Здравейте на всички!
Пиша тази тема, защото бих искала да видя и друга гледна точка. С мъжа ми, сме от малко повече от година заедно. Чакаме и детенце.
Ние не винаги сме се разбирали перфектно, но заради любовта си един към друг винаги сме намирали път и начин. Той е сложен характер,както и аз. Проблемът е следния :
Той безкрайно много си отстоява личното пространство и много се напряга и изнервя,когато аз задавам въпроси. Каквито и да са те.(свързани с личното му пространство) .
Аз си признавам,че понякога доверието ми към него го няма (но го няма с причина) и си позволявам да питам,когато нещо ме интересува. Разбирам го до някъде, но тук идва същината на проблема . Когато се изнерви (дори от нещо малко), той все едно излиза от себе си и започва яростно да обижда с думи,да ме кара да се чувствам като нищожество, не забравя да натякне,че ако не е той (най-вече финансово) аз съм никоя и нищо не мога. А макар и бременна аз помагам в работата му, домакинствам вкъщи , винаги като се прибере има какво да яде..но въпреки всичко аз съм вечно за нещо крива. Притеснява ме най-вече това, че дори и под афект той си позволява да ме унижава и обижда с наистина грозни епитети. С него не мога да проведа нито един спор без той да изпадне в жесток гняв. Аз имам своите грешки разбира се, но никога не си позволявам да го обиждам. Опитвам да говоря спокойно и да се изясним спокойно. НО НЕ. Бих се радвала на някакво чуждно странично мнение . Благодаря .
Виж целия пост
Пиша тази тема, защото бих искала да видя и друга гледна точка. С мъжа ми, сме от малко повече от година заедно. Чакаме и детенце.
Ние не винаги сме се разбирали перфектно, но заради любовта си един към друг винаги сме намирали път и начин. Той е сложен характер,както и аз. Проблемът е следния :
Той безкрайно много си отстоява личното пространство и много се напряга и изнервя,когато аз задавам въпроси. Каквито и да са те.(свързани с личното му пространство) .
Аз си признавам,че понякога доверието ми към него го няма (но го няма с причина) и си позволявам да питам,когато нещо ме интересува. Разбирам го до някъде, но тук идва същината на проблема . Когато се изнерви (дори от нещо малко), той все едно излиза от себе си и започва яростно да обижда с думи,да ме кара да се чувствам като нищожество, не забравя да натякне,че ако не е той (най-вече финансово) аз съм никоя и нищо не мога. А макар и бременна аз помагам в работата му, домакинствам вкъщи , винаги като се прибере има какво да яде..но въпреки всичко аз съм вечно за нещо крива. Притеснява ме най-вече това, че дори и под афект той си позволява да ме унижава и обижда с наистина грозни епитети. С него не мога да проведа нито един спор без той да изпадне в жесток гняв. Аз имам своите грешки разбира се, но никога не си позволявам да го обиждам. Опитвам да говоря спокойно и да се изясним спокойно. НО НЕ. Бих се радвала на някакво чуждно странично мнение . Благодаря .
