Депресия, паник атаки, клаустрофобия

  • 2 196
  • 3
Здравейте! Преди месец и половина се запознах с един мъж в чужбина. На 13000км.от тук. Започнахме разговори и писане с часове от разстояние. Знам че връзката ни няма да се получи макар че той си вярва. Интереса е взаимен. Той е семеен и аз също. Всеки ден си пишем, и това че за него съм специална, красива и др.много ме обърквт. Моля за помощ. Не мога да спра да мисля за него, постоянно си гледам телефона и чакам момента в който ще се обади. Стомаха ми се свил, започвам да се задушавам в затворено пространство и на тъмно, започвам да треперя и ще ми изскочи сърцето. Отслабнах. На средна възраст съм и не съм очаквала да ми се случи такива емоция на тези години. Мисля че ще се побъркам. Тази емоция ми дойде  като гръм, и не зная как да се справя. Не искам да пия антидепресанти
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Може би трябва да започнете от чувството за вина, което знам че е там.
В крайна сметка интернет връзката запълва онези празнини, които са се получили в брака ви или със сексуалният ви партньор баща на децата ви. Престанете да се обвинявате за това, защото за тези липси отговорност носите и двамата. Паралелната връзка решава проблема с липсите само за малко, защото всяка връзка, особено ако е сексуална, има естествената тенденция да се задълбочава и да изисква време, психичен ресурс, отдаване...
От тук нататък имате два пътя- или да ПРЕРАБОТИТЕ взаимоотношенията във основната ви връзка или да направите така, че паралелната връзка да стане основна. Ако тръгнете по първата алтернатива, не изповядвайте прелюбодеянието си, защото това ще омачка и без това друсащите се взаимоотношения в семейството ви. Помнете обаче, че това е взаимна работа, мъжът ви също като вас трябва да осъзнае, че има проблем във взаимоотношенията ви и да е готов да опита да работи върху това.
Ако пък изберете втория път смело се борете за връзката си и по етапно решавайте възникналите логистични и други технически проблеми -  един по-един.. Няма начин пъзелът да не се нареди.Но и тук отговорността е с и на двамата, а акцентът е върху взаимодействието.
Даниела Тахирова психотерапевт
Виж целия пост
# 2
Благодаря! При мен проблема не е със съпруга ми с който нямаме интимни контакти от много време по негова вина, а това че съм влюбена в човек с който нямаме бъдеще и не се знае кога ще се видим. Не знам как да превъзмогна това чувство което ме затвори. Аз съм спортист и умея да се боря но с това не успявам. Задушава се от тъмнината и от затворени помещения. Имам две прекрасни малки внучета които гледам от бебета и обожавам а в момента това се промени. Изпадам в същото безпомощно състояние. Не знам дали ще е правилно да прекъсна тази връзка / виртуална/ която не искам да приключи. Мъчно ми е че не съм жиевла живота който исках.
Виж целия пост
# 3
Здравейте,
В такъв случай какво е онова, което прави връзката по интернет желана, възможна, постижима и какво блокира създаването на такава или подобна в реалността?
Според мен това, което трябва да направите е да се опитате да живеете животът, който искате. Очевидно имате нужда от сексуална връзка, както и всички живи възрастни хора на тази планета. Не знам как е възможно да "нямате проблеми със съпруга си", след като между вас няма сексуалността се е изпарила. Мисля, че виртуалната връзка ви е показала точно това - не е грешно да се борете  ида  си позволете да искате и желаете.  Не знам дали съм права, но депресивността и объркаността явно идва точно от това- не може да позволите на самата себе си да мислите и да се осъществявате в тази посока..Това обаче, не е разговор подходящ за блог, защото ще стигнем до интимните и много личните ви нагласи, вярвания, механизми..Той може да се осъществи в пространството, което създава психотерапията.
Мисля, че сте на прав път сте. Когато дадете на себе си това, от което се нуждаете, целият пъзел ще се нареди - грижата за внуците, себеусещането, останалите взаимоотношения.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия