Детето не иска да учи

Моят син е трети клас. Винаги е бил умно и будно дете. На 3 започна да чете сам. На 5 смяташе с трицифрени числа. Всичко това правеше, защото обича да научава разни неща. Най-общо е любопитен и има капацитет да учи, когато иска. Например на 7 научи флаговете на Всички съществуващи държави. Когато нещо му е интересно, се заема да го изучи.
Е, проблемът е, че училището не му е интересно..
Някак, не успя да намерш смисъл в него.
Което мен ме притеснява. Чудя се, учителката ли е виновна, ние ли, или пък той... Блъскам си главата на последък...след редовните прегледи на електронният дневник..
Днес попаднах на тази статия. Не, че ми дава отговори...
[url][https://www.manager.bg/lica/drzhavata-na-zubrachite?fbclid=IwAR3NVBWVTSfnA4IBEXIW-a5Yjla5aoXMUg72KKQaAYyfB2t9g-sWmWZ9HEI/url]

Няколко книги даже мога да препоръчам, в които авторите считат и мотивират идеята си, че училището убива наличният иначе естествен интерес към новото и нормалното човешко любопитство.
Няма как децата изведнъж да станат мързеливи и инертни вкупом, с постъпването си в нашенското училище. Ако причините са персонални, явлението не би било тъй разпространено.
Изобщо уравниловката, изразяваща се в това, че на еди коя си дата всички ученици от еди кой си клас трябва да научат и разберат точно определен вид и обем информация, е един остарял и неработещ метод. Не че няма по-добри и работещи. Просто у нас на тези, от които зависи, не им се занимава. Много труд, ум и сърце са нужни за въвеждане на индивидуален подход. но пък само той има смисъл в образователния процес.
Много пъти лично съм установила, че ако детето точно днес не може да разбере точно еди кой си тип задачи, без значение кой и как му я обяснява, след месец, примерно, я разбира чудесно и я решава.
И въпреки идеята на нашето образование да се взима голям обем за малко време, според програмите, не виждам да сме нация от учени и интелигентни хора. /Виж, от дипломирани може би да, само дето у нас дипломата напоследък и за салфетка не става, че е от твърда хартия./ Дори децата ни масово изостават в основните умения, в сравнение с връстниците си по света, видно от съвсем официални проучвания.

"Някои амбициозни български майки изпадаха в ужас, че в чуждестранното училище „не натискат“ децата да учат достатъчно. Почти навсякъде не се поставят оценки до 10-12 годишна възраст, а някъде и след това. Учителката не заплашва с „Ще ти пиша двойка!“ – текущите оценки се дават в устна форма, например „детето трябва да се упражнява повече да чете с разбиране“." - от статията на Кришка

Родителите и доста учители у нас масово правят някакви алогични връзки между завишени изисквания и максимални резултати. Но по детска и педагогическа психология са направо за оценка "Слаб". Големите претенции по-често водят до отвращаване от материята, от отношенията. И изобщо не водят до високи резултати. Или ако доведат до такива, то това са единици ученици, за които не е ясно по-напред как ще се отрази това излишно прекомерно товарене. понеже не е удобно да проследи процеса.

"Разбира се, в развитите страни се учи много, но на по-късен етап – след 14-15 годишна възраст, когато ученикът вече е избрал към какво да се насочи и учебният план се конкретизира според неговите цели. Но дотогава повече се набляга на социалните компетентности, на работата в екип и на изграждане на базови навици за учене. " - пак от статията. Напълно споделям, между впрочем.
У нас е точно наопаки. Затова и резултатите ни са плачевни. В повечето училища, съвсем отговорно го заявявам, с напредването по класовете се отпускат и претенциите към учениците, и дисциплината. В гимназията много ученици не посещават часове и не усвояват никакъв материал, но пък получават дипломи.

"Типичен коментар на българска майка, чийто дете учи в начално чуждестранно училище, гласи: „Ама те не правят нищо там“." - И аз съм го чувала - и за училища и за университети в чужбина. Само от нашенски майки съм го чувала. И от един-двама бащи. Български, разбира се. Просто защото те имат очаквания и чуждата образователна система вместо да даде приложими и полезни знания и умения, да изпие соса на учениците и студентите от зубрене на големи обеми. Които са винаги за сметка на разбраното и качествено усвоеното. Няма как - това са природни закони. Колкото повече е количеството, толкова повече то е за сметка на другото.

Той е по-скоро от тихите деца. Няма проблем с дисциплината. Досадно му е в училище, отнася се в час. Според учителката си, дреме на чина.
Не се старае, пише домашните набързо и без желание....Скатава се и върши единствено минимумът, един вид, за да свърши по-бързо.
Изобщо не желае да разговаряме по темата, а аз се притеснявам, защото от тази година започва да мрази математиката...та не знам как ще е за напред...

Кришка, възможно е детето ти да е по-високо интилигентно за възрастта си и затова да няма интерес . Липсва му предизвикателството.

Едва ли мрази математиката. Според мен му е досадна, защото цял срок решават задачи, които умно дете може да усвои за два-три часа. Всеки ден еднотипни примери и нищо интересно.

И аз май съм за тази група-на не много ученолюбивите.
Дъщеря ми е в 6-ти клас.Преди началото на годината се преместихмев по-голям град,
учи в най-добре оборудваното,ремонтирано и престижно училище в града.
Но....бедата е,че цели 5 учебни год. в по-малкия град тя не се научи да учи....пък камо ли самостоятелно.
Хич не си даваше зор,а беше отличничка.
Когато заминавахме,една приятелка ми се присмя че родителите
нарочно местели децата си по селата,за да завършват като отличници и така да влезнат спокойно в желаното у-ще след това..а аз зорлем съм я спъвала,точно преди годините,в които са важни високите оценки.
Завърши първия срок с преобладаващи 3 и 4 по бълг.и математика.Направо изпаднах в шок.
Сега втория срок ходи по математика на частно,вече успеха ни е 5-ца засега.Много е обнадеждена и се стреми към 6-ца.
Дано мине този период,дано е от промените в личния ни живот,
и да вземе да влезе в час вече,не само телом.

Ами то е по-добре, че истината сте я видели сега, докато детето е още в шести клас. Вярно е, че между оценките, които се пишат в различни училища, че и различните класове дори на едно и също училище, често въобще не стои един и същ пълнеж. Затова за мен с тях не следва нищо да се измерва, когато става въпрос за кандидатстване. Но Все още се вземат под внимание и тези иначе крайно необективни показатели.
Та не изпадай в шок, ами хубаво си вижте къде и какви са ви пропуските, за да ги наваксате до седми клас. Имате едно лято, в крайна сметка, ползвайте го.

В действителност сте получили реална представа за знанията в период, в който все още нещо може да се направи.Не споделям мнението ви ,че детето не е ученолюбиво щом проявява усърдие и упорство да навакса.
Доброто училище е привилегия, която днес не е достъпна за всеки. То дава и възможност за усвояване на знания, и перфектната  среда за това .
Обикновено  ''незначителната'' разлика '' в качеството на образованието  лъсва чак на матурите в 7кл , но пък точно тези резултати отрязват пътя по-нататък. До тогава учениците от хубавите училища мерят знания по олимпиади, за които в крайните училища  ''случайно'' дори и не се споменава  но пък хвърчат отлични оценки за щяло и нещяло. Коват се ''специалисти'' с огромно самочувствие стъпило върху въздушни кули.
Изобщо не съжалявайте!
 

Голям срам,но в началото на годината тя беше супер учудена,че по музика имало и теория та чак достатъчна за входно ниво.
От друго нещо не съм доволна,т.като е от скромните и тихите,на последната РС учителката по БЕЛ обяснява цял час за немирниците,проблемните и т.н.
Аз я питам"А за моята какво ще кажете" и тя "Ооо,тя няма проблем,  тихичка е ,не разваля дисциплината""
Ами като няма проблем защо само 3-ки хвърчат, оставена на последния чин,накрая на дъъълга стая- 28ученика, и каквото чуе,чуе.
Защо не се работи с тези деца,с който нямат проблеми с дисциплината,със слушането...а се занимават цял час с други,да ги укротяват,да коментират с тях материала уж за да им привлекат вниманието.
Те са винаги на първите редици,пред погледа на преподавателя.

Защото не е частен ученик. Няма как да се работи само с нея, само защото е тихичка. Защото е трудно овладяването на шумните и иска професионализъм, какъвто все по-рядко се среща у учителите дори в елитните софийски гимназии.

И при нас има драма. И моят син е сравнително тих и кротък. Първи клас на края, обаче не се научи да чете. Учителката става все по-нервна и последния път буквално ми се развика.
Аз, първо, ще се консултирам със специалист.
Второ, ще говоря с директора.
И трето, ще го преместя.

А с какво преместването ще помогне на детето?
Явно е,  че има проблем. Детето не може да чете. Или ви трябва специалист който да му помогне ако има специфичен проблем. Или ако няма такъв му трябват упражнения у дома,  което е пък отговорност на родителя.
Това с местенето го чета все по-често във форума. Което за мен е един краен вариант при доста различни обстоятелства.

Има проблем. С детето-ок. Но и с учител, който смята, че с крещене ще го реши. В екипа учител-родител-ученик този с професионална квалификация е учителя. Той трябва да предлага решения, ако трябва индивидуални. Иначе на клас ученолюбиви момиченца и аз мога да съм учителка и да се фукам.

Тази госпожа ме притеснява всеки ден. Според нейните изказвания, моето дете е най-зле от целия клас. Оттам се опитва да ми внуши, че аз съм най-небрежният родител в целия клас.
Е, търпях, търпях, но просто вече ми писна!
Детето ми е кротко и умно и това, че тя не е могла да го научи поне да чете си е неин проблем!!!

Решения предлага ли, или само изисквания?