Грешките във възпитанието на децата ни

  • 19 126
  • 181
# 15
Твърде много го глезя.Може би защото ми е един, чакан и искан, може би защото е от аутистичния спектър,но определено това отчитам като грешка.И това, че върша всичко вместо него и няма почти никаква самостоятелност,но сега той е на 10 и половина и се надявам лека-полека да поправя грешките си и да не дадат голямо отражение в бъдеще.
Виж целия пост
# 16
Не съм оплювал никого и може би трябва да уточня в какво се изразяват пропуските. Основно в разхвърляност и нежелание за подреждане, често налагане на своето мнение с крещене наместо диалог и убеждаване с логични аргументи, липса на навик за учене в къщи и разчитане на запомняне на всичко в час - засега е отличничка, но ако попадне на по-посредствен учител ще го закъса. Основно такива неща. Не са фатални, но мен си ме тормозят.
Виж целия пост
# 17
От малка е научена да е самостоятелна. Навън съм забелязала деца, които се тръшкат, реват и пищят колкото глас има  за да получат щяло и нещяло, такова чудо при мен няма, като кажа не и точка повече не се коментира.Вкъщи сервира отсервира, дрехите се подреждат, където стига и гардероба, което не аз.
Относно ученето съм категорично за всякакви извънкласни занимания, курсове, обучения, уроци, спорт.
Държа на възпитанието и културното отношение към околните.
Виж целия пост
# 18
Не съм оплювал никого и може би трябва да уточня в какво се изразяват пропуските. Основно в разхвърляност и нежелание за подреждане, често налагане на своето мнение с крещене наместо диалог и убеждаване с логични аргументи, липса на навик за учене в къщи и разчитане на запомняне на всичко в час - засега е отличничка, но ако попадне на по-посредствен учител ще го закъса. Основно такива неща. Не са фатални, но мен си ме тормозят.

Това в никакъв случай не е грешка на съпругата ти. Детето ти навлиза в друг етап и вече има нужда от по-сериозен авторитет и е време вече и ти да влезеш в ролята си.
Възпитанието на детето ми също е основно на мой гръб, тъй като съпруга ми работи много и аз стигнах до момента в който го карам да му скръцне със зъби, защото на моменти се мъчи да ми се качи на главата. И то точно за такива неща, които изброяваш и ти, мога 10 пъти да му кажа да си оправи леглото.
Виж целия пост
# 19
Не съм оплювал никого и може би трябва да уточня в какво се изразяват пропуските. Основно в разхвърляност и нежелание за подреждане, често налагане на своето мнение с крещене наместо диалог и убеждаване с логични аргументи, липса на навик за учене в къщи и разчитане на запомняне на всичко в час - засега е отличничка, но ако попадне на по-посредствен учител ще го закъса. Основно такива неща. Не са фатални, но мен си ме тормозят.
Повечето от тези неща се усвояват най-вече от поведението на родителите, не точно с учене, т.е. детето копира.
Виж целия пост
# 20
Децата не са само това, на което ги възпитаваме. Много неща зависят от самите тях, от собствените им характери, които не се градят само от примера и възпитанието, дадени от родителите. Моите деца са съвсем различни едно от друго, в нищо не си приличат по отношение на характер и поведение, а ги възпитавах еднакво.
Една от грешките ми при отглеждането им беше, че използвах еднакъв подход и към двамата. Да бъда не само техен родител, но и техен приятел. При едното ми дете това се оказа успешен подход, при другото - тотално грешен.
Ако можех да върна времето назад, не бих променила нищо във възпитанието им, а само подхода ми.
Виж целия пост
# 21
Отчитам като грешка това, че позволих  детето от малко да опитва шоколади, бонбони и други захарни изделия, които баби, дядовци много обичат да му дават. Сега всеки ден си го търси и не може да мине ден без да е изял, да речем, кроасан, два бонбона и бисквити.
Виж целия пост
# 22
грешки във възпитанието на този етап не откривам. Това което бих искала да променя, ако мога да върна времето назад е да имам повече вяра в себе си, а не да се тормозя и обвинявам. Приела съм характерите на децата си такива каквито са и давам всичко от себе си. Високи очаквания нямам.
Виж целия пост
# 23
Сигурно имам грешки, за които ще разбера доста по-късно. Ако мога да променя нещо във времето до тук, може би да я оставя по-често да не прави всичко по правилата, а да бъде по-диво дете. Прекалено изисквам от нея, което понякога е изнервящо.
Другото, което се старая да променя, е да бързам по-малко и да се усмихвам по-често. 5 минути закъснение не са убили никого, особено, ако си винаги с 10 по-рано.
Виж целия пост
# 24
Бях прекалено амбициозна и с двамата. Прекалено властна и изискваща. Трябваше да наблегна на примера, който давам, отколкото на думите и изискванията. Като по-горе казаното - непрекъснато казвах на сина да не се бие. Голяма грешка - осъзната в началното училище.
 Трябваше да се разделя с баща им, за да не стават свидетели на постоянни скандали и ръчкане да бъде баща. Трябваше да бъда по-спокойна и да не се впрягам за глупости - грешна задача, грозно писане...
Виж целия пост
# 25
Отчитам като грешка и съжалявам за моментите, когато съм се карала и наказвала, само защото съм си изпуснала нервите.
От друга страна, имаше няколко ситуации, в които наказвах не само под влияние на емоциите, а напълно съзнателно – с цел да му остане урок за цял живот. За тях не съжалявам – и със сегашния си акъл пак бих постъпила така.
Отчитам и няколко неща, за които не съм била достатъчно твърда и безкомпромисна.
Живот и здраве... ще компенсирам с внуците.  Laughing
Виж целия пост
# 26
Голяма грешка с големия ми - не го преместих овреме от началното училище, в което започна, защото си мислех - ми то навсякъде е така. На сегашния си акъл съм много по-малко толерантна към учителски тъпотии. И след няколко караници, за които съм се предоверила на учителките, съвсем.
Добре, че  е на финала той вече.
Виж целия пост
# 27
Имам нетърпим 17-годишен вкъщи. Държи се безобразно.
Навън е най-възпитаният младеж. Помага на възрастни хора, защитава безпомощни хора, винаги е готов да помогне на близки. Само с мен е ужасен.
Сбъркала съм в част от възпитанието. Все още търся къде.
Виж целия пост
# 28
Че съм много строга.
Виж целия пост
# 29
Грешка 1 - не го научих от малък да се занимава сам, когато сме си у дома

Грешка 2 - бързо губя търпение, особено когато става въпрос за училище (тук работя над себе си)

За останалите грешки ще пиша след 20 години.

Нямаше ли подобна тема в нетолкова близкото минало?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия