деня беше на работа. Първите месеци той спеше в отделна стая, но това далеч не е попречило на близостта ни.
Взехме бебето да спи в нашето легло някъде към годинката и това беше най-доброто решение. Така много по-лесно се кърмеше през нощта, без да се събужда напълно, без аз да ставам напред-назад.

За спането на бебето в друга стая съм твърдо против. Не се лишавайте от тези най-най-мили контакти с вашите деца. Те са незаменими и неповторими.
Имаме познати, които от самото раждане устроиха бебето си да спи в друга стая, че да не им пречело, да не им плачело. Ами разликата във взаимоотношенията им родител - дете е огромна с нашите взаимоотношения. Техните са толкова дистанцирани, студени. Аз не бих искала да съм в такава връзка със собствените си деца. Но всеки сам си решава в крайна сметка.

Sweety2831, наистина, както вече и други написаха, имай предвид, че преди да се роди бебето няма как да си правиш планове. Всяко бебе е различно и обикновено ние се напасваме към неговия режим, а не то към нашия. Излишно е в момента да четеш кое е правилно и кое не, защото на практика нещата са съвсем различни. Характерно е за бременните за първи път да мислят предварително кое как ще стане. Всички сме минали оттам. После, като се родят бебетата, разбираме че реалността понякога е далеч от това какви са били представите ни.

Дъщеря ни смятам да я отделим в друга стая най-рано около 4 годишна възраст, но всичко зависи тя как ще се развива, ще иска ли да е самостоятелна и т.н. Няма да става насила в никакъв случай. Най-вероятно за мен и баща й ще е по-трудно отделянето, отколкото за нея.

Също така, мога да кажа, че няма нищо страшно детето да спи в родителското легло. Отначало дъщеря ми си спеше в нейното креватче, но постепенно започна да прекарва и много време в нашето легло, тъй като често заспивахме и двете докато я кърмя. В един момент спрях да я кърмя, но навикът, да се мести при нас по някое време на нощта, си остана. В момента спи изцяло между нас, тъй като вече отказва да спи в нейното легло. Ние, обаче, обожаваме да спим тримата и изобщо не ни пречи тази ситуация, дори ще ни е мъчно, когато вече не спи при нас. Така че всеки има различен усет за нещата.

Тази нощ си направих опит, бебето да спи в кошарата. От 21:30 до 4:30 беше се будил и сукал 4пъти, след храненето в 4:30, слагайки го в кошарата се събуди и до 6:30 едва го приспах.
След като го захраня след месец ще опитам отново.
ММ спа при нас, еми, не става, бебето плаче, той хърка и се завърта шумно, точно когато бебето заспива. Днес отново по старо му, ММ на дивана, а бебето на спалнята.

Моят мъж редовно спи в друга стая. Критикуват ме,но не ми пречи. Няма наспиване а работи нощни смени. Изобщо не ми пука кой какво казал. Не сме роботи. Почивката е много важно нещо. Това е положението. Напасване според ситуацията. Няма да е все така.

За седем години откакто съм майка съм спала:

- с мъжа си сама в леглото, бебето в друга стая
- с мъжа си сама в леглото, бебето в собствено легло в нашата стая
- с бебето между нас на спалнята
- с 2 годишно между нас на спалнята, новородено в собствено легло в същата стая
- с 3 годишно и баща легнали на едната страна, аз и бебето легнали с глава в обратната посока (за да не удря голямото дете по-малкото като се върти)
- с по-голямото и по-малкото дете между нас в една и съща посока
- с баща, по-голямо дете и по-малко дете в нормална поза, аз свита в краката на децата (вече нямаше място за мен до тях)
- с малкото дете между нас, голямото на собствено легло в същата стая
- само с мъжа ми в спалнята, децата в собствена детска
- мъжа ми в спалнята, децата в собствени легла в детската- аз на пода до тях (когато са били болни или са сънували кошмари, или не са можели да заспят)
- мъжа ми в спалнята, малкото в неговото легло, аз - гушнала голямото в тясно юношеско легло в детската
- аз и децата на спалнята, мъжа ми на дивана в хола, защото децата са дошли при нас през нощта и са го избутали от леглото ни и не е останало място за него
- легнала, седнала, полу-права, висяща/почти избутана от леглото (защото на децата им е хубаво да се гушкат и се врът в мен, но не се усещат че ме избутват и аз още малко и ще падна)
-припаднала от умора на дивана в хола, но твърдо решена ей сега да изгледам някой филм - и се събуждаш на финалните надписи, но упорито го връщаш назад в стил "няма пък, ще го изгледам' и точно след 1 минута пак си заспала... на дивана.

Всяко решение е било най-доброто за момента  и ми е осигурявало някакъв вид сън. Още не съм се развела от неспането точно до мъжа ми. Виж нервността ми покрай непрекъснатото будене се отрази тегаво на всички (да кажем, че тъй като децата са породени и имаха проблемен сън недоспиването продължи към 6 години). Така че теглете една майна на всички теории. Нямате идея какво ви предстои. Може да е много кротко спящо бебе, може и да е истинско нощно чудовище. Късмет

За всеки родител е различно, аз не мога да си представя детето ми да е отдалечено от мен. Спомням си като новородено като започнаха да му излизат слюнките, и той не знаеше какво да прави с тях, как се давеше на моменти... Или пък като им става суха лигавицата рано сутрин и се давят в сополите си.
Ние спим заедно, аз кърмя, и двамата сме непушачи. Разбирам че има хора в различни ситуации, на които това им е странно и  неправилно. Но при нас това работи добре, внася хармония и се наспиваме.
Тук държа и да уточня че когато беше новороден не спеше при нас, тогава се кълнях че няма да спи при мен детето, да ставам крава за него и т.н. Сега гледам назад и се чудя на акъла си, ама на.
В момента сме в процес на отделяне в креватчето му, имаме успешни попадения, но това зъбоникнене много бърка схемата.
Важното е вие да сте добре, не какво потребител х и у казват. Всичко е потенциално опасно, дори и отделно да спи, може да се завърти, да се навре в обиколниците(моля, не слагайте такива), и тем подобни, недай си Боже.
За мен майката трябва да е в кондиция, и е опасно ако тя е неадекватна, а за да е адекватна тя трябва да спи. Не се притеснявайте ако спите дълбоко, след като се роди малкия спя много леко.

И аз не ги разбирам тези критики, сакън ако не спим всички нагъчкани, и ако не сме всички недоспали ще ни се развали брака Нали утре този човек трябва да се качи на колата, да шофира, да отиде да работи, има хора и с отговорна и сериозна работа.

Бебето да спи в отделно стая не съм си го и помисляла нито спбаткото, нито сега. За него първите дни след раждането са си шок, свикнало е да е част от мама, на топло, уютно и изведнъж свиква да си е отделно човече. Гушкаме се колкото можем повече, така и аз и  тя сме по-спокойни. С баткото бяхме по същия начин. Нощният сън е в кошарата, взимам за кърмене и връщам после. Понякога спи върху мен през деня. Баткото го преместихме в отделна стая, когато го отбих, значи е било към 1г и 2 месеца. Прие го много лесно. Сега той си спи в детската, малката при нас в спалнята, в нейната си кошара. Като стане към годинка, мислим да я приместим и нея в детската.

Колкото и да си разкажем собствения опит, в крайна сметка зависи от много неща и няма едно, общовалидно решение. Пък и "Човек предполага, Господ разполага", а и "Животът е това, което ни се случва, докато планираме утре/бъдещето".

Ако брака ми се крепи само на спането в едното легло...мерси...😊
Мъжа ми шофира по 1 час до работа, полицай е...детето го избутва от леглото и спи едва ли не свит като пашкул. Тази нощ и аз така спах. Така ме сгъчка,че щях да падна. Шири си се госпожицата на голямото легло...какво да се прави.
Избивят още зъби,хреми и сополи,от задна хрема понякага не може да спи,преглъща ли преглъща  е как да я оставя в друга стая..рано й е. Има си време за всичко.

А, и да добавя- от подобни разпределения тип "таткото в хола, майката с бебето", едни приятели не спаха нормално около 6 години, защото голямата им дъщеря беше свикнала да спи при татко си и въпреки, че я бяха отделили в нейна стая, се будеше посред нощ да ходи при него, а малката им дъщеря, която в момента е на 4 се буди по 3 пъти нощем и иска да ляга при майка си, като се стига до тропане по вратата, разговори и манипулация посред нощ, защото малкото е доста умно Та.. и с това трябва да се внимава!