Как да си тръгна без да се връщам отново...

Сега, на първо място сама казваш, че бъдеще няма в тази връзка. Гледате в различни посоки и го осъзнавате и двамата. Другото са скандалите. Те може и да идват от осъзнаване на различната посока, а може и да показват несходство в характерите. Помисли, възможно ли е да изживяваш тази любов толкова бурно и лудо, заради дългия брак и развода? Също така казваш, че е противоположност на бившия ти съпруг. Според мен си дай време да разбереш защо толкова много го искаш този човек. Най-вероятно сама ще стигнеш до същите изводи. Стисни зъби и успех.

Разведена жена на 40 с две деца обича мъж повече от себе си?? Доста странно. А за това да се виждаш с мъж, който има и друга връзка - оправдавай си се с голяма любов, все пак не разваляш семейство поне. Историята за мен е безумна.

Защо не спираш да отговаряш - защото този мъж ти дава това, което сърцето и душата ти искат, но не ти дава това, което разума иска. И затова толкова много те боли - защото физически и емоционално имаш нужда от близостта му, но с акъла си осъзнаваш, че нямаш общо бъдеще с него. Сама се разкъсваш и от това тялото, душата, сърцето те болят... И ако трезвата ти преценка не се обаждаше нямаше да я има тази драма в теб, ама на... Преди повече от година приключих връзка с описаните от теб постоянни емоционални пориви и спадове (вълшебни мигове, бурни скандали и постоянни раздели) с мъж, когото обичах безумно, но не издържах на цялото това напрежение... Плаках, страдах, мразех се, мразех го, обичах го, исках го, липсваше ми до полуда, сърцето ми беше опустошено, психиката ми беше тотално разбита... Е, към днешна дата знам, че това с него не е било взаимна безусловна любов, защото при такава няма обиди, скандали и раздели, а просто една безумна страст, която е вълшебна, но недостатъчна де се гради общо бъдеще... И все още често мисля за него, липсват ми всичките ни хубави моменти, но живея в пъти по-спокойна и емоционално уравновесена... Защото и аз като теб през цялата ни връзка правих неща, на които и аз сега се изумявам на себе си как съм била способна... Описаната връзка също бе веднага след моя развод, с деца от предишния ми брак, в която се впуснах наивна и себеотдаваща като момиче, защото този новият мъж (по-голям от мен) в емоционален план ми предложи всичко, което нямах в брака си и аз се влюбих моментално, лудо и безпаметно. Но когато имах със себе си фактори, които налагаха да включвам и разума покрай цялата тази страст - тогава си давах сметка, че с този човек имаме различни очаквания и нагласи... А и живот в скандали и несигурност не си е работа... Да, на мен ми направи услуга, че не ме потърси след окончателната ни раздяла, иначе сигурно още щях да се балтавя, ако бях в твоята ситуация... Но наистина към днешна дата смея да кажа, че съм си върнала самочувствието, увереността и себеуважението, спокойствието... И си давам сметка за истински важните и ценни неща и хора за мен... Бъди силна!

Мне, това е прекалено мазохистично според мен.
Спри да му отговаряш - или го прибери и му роди 1 дете.
Това са вариантите.

За съжаление това което ще кажа няма да ти хареса....най- вероятно. Ниска самооценка. Това ти е проблема. Вместо да гледаш напред, да си намериш читав мъж, който наистина да заслужава да го обичаш, както и той теб ( а не такъв с връзка и да ти звъни при всеки удобен момент, това за мен не е мъж, а мишка), да сте щастливи заедно, защото такъв мъж може да срещнеш, стига да искаш. Много го обичала, повече от себе си.... стига бе. Стегни се, вземи се в ръце и смело напред, щастието ни зависи единствено от нас, а не от втори и трети лица!

Момичета, благодаря ви! Всяка една от вас е права. Разбира се, около тази връзка има много обстоятелства, които не бих могла да предам лесно с няколко изречения. Това за ниската самооценка е така. Това, че го обичам много е безпорен факт с който вече отказах да се боря. Зная, че изхода е един - да спра всякакъв контакт. Надявам се да намеря в себе си сили да го направя. За сега е неуспешно. Не зная как. Боря се. Със себе си, а това е най-трудната борба.

Ами то си е за срам. На толкова години, да не може да се държиш на ниво, а да тичаш след някакъв никакъв. Че и да те прави смешна допълнително - има си връзка и ти пак. Жалко е дори.
Ако си се побъркала от нагон до там, че не ти пука за собственото ти достойнство, то помисли за това на децата си.
Отвратих се от темата.

Нагон? Много далече от истината. Децата ми нито за миг не са усетили дикомфорт от това. Да, мама е малко по-тъжна, но това е всичко, което се вижда. Но нагон....

Хайде първо излез от филма- на 40 години е смешно да си внушаваш, че го обичаш повече от себе си.
Страст, да, силна и безумна- пак да.
И не виждам защо е това терзание дали да го виждаш или не, след като той те търси, въпреки че е наясно, че деца няма да му родиш, нито ще се омъжваш за него.

Ако е решил да пробва тъкането на два стана, коя си ти, че да му пречиш, стига да можеш да приемеш другата в леглото ви- преносно, де.
Я, почвай да дишаш и само се пази от глупостта да забременееш, че ще си скапеш живота, а тъкмо си разперила криле.

Какво е страстта ти, към по-млад мъж, освен друго описание на нагон?

За съжаление всички сме различни и в това как обичаме и в това на какво сме способни и за съжаление в това колко и как се излагаме и унижаваме, като му се види нежелания край......
Нека да не съдим авторката, защото не сме запознати с обстоятелствата около "връзката" и. Просто можем да и дадем кураж, за да види че има и мъже, които си заслужават да бъдат обичани. Тя само трябва да осъзнае, че не си ли помогне и не иска ли да е щастлива, няма кой да я дръпне за ръка и да и покаже правилния път.

Жената е родител, 40 годишна, кой да и дърпа ръката, за кога? Тя е тази, която би трябвало да е достатъчно стабилна, реалистка и дърпаща ръце, за да покаже правилния път.

Така си храниш манията.

Колко годишни са ти децата?

Каква голяма любов - човекът си е намерил друга.

Ами четет докрай, точно това написах и аз: няма кой да я дръпне за ръка и да и покаже правилния път.
А да не се лъжем, да се влюби човек до полуда и да загуби разума си може както на 15 така и на 50..... за това сме хора, с емоции, чувства и винаги, всеки може да сбърка. Защо я съдите и обвинявате толкова остро и яростно. Да, не е това правилния път, но тя и затова пише тук.... за да сподели, за да потърси мнение, утеха.