Ще дам малко яснота, преди да задам въпроса си.
С МП сме заедно от година, като почти от самото начало живеем заедно, а официално от 6-7м.
Аз съм на 21, той на 28. Издържам се сама и освен, че давам двойни смени в работата се опитвам да съм редовна в университета и вкъщи нищо да не ни липсва.
Той също работи, но до 18ч, а аз до към полунощ. Имам поне три такива смени в седмицата, а почивката гледам да я нагаждам спрямо неговата, за да имам време да му се порадвам, нагушкам, да обядвам и вечерям с него...все дейности за които вече не ми остава време.
Пиша тук, защото с него не сме на едно мнение, според него почивката е лична-време за него, да прави нещата, които обича и му е умално, че трябва да се съобрази с мене, до обърне и на мен внимание...
Много съм разтроена, както казах, тези два дни са единствените в които ние сме пълноценна двойка.
Може би и аз съм станала прекалено чувствителна, сигурно му и досаждам, но ми е много трудно и не искам да го отблъсквам, заради слабостите си и нуждата ми от него.
Не искам да го губя. Сега съм лабилна наистина. Как да надмогна себе си? Как да се държа, без да му дотягам?