Някои неща в характерите на героите не ми допадат - Даяна проявява безпричинна агресия дори към най-близките си хора - лелите, които са я отгледали, за да защити Матю. При положение, че те всъщност не са заплаха за него, просто спорят.
Матю е толкова прилепчив, че е неприятно - непрекъснато наблюдава Даяна и обкръжението й, все едно тя е някакво дете, което не може да се погрижи за себе си само. Би ми било ужасно досадно и потискащо да съм с такъв човек!
Сцената с пиенето на кръв е гадна - за нея най-много се радвам, че е махната. Не ми харесва и това, че Матю убива Джилиан - какво като е заплашила Даяна, направила го е по чуждо нареждане, това не му дава право да я убие?!
Заради тези неща даже се чудех дали да чета нататък, но все пак започнах втората книга. Мисля да я чета успоредно с други неща.