Лошо поведение или нужда от помощ?

  • 2 066
  • 2
Дете  в класа на сина ми всяка сутрин отива намръщено и веднага започва да крещи , че го закачат, блъскат и той се бие, рита. Децата са III клас. Смущава се работата в часа. любимо му е да се разсърди, да прасне вратата след себе си и да стои с часове в коридора.Протестира непрекъснато за всичко. Всички са виновни за всичко. Ако не му обръщат внимание са лоши. Когато се опитват да играят с него, получават удари и псувни. Майката е през ден в училище, след нейните разговори няма никакава промяна. Учителката се притеснява да и съобщи, че детето има нужда от специализирана помощ. Тя иска много да му помогне, но на моменти и тя е безсилна.... Може ли съвет и насока как да се постъпи с детето?
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
От това, което описвате, няма какво друго да кажа, освен че според мен трябва майката да заведе детето на психотерапевт.
Струва ми се обаче, че това е ясно за всички замесени - другите деца, учителката, родителите. Мисля си, че и майката на детето се досеща за това, но някак не  е готова да си го признае, камо ли да го чуе изречено на глас. Тоест това, което вие питате е как това да и бъде поднесено, така че да бъде чуто от нея, а не да се почувства нападната и това да е чудесен повод за отричане и противене.
Аз мога да ви дам общи насоки, защото не познавам жената и не знам какви проблеми седят зад това поведение -нейното и на на нейното дете. Ако доразвия това бих казала, че моделът е един и същ и при двамата- упорито противене и отричане, вместо да се замислим каква е причината за това поведение. При всички положения обаче има някакъв базисен проблем, щом самата майка не е стигнала до очевадния извод - Трябва да отидем на психолог. Права сте, че трябва да се действа деликатно и внимателно.
Единият вариант за мене е да се свържете с училищния психолог или педагогическият съветник, той да се занимае с детето и след това да разговаря с майката, че то трябва да посети терапевт. Той е специалист, не е част от класа, не е родител, не е учител - тоест може да седи в една независима и авторитетна позиция, освен това той знае как да говори така, че да е неутрален.
Друг вариант е на следващата родителска среща освен класната, да бъдете чути и вие - родителите. Тук опасността е това да не се изроди в някакъв "другарски съд", но щом задавате въпрос тук явно сте достатъчно толерантна и внимателна. И тогава класната да каже, че е време детето да отиде на терапевт.
И двата варианта може да не сработят, ако майката наистина не е готова да чуе или пък не иска да чуе. Само че, тя също трябва да поеме своята отговорност в този процес. Друго, което си мисля, че ако поне не опитате, другата алтернатива е детето да си ходи от класа, от което смятам детенцето ще е най-потърпевшо. Защото на следващото място пак ще е така, че и по-лошо.
Та молбата ми е да опитате.
Желая ви успех
Даниела Тахирова - психотерапевт


Виж целия пост
# 2
Благодаря много! Достъпът до училищния психолог е сложна и трудна работа , но доколкото съм запозната той е работил с детето в първи и много епизодично във втори клас. Би трябвало да е наясно с проблемите на детето, но чака покана. Ще поговорим ние ,родителите с него, та дано да го прикотка. Доволна съм от съветите ви!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия