Какво от "моята чужбина" бих приложила в България?

  • 34 043
  • 612
Въпросът е към всички, които живеят в чужбина. Разкажете с по-големи подробности за добрите практики, които виждате около себе си и бихте искали да съществуват и в родината ни, независимо дали става дума за здравна система, образование, социална политика, трудово законодателство, семейни отношения и т. н. Моля добавяйте и информация за коя държава разказвате. Благодаря!
Виж целия пост
# 1
Хубава тема!
Живея в Германия. Ако имаше начин, поне частично бих прехвърлила здравната система към България със забележката, че още не я познавам в детайли.
От това, което ми е направило впечатление до момента: здравното осигуряване е задължително (както и в България) и след като веднъж си в системата - няма мърдане (за разлика от България). Вноските са сравнително високи - за студенти 90 евро на месец (като те могат да минават и през осигуровката на родителите си до 25г.), за работещи - зависи от заплатата. За тези пари имам възможност да:
-  ходя на профилактичен преглед на зъбите на всяка половин година. (Те са ми слабото място.) Амалгамени пломби - безплатни, без ограничение в броя. За керамика се доплаща. При запълването на един дълбок кариес ми се възпали нерва - извадиха го, изчистиха и запечатаха всичко като в процеса на работа ми направиха две-три рентгенови снимки - не съм платила и един цент. Изобщо за рентген не се е налагало да плащам нито веднъж.
- при посещение при гинеколог - цитонамазка, изследване на кръвта за опасност от съсирване (за да определят дали мога да взимам противозачатъчни) - всичко без пари
- при личния лекар - не съм имала личен лекар, а ако се наложи (ок. веднъж годишно) мога да отида във всяка практика без проблем. Веднъж се наложи да дам урина - изследваха всичко на място и 10 минути по-късно знаех резултата.
- лекарства с рецепта над определена сума (не всички) се поемат от здравната каса - човек плаща сам само 5 евро.
- посещенията при психолог също могат да минат през здравната каса, ако психологът подаде становище, че терапията е необходима.
Негатив е, че за някои специалисти (напр. кожен лекар) се чака с месеци, ако не е спешно. Но това май е така (почти) навсякъде. Със сигурност има и други положителни страни - изреденото е от личен опит или наблюдение от околните ми.

От тук бих взела и градоустройството и по-специално - велоалеите. Имам щастието и предния град и този, в който живея сега, да са с много добри вело-мрежи. В предишния ми град (с много студенти) я имаше приказката, че велосипедистите са спечелили войната срещу автомобилистите, защото улици и кръстовища бяха преустроени така, че тези на колела да имат повече удобства. В града, в който живея сега също има много велоалеи и човек може да стигне общо взето навсякъде без да слиза на платното. Отделно между градовете има страхотна мрежа - имаше случай, в който карах повече от 20км между два града и съм се движила максимум 3-4 км не по велоалеи. Като сравня всичко това със София и само се ядосвам. Преди години се бях опитала да карам колело до училище, но в един момент се отказах, защото просто не си струваше нервите.

ПП. Ще следя темата с удоволствие - интересно ми е какво ще споделят останалите.
Виж целия пост
# 2
Илайза, а има ли частни кабинети, които не работят с тамошната здравна каса? Защото тук често се случва следното - лекарят, при когото искаш да се прегледаш, работи в болница до обяд, а след това преглежда в частния си кабинет, практиката му няма договор със ЗК и си плащаш прегледа между 20 и 50 лева в най-честия случай.
Виж целия пост
# 3
Тук има два вида здравно осигуряване - държавно и частно, но здравните каси (и държавните!) са много повече от една. Всяка предлага някакви преференции, които да я различат от другите, но като цяло са много подобни. Частното осигуряване е друга бира и значително по-скъпо, но има професии (напр. учители), които го предпочитат. Не мога да кажа точно защо, тъй като не съм запозната с подробностите, но явно си струва.

Има лекари, които работят и с двата вида каси, други - само с частни пациенти. При първите уж всичко е еднакво и за двата вида пациенти, но все пак частните са "по-равни" - много пъти е показвано как за държавни пациенти няма свободен час скоро, а за частни - има. Но такова ходене "на частно" като в България не съм виждала.
Виж целия пост
# 4
@ Eva+,

Добра идея, хубав атема.
Пренасям си мнението от другата тема,

САЩ
Би ми се искало в България (някак си) да се усвои обозначението на пътните платна, регулацията,  спазването  на правилата за движение и начин на шофиране. Може би нещата са се променили, наблюденията ми са от преди време.

Образователната система тук е различна от тази в България или поне е различна, от това, което аз знам за нея към днешна дата. Намирам тукашната за по-удачна.
Извънкласните занимания, активности и спортове, са много силно застъпени и държат децата ангажирани.
Дъщеря ми беше бебе, когато дойдохме, завършва high school идната пролет, така че имам добър поглед върху системата.

Бих пренесла учтивото отношение между хората и готовността на напълно непознати да окажат помощ.
Също така улеснената комуникация с институции, чрез интернет или телефон


Ще допълня.
Виж целия пост
# 5
За здравната система вече е писано.
Аз ще се изкажа за магазините. Десет годишен стаж в голям луксозен магазин, тип Харродс. При пикови моменти, всеки свободен помага на колега, няма значение мениджър ли е или някаква друга функция.
От България бих си взела спонтанноста, спонтанно да решим да се видим без да имаме определена предварително среща.
Виж целия пост
# 6
Дейлили, може ли повече подробности за училищните занимания на един да речем третокласник? Учат до обяд и после всеки вкъщи, има ли еквивалент на нашите занимални, приличат ли училищата им по време на междучасие на зверилници с хиляда ревящи лоса, както са нашите училища? Ясно, че не можеш да поставиш всички училища в Щатите под един знаменател, на мен са ми интересни твоите лични впечатления от училището на детето ти (уточнявам в случай, че впоследствие темата бъде плъзната към схема България VS чужбина, което е много далеч от идеята ми).
Виж целия пост
# 7
Аз мога да кажа за Испания, защото майка ми живее там. Миналата година я оперираха и тя не искаше да е в държавна болница, защото имаше известни съмнения в качеството на услугата, но остана очарована. Постъпваш с придружител, за когото също има осигурено легло, не плати нищо, защото е пенсионерка, лекарствата също са и безплатни през цялото време. Даже после разбрала, че от частната болница по-тежките случаи изобщо не ги приемали, а директно ги насочвали към държавната, защото там били по-добрите специалисти.
Миналата седмица бяхме в Малта. По всички исторически места, където ходихме, имаше групи ученици, провеждаха си уроците на място. Всички деца бяха в униформи, държаха папки и се отнасяха много сериозно. Едно не видях да се закача, да прави магарии или да блее баирите.
Виж целия пост
# 8
Това, което съм видяла в Германия и бих искала да видя в България са на първо място междучовешките отношения. Аз също не разбрах защо хората ми казват Добър ден в асансьора, шофьора на градския транспорт, защо сервитьорките ме посрещат, сякаш съм им отишла у тях на гости - но с това се свиква много бързо и всъщност по-добре се живее в такова общество. Знаете за какво говоря, да не споменавам институции. Хората са приветливи един към друг. Дори да отидеш сам в заведение, въпрос на време е бармана или някой друг да те приобщи към останалите в разговора, скоро всички се познавате и си говорите за какво ли не.

В семейните отношения също много научих. Как се учат деца на дисциплина, как им се обясняват неща, изобщо времето, прекарано със семейството се поставя като първи приоритет. Играят се много настолни игри, които от една страна развиват ума на децата и ги учат на правила, от друга страна се засилва връзката родител-дете и пада много смях. Това се прави всеки ден в 4 примерно, на чай и сладки, като малка семейна традиция.

Когато лежах в болница. В никой хотел до сега не съм получавала такова отношение. Професионализма и ведростта на лекари и сестри е ясна. Обаче санитарите, все млади хора, ме разтърсиха - идват през малки интервали от време, съвсем непринудено, разказват по някой виц или пускат майтап, наливаха ми сок в чашата, ако е празна - сякаш аз не мога. Имам чувството, че всички хора си обичат работата, а в бг само отбиват номера с огромно не удоволствие нещо да свършат или да бъдат любезни.

Това са някои от причините, поради които обичам живота си тук. С позитивизъм по-лесно и по-хубаво се живее. Заразно е.
Виж целия пост
# 9
В Люксебург живеем, колите спират на пешеходна пътека, още преди пешеходецът да доближи края на тротоара. Задължително, когато се смрачи, хората, които разхождат кучетата си са със светлоотразителни жилетки. Децата също, през есента и зимата, когато заради мъгли е намалена видимостта.

Излишно е да казвам, че няма бездомни кучета и котки, има приюти. Не съм виждала също така да се продават котки и кучета в зоомагазини. Ще се допълвам.
Виж целия пост
# 10
Знам, че е смешно, но от Германия бих пренесла пътищата. За позивитивизма на хората и здравната система вече са го казали, образователната ще им я оставя. Бих пренесла цветарските магазини и тези за всякакви домашни потреби. Също и германската полиция.

От Малта бих пренесла дружелюбността на хората (тази преди да стане дума за пари) и ако може цялата Валета да се премести някъде на север от Варна.
Виж целия пост
# 11
Работата на доброволни начала във всички области.
Много хора пенсионери или безработни работят като доброволци. Получават минимално заплащане, пътни разходи.
Но все пак с ниските пенсии в България това е немислимо знам.
Виж целия пост
# 12
образователната ще им я оставя.

Тази в училище - и аз! Това, което ми харесва тук е, че не е задължително да следваш, за да имаш професия. Има т.нар. Ausbildung, т.е. обучение, което обикновено е към някоя фирма и може да е във всяка област - от продавачка в пекарна през фризьорка до електротехник. Обучението трае две-три години и има и практическа, и теоретична част, които се редуват или застъпват. Някои хора дори правят първо обучение, а след това влизат да следват, за да надградят знанията си - така хем имат професия, хем могат да се развиват допълнително.
Виж целия пост
# 13
Дейлили, може ли повече подробности за училищните занимания на един да речем третокласник? Учат до обяд и после всеки вкъщи, има ли еквивалент на нашите занимални, приличат ли училищата им по време на междучасие на зверилници с хиляда ревящи лоса, както са нашите училища?
В трети клас дъщеря ми беше отдавна  Peace но с две думи мога да кажа, че учебните занимания започват по различно време в различните училища, да кажем, между 7.30 и 8.30 и продължават до около 3 - 3.30 следобяд. Детето бива взимано от спирка с училищен автобус, в колко часа това става, зависи от отдалечеността от училището. Връщането по същият начин. Автобусите са доста точни. Сприрайки на спирката, автобусите пускат бариера и знак "Стоп" и цялото движение и в двете посоки спира, докато не се приберат обозначителните знаци. За нарушение на правилото за спиране зад училищен автобус, глобите са жестоки.

Преди няколко седмици, някъде в северн щат, дали не беше Уискансън, млада жена не беше спряла при сигнализация на училищен автобус и за нещастие уби три деца от едно семейство Sad
Децата могат да се водят и прибират от родителите, също.
Междучасията не са точно междучасия, а кратко време, в което децата да се придвижат от една стая в друга. Имат по-дълга обедна почивка, в която обядват. Има възможност за следучилищно оставане на детето в училище, мисля, че се заплаща допълнителна сума.
Тренировки (тенис, плуване, фурбол, баскетбол, волейбол, американски футбол, хокей) и всичко останало е след училище и може да продължи до късно. Може да бъдат свързани с училището, а може и да не са.

Виж целия пост
# 14

САЩ

Бих пренесла учтивото отношение между хората и готовността на напълно непознати да окажат помощ.
Също така улеснената комуникация с институции, чрез интернет или телефон




И аз горното от САЩ. Потресаващо ми е като прочета в българската преса как с часове са биели/убивали жена, а съседите слушали без да викнат полиция.
Та готовността да помогнеш на непознат, зАгрижеността за другите, липсата на оглушки при подобни случки и адекватната реакция бих пренесла.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия