Детето не иска да учи

Най-добрият вариант я детето да не е на занималня, но и да има педагог, който да се занимава с него и наистина правилно да обяснява тънкостите и където ни и разбрало нищо в клас. Но това струва пари, с каквито много родители просто не разполагат, а и едва ли има толкова свободни начални учители, дори и пенсионирани. Така че опираме до занималнята и се молим да попаднем на читав учител. Не винаги и е дома може да се осигури идеалната среда за самотното занимание учене. У дома дъщеря ми има брат, който я разсейва, защото иска да си играят, в занималнята са деца, които също като нея работят - пишат домашни, четат текстове, правят диктовки и играят. Учителката в занималнята я начален учител, за разлика от мен. Подходът е различен, опитът с деца на тази възраст - също. Така че моето дете успява да се концентрира и напиши в занималнята за разлика от вкъщи. Факт.

Най-добрият вариант е учебниците да са написани така и уроците да са преподавани в клас така, че на децата да им е достатъчна самоподготовката вкъщи, за да усвояват знания. За съжаление днешната учебна програма е ужасна, преподава се на "тагъдък", няма време за упражнения и осмисляне, стилът на учебниците не е съобразен с възрастта на учениците. Така че едно дете трудно се справя за отличен само, трябва работа с него, разяснения, помощ. Ако родителите могат да помогнат - ок. Но ако не могат - разчита се на занимални, частни учители и т.н. Стига човек да може да си ги позволи...

При някои деца допълнителната помощ не е за отличен, а за да постигнат Среден или Добър. И това, повярвайте е много по-трудно, отколкото да се постигне Отличен от друго дете. И не е лесно да се намери учител, който да иска и да може да работи с такова дете. Всички искат да надграждат, зорът е да се изгради минимум.

Така е, много често борбата е за честно изкарана тройка, а не за шестица. Обаче е много трудно за преглъщане от родител да чуе, че целта е тройка, макар да е реалистичната.

Все пак я познаваш, трябва да разбереш как да я мотивираш. Подкуп ако трябва.

При нас ситуацията продължава да бъде като в поговорката " Можеш да заведе коня до извора, но не можеш да го накараш насила да пие". Продължавам да срещам абсолютен отпор от страна на дъщеря ми при писането на домашните, опитите да ѝ помогна и липсата на старание от нейна страна.
  За четири години не успях да я мотивирам по никакъв начин. Сега е в пети клас с нови учители, но промяна в отношението към учебния процес няма. И в крайна сметка разбрах, че нещата не зависят от мен. Много ми е тежко, но това е положението.

В дни като днешния ми идва да се метна през терасата най ме дразни,че грам не му пука за нищо и сякаш нарочно се прави, че не разбира. Викна ли -блокира.
Имма нужда от почивка.

Аз гледам да я карам по-спокойно и да не се ядосвам. Ясно е че в пети  клас има период на адаптация и нещата не могат да се оставят на самотек.
  Проверявам домашните и учим заедно. За оценките - колкото, толкова.

Трябва да е им е интересно, за да им пука. Ученето под формата на игра помага много. Ако децата са големи вече за игра, тогава конкретното знание трябва да се погледне от "друг ъгъл", за да стане интересно. (Примерно, учене с разходка, учене с готвене, учене с пеене и т.н.) Каприс, не се ядосвай, че ще ти трябват нерви и за годините напред.. Ако искаш, сподели какво има точно за учене и ако мога, ще дам някаква идея как то да се трансформира така, че да стане интересно.

Още в началото на първи клас разбрах, че с викане не става.

Миналата година беше първа смяна и си пишеше домашните в занималнята. Това има минуси и плюсове.
Плюс - не се занимавам вечер с това
Минус - шума я изморява и изнервя, понякога домашното е написано с помощ от госпожата и детето не е разбрало нищо

Тази година е само втора смяна. За сега изградихме някаква система, която работи. Събота и неделя се пишат всички домашни, а през седмицата само новите и то ако има същия предмет пак. Общо взето само математиката се повтаря, българския са все с различни помагала и много рядко има да пише нещо през седмицата. Забелязвам, че е по-спокойна и работи с по-голямо желание. Имаме време да й обясня трудните неща и не е изнервена. За занималнята сутрин й пиша по няколко задачки, за да не скучае до обед.

Мари, нищо лично, а принципно - вече ми писва от мантрата за учене под формата на игра. И колкото повече опит придобивам, толкова по-малко съм склонна на това с играта. Това е максимум до трета група в детската градина, а в четвърта вече все повече се набляга на "трябва". За да се учи качествено детето трябва да развие активното внимание, а то става с усвояване на конструкта "трябва". Е, сори, може да не ти се пише домашно, но трябва. Може да не ти се учи, но трябва. Може да не ти е интересно, но трябва да се постараеш да си научиш. Да им е интересно е лукс, който не всеки може да си позволи, а ако си го позволява, то той е с толкова наситени качества и зрялост, че интересността не е решаващ фактор, а просто сяда и учи.
Такива неща се учат от най-ранна възраст в бита на семейството, както ние и поколения преди нас са го развивали - подреждане на масата на малка възраст, помощ при правенето на зимнина, помагане при готвене и др. (една чаша ориз да изчисти, и ето ти концентрация, дори в един момент да е скучно) и всякакви такива дейности. Нататък е отговорността при извънкласните занимания, когато работят индивидуално или в група/трупа - ако не им се тропа хорото са на пейката да гледат.
Най-големият проблем и на децата с проблеми е именно активното внимание и там най-трудно се преодолява естествената съпротива. На него му е интересно да направи нещо два пъти, на третия път вече му писва, но когато започне да го прави и трети път, лесно става и четвъртият. Когато се пазари за изпълнение на задача в един момент му се налага да започне да работи. Когато усвоят това и после в училище потръгват нещата.

Andariel, 200% съгласна с теб.

Синът ми обича да чете, все мъкне книги със себе си. Писането обаче му е досадно, смятането още повече. И не става въпрос, че не може или че не разбира, просто му е досадно. Каква игра да му измисля, че да напише сричката ‘ме’ десет пъти или да сметне 20 задачи за събиране и изваждане?! От тази година все по-активно използвам думите ‘трябва’ и ‘задължение’.

Ако е по-важно самото свършване на работата, то може да се каже нещо в смисъл "това е само едно домашно - пиши го и си свободен да правиш каквото искаш". Казано по нашенски - направИ го, за да ти се махне от главата. (работи, моите така изкараха цялото училище - пишете, че имаме друга работа. Някак не се вторачваха особено, но и те, и аз знаехме, че е досадно. Няма какво да ги баламосвам, че е интересно, като то така или иначе е досадно.)

Андариел, дай съвет как да го вменява това трябва на моето своенравно дете? Тя си има и дефицит на вниманието и обучителни трудности и като й е трудно още пО не иска да работи. Не умее да изчаква, не търпи разочарования - тръшка се и се отказва веднага. Какво ли не опитвам ефект няма. Не иска или не умее да се сдържа и контролира. И аз вече не знам. От началото на година е побъркала всички учители в училището. Такова чудо е в първи клас не беше. Говоря, говоря, обяснявам, моля, изисквам - не и не. Скучно й било, не искала да ходи на училище, да съм я отпишела да си учи вкъщи.... Добре си е направила сметката - аз на работа по 10 часа, тя у дома баба си за пет пари не я бръсне, пълна свобода. Ама не е познала. Не че осъзнава и какво значи да учи у дома. Щото ИФОто не е лесна работа, особено с нейното темпо на разбиране и работа. Честен учител дето да й виси по 4 часа на ден на главата нито има откъде да й намеря, нито ще й изтърпи лиготиите и саботажите като не иска да работи, нито пък аз мога да плащам за удоволствието "частен ученик". Приемам съвети за пробив.

Да, има го този момент, срещам го и е много трудно. Колкото повече порастват, толкова повече захитряват, че може да минат по допирателната. Вече сте се изнервили взаимно и малко назаден дай. Има ли нещо като външен човек, който все пак да е авторитет за детето (някой от роднините или ваши приятели), който понякога да се включва? Един час на седмица да подхваща детето, все ще е от полза за повишаване на мотивацията. Когато вкъщи всички се изнервят и всичко се върти само около ученето, нищо не се получава, всеки си играе кофти ролята в тази пиеса до безкрайност. Външен човек може да се окаже нещо като свеж въздух, всички да се поуспокоите малко, макар че е рисковано да не пише и да не чете през част от времето.