Стрес и тревожност преди преместване в друг град

  • 2 215
  • 3
Здравейте, преди време започнах да се оглеждам за работа в София, обаче така и не се решавах като гледах цените на квартирите и заплатите, който дават. Миналата година, в една от първите фирми, в които кандидатствах ми казаха, че са много заинтригувани и доволни от показаното от мен на интервюто и ще ми предложат работа. Само че след около месец, когато чуждестранните мениджъри са в страната. Съгласих се и започнах да чакам обаждане. Обаче сутрин към 5-6 винаги се будех с една тревога и притеснение от предстоящите промени(имам здрав сън и по принцип спя до 7). Минаваха ми всякакви тегави мисли – че не ми е в София мястото, че не мога да си зарязвам дома и подобни. Вместо да се вълнувам от промяната, ми беше тежко и тайно се надявах да не се обадят. Пулса ми се ускоряваше и въобще не можех да мигна след това. И това даже преди да съм почнал работа за тях. Целият месец докато чакам го изкарах така в напрежение. Реших да им звънна за информация, но те ме залъгаха, че мениджърите щели да се забавят. След още две седмици пак им звъннах и тогава ми насрочиха една среща. За моя изненада, на въпросната среща нямаше чужди мениджъри, само две жени от ЧР. Питаха ме общи и заучени неща и ми казаха, че ще ми звъннат до седмица с резултат. Вместо това ми пратиха имейл, че не съм одобрен, но мога отново да кандидатствам. Както и да е, след отказът им почувствах голямо облекчение и сънят ми определено се подобри.
Наскоро пак започнах да търся работа в столицата, защото фирмата ми приключи дейност. Минах няколко интервюта и отново се прояви ранното будене с тежки и тегави мисли. Очаквах да съм изпълнен с енергия заради промяната, а то става по-зле. Мой съученик ми каза, че ще ми съдейства за работа, но заслужава ли си да се захващам с местене при това положение или да си седя в родния град?
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
За мен основният въпрос е защо приемате целият този процес себеотносно. - Явяването на интервюта за работа в повечето случаи е тегав и неприятен процес,само че той цели да определи дали вашите интереси,цели, способности ще съвпаднат с тези на конкретната организация. Тук не става въпрос дали сте добър или лош човек и  дали изобщо "ставате" като човек. Защо вие го приемате точно така и  определяте като провал и несправяне?
Признавам има го елемента на оценка и ефективността- дали съм способен да си намеря високо платена работа или не. Само че и това като че ли не е фокусът на писмото ви...Все едно витае усещането за едно обща несигурност и неразбиране, както и  открита омраза към промените. Като че ли опитвате да свръхконтролирате и определено го има ниското самочувствие и общо безпокойство. .. Всъщност трябва да повярвате в себе си и да разберете, че перфектни хора НЯМА. Всеки си има добрите и лошите черти и вашата работа е да ги покажете на интервюто. Защо не го погледнете от обратната страна - вие също имате право на избор къде точно да работите. както казваше една моя позната "Щом имаш път и го виждаш,всичко ще се нареди".
Никой не може да определи дали да търсите работа в София или не освен вас - вие се познавате най-добре, вие носите и отговорността за последствията - добри или лоши. Моят съвет е обаче да опитате, винаги може да се върнете у дома. Хубаво е човек да има дом.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 2
Здравейте, извинявам се за късния отговор. Мисля, че сте права, защото наистина се самонавивах на интервютата и ги приемах точно като тест "ставам ли за човек". В някой от по-късните ми срещи с работодатели те ми съобщиха, че бих бил много добро попълнение за екипа им, но проблемът е с характера на дейността им - доста е динамична и се търси човек с опит, който веднага да навлезе в процесите и дори да е от помощ на колегите си. От тогава започнах да мисля, че тези "неуспехи" са просто трупане на опит, но трябваше да го направя по-рано.
Всеки ден работя върху проблемите със безпокойството и самочувствието. За работата съм решил наистина да опитам и със положително мислене да направя така, че нещата да се получат.
Относно по-ранното събуждане - започвам да мисля, че просто е сигнал на организма, че сънят вече е достатъчен и мога да използвам това време за нещо полезно като фитнес, музика или някой филм. Като че ли преминаването на зимно часово време ми подейства много освежаващо и съм доста по-бодър сутрин
Виж целия пост
# 3
О, точно така
Много ми харесва, когато хората ме разбират и действат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия