Ресурсен учител начало на 3та група

За да иска персонала на градината/училището ресурсен учител за детето значи има някакъв проблем. Според мен е добре да проверите какъв е той. Познавам няколко деца, които работят с такива и има резултат. Синът ми също ходеше при такъв преди доста години заради езика. Мисля, че ако погледнете на нещата под друг ъгъл ще видите ползите.

Накарайте да ви обяснят точно какво са забелязали, какво им е направило впечатление. Също има значение по колко време ще работят тези специалисти с детето. На мен ми предлагаха нещо подобно за сумарно 2 часа на седмица и тримата специалиста. Аз си знаех проблемите на детето и директно ги отсвирих. Но си плащах и продължавам за индивидуални занимания.
Накратко, бих обърнала внимание и бих чула чуждото мнение, но преценката и решението ще са после.

Колкото по-рано започне работа със специалисти, толкова по-добре е за детето. Не чакайте да навлезе в училище, защото тогава проблемите ще се задълбочат. Имате два варианта - да се съгласите в градината да осигурят на детето подкрепа или Вие да поемете ангажимент да водите детето при специалисти, за което сериозно ще се бръкнете в джоба. Вие си решавате, но от опит смея да твърдя, че ако детето сега не покрива ДОИ, то и след две години в училище няма да ги покрива. На този етап все още нещата ще се случат безболезнено, в училище вече е жестоко да си различен.

Детето е най-малкото в групата, още не навършило 5 г, и според мен тези изисквания, които не покрива, се дължат на възрастта му. Например, не може да оцветява правилно в квадратчета, да реже с ножица.

От друга страна съвсем самичък се научи на азбуката, да брои до 100, всички цветове, и на български и на английски, от ютюб.

Не ми се иска да го отделят като различен . Искам да му дам време да се развие, заедно с другите деца

"Проблемите" според мен се дължат на възрастта. Детето трябва да порасне още малко поне, да развие моторика. Има две сестри които имаха подобни проблеми в началото и с течение на  времето се справиха сами.

Нямам доверие на тези специалисти, особено психолог

Тепърва започва 3та група. Няма ли вариант да изчакаме да видим как върви с материала през годината преди да го нарочваме прблемен и да го почваме по специалисти? Както писах и в друг отоговор, с други неща се справя по-добре от връстниците си, напр. азбуката, числата

Защо смятате, че ще го нарочат за "проблемен"? Вие сама го категоризирате по този начин, а роптаете, че другите наричат нещата така. В групата на моята дъщеря има 2-3 деца, които посещават логопед и психолог, уча я, че тези деца по-бавно заучават нещата, трябва да се отнася търпеливо, не трябва да им се смеят и т.н. Никога не съм ги категоризирала като проблемни освен едно, което определено има сериозен проблем с агресията, там нещата са много зле действително.

Моята дъщеря сега започна 4 група, помня какво беше миналата година по това време. И тя знаеше буквите и числата, и на бг и на английски и т.н. Това не е кой знае какво постижение, и други деца в групата го можеха, определено не беше изключение. Дори миналата зима няколко деца започнаха да смятат дребни числа, събиране и изваждане, явно им е интересно, госпожата обърна внимание и каза на родителите да донесат тетрадки с квадратчета и си правеше труда да им подготвя малки задачки за да се забавляват. Така че не лежете на това ухо, че щом знаел еди какво си значи те си въобразяват. Уителките са се нагледали на какво ли не и вероятно наистина е нужно да обърнете внимание какво става и какво ви казват. По-добре да предотвратите проблем сега, отколкото той да стане по-тежък впоследствие. Имам чувството, че вие самата бягате като дявол от тамян от допълнителната помощ, която ви се предлага, защото не желаете да признаете пред себе си, че е възможно действително детето да има нужда от нея. Играхме я тая игра с майката на агресивното дете в нашата група цели две години, докато тя капитулира и признае, че имат нужда от специалисти, но тези две години бяха голям тормоз и за нас, и за децата ни, и за учителките. А самото дете ескалира ужасно. Смея да кажа, че ако родителите бяха обърнали внимание навреме, сега нещата щяха да са по съвсем друг начин. Определено се видя промяна.

Бягам като дявол от тамян от "специалисти", така е. Тези специалисти , с които разговарях, имат сериозни проблеми с комуникацията.

Не съм загрижена особено за кой какво нарича едно или друго. Според мен на този етап детето не се нуждае от помощ.

Подозренията ми са, че моето съгласие да използвам тези ресурси е за бройките деца и бюрокрацията, а не реално кой от какво реално има нужда. Факт е, че отказаха вариант да дам съгласието си по-късно през годината, трябвало сега или никога. Вероятно с оглед документация. Еми как да не се усъмни човек в реалните им намерения

"Никога не съм ги категоризирала като проблемни освен едно"

- типично. Мислите си, че сте супер толератна и учите детето си да не се смее и т.н., никога освен в случаите, когато трябва нали?

Не HighSpeed , а HighGround трябва да е аватарът Ви.

Благодаря все пак.

Имам усещане ,че целта ви е не да помогнете на детето, а да не станете за срам пред хората.

В няколко курса се сблъсках с ресурсни учители. Смея да твърдя, че са страхотни хора. Сигурно има изключение. Със сигурност не са много в България и не им е необходимо да си търсят работа. По скоро има липса на такива специалисти.

Не разбрах вие в качеството на какъв професионалист решихте ,че детето няма проблем.
Със сигурност най-лесно за един родител да си завре главата в пясъка и да чака проблема да отмине, но не става. Щом детето не покрива стандартите за дадената група...значи има нужда от помощ.
Предполагам ,че върви с набора си.

Щом има нужда от помощ вие като родител трябва да му я подсигурите. Щом не искате в това да се случва в ДГ, го хващате и започвате занимания на частно с логопед и психолог. Когато тези избрани от вас специалисти ви потвърдят ,че детето няма проблем...се откажете от подпомагането.

Сигурна съм ,че е трудно и съм сигурна че за един родител идва като гръм от ясно небе.

Не уча детето си да се смее НИКОГА. Но не виждам защо да казвам, че няма проблем там, където има. Пък и тя не е малка вече, доста разбира. Уча я да бъде толерантна и да се отнася с леко по-различните деца както с всички останали.

Както и да е. Явно си знаете своето, не желаете да допуснете дори друг вариант, ок, детето си е ваше. А много лесно може да разберете дали гонят бройка заради бюрокращина. Прежалете едни пари, заведете го на независим специалист и ако той ви каже, че няма нужда от посещения значи работата е ясна. Но ако каже, че има, значи вие си заравяте главата в пясъка.

Вероятно сте търсили подкрепа да откажете помощта. Но проблемите, че не може да оцветява и да се справя с ножица може и да са от възрастта, но детето скоро ще навърши 5. Да, в тази възраст всеки месец е от значение, както и полът. Но все пак фината моторика на Вашето дете не е добре развита, което може и да е симптом на проблем. И едва ли само за това учителките ще искат ресурсно подпомагане. Нещата ще стават все по-интензивни и детето все по-зле ще се справя на фона на останалите, което ще доведе до стрес за детето Ви и ще понежи самочувствието и самооценката му. Как се справя детето с ориентацията във времето и пространството, разбира ли шеги и гатанки, изпълнява ли указания и двустепенни поръчки от типа "Отиди ...
и ........", кога проговори, говори ли граматически правилно, лесно ли изговаря / учи дълги думи, рисува ли, има ли чувство за ритъм, спъва ли се често, пада ли често? Хрумват ми още доста въпроси.
Един добронамерен съвет - не сравнявайте детето със сестрите му, а с нормите на развитие за възрастта и не се успокоявате, че нещата ще се случат от самосебе си, защото от горчив опит Ви уверявам, че децата не наваксват сами. За фината моторика започнете ерготерапия. Но тогава ще е Ваш ангажимента и ще е платено.
Личен опит - дъщеря ми от 3,4г ходи на логопед, кинезитерапевт и ерготерапия, дори когато ми казваха, че й трябва време и ще навакса. Аз обаче бях упорита и не съжалявам, че не стоях със скръстени ръце да чакам сама да навакса. В детската градина исках ресурсно, но в трета група беше все още без диагноза и не я включиха, в четвърта хванахме промените в ресурсното подпомагане и детето не получи подкрепата, която й беше нужна. В първи клас беше ад под небето. Справихме се с цената на много сълзи, нерви и работа със специалисти. Тя все още има проблем с фината моторика, нарича се диспраксия, но поне се научи да чете и пише и борим математиката. И аз отказах ресурсното в училище, но продължавам да я вода на частно на логопед, специалист по дислексия. Виждам резултати. Ще подновим и занятията по ерготерапия.

Малкото ми дете е родено в края на декември и тръгна на училище на 2.9 години. Разликата с това, което седеше до нея на чина беше почти година. В края на втория месец учителката и ме извика и каза, че само тя не може да си пише името. Бях изумена. Та тя не знаеше как се държи молив камо ли да изписва едно сравнително дълго и трудно име. След още месец ми съобщи, че не иска да говори. След опита ми да и обясння, че все още не говори ме отряза с думите, че можела но не искала. Още на същият ден цъфнах при педиатъра с искане да ми намери специалист психолог, логопед, .... каквото е нужно защото детето ми очевидно има проблем. Тя ми се изсмя, но каза, че за мое спокойствие ще ми направи среща, нека обаче да минат няколко месеца, защото първо детето е много малко, второ в момента минава през сериозна промяна. Съгласих се. Върнах се в училище, снимах учебниците, накупих куп материали и започнах да говоря с учителката всеки ден какво са правили и какво трябва да повторим в къщи. Малко след рожденият си ден започна да си пише името, не перфектно естествено, и се оказа, че се справя много по-добре от доста съученици.
В момента е на 7 години и е втори клас. Събира и изважда с преминаване от миналата година. Чете от преди да тръгне в първи клас. В момента се опитваме да учим английски малко по-засилено отколкото в училищната програма защото тя е под всякаква критика. Бързо и лесно учи и български. Детето ми не е супер умно, свръх надарено и ли нещо по-различно от другите. Ако сега ми предложат ресурсен учител с радост ще се съглася.
С това искам да кажа на авторката, че е все тая какво ще кажат хората, по-важно е развитието на детето макар, че като и гледам позицията няма много смисъл.
И още нещо - различни деца има, да. В класа на дъщеря ми има едно с диагноза и няколко с отвратително тъпо поведение. На детето с диагноза му викат глупак защото правел глупости. Обяснявам и, че той е специален ( думи и на учителката ) и има нужда от приятели, но ако не иска да общува с него няма да я принуждавам. В парка има две приятелчета, едното е аутист другото е с леко забавяне в развитието. Разбират се чудесно. Това ми стига. С хулиганите на класа няма как да съм толерантна независимо, че се опитват да обясняват липсата на възпитание с особености на характера и темперамент. Обяснила съм, че от такива се страни, но ако и направят нещо задължително трябва да се защити ако трябва и да удари. Нямам никакво намерение да я правя жертва.
Та авторке явно всички писали в темата ти смятаме, че нещо в позицията ти не е ок., тона ти също, а можеше да се получи интересна и полезна дискусия.

Притесненията ти за назначаване на ресурсен учител не са без основания. Както писах, миналата година минах по същия път. При мен проблемът възникна, когато се наложи да запиша сина ми на ДГ, заради задължението да се обучава някъде от 5-годишна възраст. Не, че не се обучаваше преди това, но не беше лицензирано от МОН.
С много мъки успях да го запиша в ДГ, уж на индивидуално обучение, като идеята беше в някакъв момент да го пуснат с общите групи. Както ми обясниха, това индивидуално обучение включваше работа с логопед, психолог и ресурсен учител. Определиха ми 2 часа на седмица, в които му се събираше работата с въпросните трима специалисти. Това ми се стори безумно като предложение и накрая реших, че няма да се занимавам с тази глупост и просто ще го запиша в училището до нас.
И тогава настана ужасът. Оказа се, че това индивидуално обучение означавало обучение за деца със СОП и отказаха да го запишат в близкото училище, защото са си запълнили квотата за СОП. Започна една безумна комуникация между нас, училището и ДГ, докато изясняваме има или няма ТЕЛК, СОП и пр. и защо, аджеба, е записан индивидуално обучение. От ДГ никой не си беше дал труда да ми обясни, че съгласявайки се на това подпомагане или както там го водят, всъщност се вкарвам в това приключение. С цената на много скандали и нерви успяхме да го запишем в училището, а той си продължи индивидуалната работа със специалисти, за които плащам и до ден днешен.
Пиша всичко това, за да си наясно с рисковете.
По отношение на моториката: наистина на 5-годишна възраст детето трябва да умее да оцветява, вмествайки се в контури и да реже с ножица. Човекът, който го учи на това, се нарича логопед. Те имат специален подход, знаят как да развият тези умения. Същевременно ще забележат, ако има да наваксва и в други отношения. Рядко забавянето на едно умение върви самостоятелно, обикновено е комбинирано и с още нещо. Логопедът е човекът, който ще попълни дупките в познанията, ще работи с него да ги разшири и евентуално ще забележи, ако има още нещо. Дотолкова, доколкото в първи клас е едно бясно препускане из материала, хубаво е всякакви пропуски да са наваксани преди това.