Камъни в жлъчката - тема 5

Честито! Бързо възстановяване и браво за смелостта веднага да се решиш!

Честито на безмехурната 😁 Добре дошла в отбора и бързо възстановаване.

Benzinkata, каквото и да ти кажем няма да успеем да те успокоим. Стискай зъби докато мине и гледай да не изтрепеш домочадието дотогава 😁 Мисли си как скоро ще я махнеш тая гад и ще се наплющиш като хората след някоя друга седмица

А вливания и инжекции съпровождат ли операцията и колко са? Абокат на китката слагат ли?

За вливанията нямам идея, според мен зависи дали има нужда от такива. Абокат слагат, не е задължително да е на китката,през него инжектират упойката. Абоката не е нищо особено, поне за мен, за 2 седмици сигурно 10 абоката ми смениха, та им свикнах, преди изпитвах ужас от тях. Усещането не е нищо по-различно от едно боцкане като при взимане на кръв, за секунди става.

Вливания след операцията имах 2 малки банки, но е вероятно понеже си гшаден и жаден да овофнят организма. Абоката ми го сложиха като легнах на операционната маса там дали са влизваши нещо по време на операцията нямам представа. Вечерта ми сложиха една доза антибиотик през абоката иии това беше.

Elinor7, благодаря! Само дето не се реших съвсем веднага. Чаках 4 години. Реших се след първата ми лека криза, преди две седмици.

На мен ми вливаха три пъти течности. Преди операцията ми биха урбазон, защото имам алергии. И още нещо ми инжектираха, мисля, че беше нещо за изхвърляне на течности, защото ходих да пишкам 4 пъти след него.

Момичета благодаря Ви за укоражителните думи, пак си ме е шубе де, но гледам да мисля, че остава малко и тези страхове ще приключат. Познати, които са се опериралинв болницата, където ще бъда ми препоръчаха да си купя водоустойчиви лепенки 2 малки и една средна, малките наистина са доста малки, но средната ми се вижда доооста голяма. Имате ли представа дали могат да се режат?

Преди 14г. италиански лекар ми обясни след преглед на ехограф, че имам условия за образуване на камъни в жлъчката. И позна. Вероятно са се образували преди 7-8 или 10г. От 4,5г. се виждат на ехографа, но до жлъчни кризи не се е стигало, а само до не особено силни болки, които са се оправяли с ровахол. Сега камъните намаляват по размери и още по-рядко жлъчката се обажда. Но не прекалявам с мазни храни и даже клоня към вегетарианство. От дете съм така. Надявам се Св.Петър някой ден да ме приеме с тези камъни или без тях, ако се стопят. Но операция в никакъв случай! Вливанията, инжекциите и вземането на кръв винаги са ми били особено неприятни. Едва през последните години свикнах с тях, но с помощта на приятелки лекарки и сестри, които се стараят да ми угодят и освен това са доста способни. Те изпариха извънредно неприятното ми чувство от въпросните манипулации. Уважавам ги от все сърце и не желая други случайни да пипат по мен.

Здравейте , на мен ми махнаха мехура на 07.05.2019, изписаха ме на третия ден поради факта,че не бях от София и хирурга предпочете да ме остави да види как съм предложи на втория ден да ме пусне , но аз исках да си остана и трите дни. Вчера ми махна конците , но на пъпа имам вътрешен шев и се чувствам малко като пълнена пуйка , ходя малко прегърбена,че ме опъва.Вече се пооправям само не ми е ясно това с храната не съм свикнала на толкова често хранене и не съм сигурна дали го правя точно. Примерно вчера 1 -бисквити,2-салата и риба,3- плодове,4- пак бисквити и кисело мляко,5 -печени тиквички салата и риба,6- доизядох си салатата.Малко ми е на х тази диета , в моята примерно не пише нищо за хляб, макарони ... бананите са ми забранени + ягоди и малини. Хапва ми се нещо сладко пише , че торти и бонбони и шоколад не. Въпроса ми е мога ли да си направя бисквитена торта - всички съставки от нея са позволени, с макароните как процедираме може или не и големия въпрос лютеничка.Мерси за съдействието и лек ден.

Здравей, радвам се, че вече всичко е зад гърба ти и ти желая бързо възстановяване. Аз все още не съм се оперирала, предстои ми, но имам познати оперирани около мен. Знам, че първата една седмица са били на по - кашкава храна, пюрета и супи. След това вече на твърда, картофи с пилешко на фурна, без мазнина, ориз със зеленчуци или в комбинация с пилешко или заешко, даже мусака със заливка само с белтък и нискомаслено мляко и пилешка кайма, това е, което знам от тях само за първият месец. Аз лично също толкова време мисля да я спазвам като лека полека после да добавям забранените, като ще съм се лишила вече окончателно от мазно и пържено (и преди много много не съм го яла),люто и пикантни храни. Без кафе вече издържах повече от месец, но ми липсва и все си мисля, че като мине операцията и се успокоя след втората седмица може да го пробвам и да видя дали ще ми се отрази по някакъв начин.

Хляб и макарони може. Банани също ям още от 2 ден след операцията. От плодовете само за 1 месец трябваше да избягвам тези със семки-ягоди, малини от този род. Като ми се ядеше сладко ядях мед и домашни сладка и конфитюри. От деня в който ме изписаха съм на твърда (обща) храна. Пюрета и кашкави неща не съм яла. Лютеница доктора каза че за първия месец не е за препоръчване, обясни ми защо ама вече не помня.

Лютеницата сигурно заради патладжаните в нея?!
И аз още не съм се оперирала. Кризи скоро не съм имала, но болки от време на време. В момента отбивам детето и мисля да си запазвам ввче час. За събаление съм почти сигурна, че ще стане чак след лятото, че тук всичко толкова бавно се случва. А и лятоти ще сме си в България. Ще има да треперя пак... благородно завиждам на тези, при което всичйо вече приключи и колкото и да ме е страх, искам и на мен всичко да ми е зад гърба!

Искам да разкажа моята история за всички, които се чудят дали да се оперират и тези, които ги е страх. Родих 2015 година, след 2 години майчинство се върнах на работа. Няколко месеца след като се върнах на работното място, едно лято получих ужасна болка горе високо в корема, придружена с гадене и повръщане цял ден, така си искарах работния ден, след като си тръгнах минах през аптека, вече почти се движех, бях много отпаднала от това да търпя болката часове, взех хапчета за гастрит (сама си бях поставила тази диагноза) отпусна ме вкъщи и заспах. След този случай месеци нямах оплаквания. После тази болка се появяваше пак, но рядко през месеци. Този март месец болките високо в корема зачестиха, аз си работех и търпях, пиех всякакви обезболяващи и се мъчех така на работа, а работата ми не е на бюро, ходя понякога по 15, до 17,18 км на ден, да на ден....инкасаторка съм. Края на март две нощи подред тази болка вече не беше само високо горе в корема а вече ме болеше освен там и под ребрата, като отиваше към бъбреците и обхващаше и долу ниско корема, мислех, че ще умра, но се гърчех и от страх не се потърсих. С всеки изминал ден ставах все по-жълта, урината ми стана като уиски, много тъмна. Родителите ми се притесниха и ме накараха да се прегледам, остановиха хепатит, лежах на системи и диета 7 дни в болницата в моя град, докато остановиха, че това е механична жълтеница в следствие на запушени жлъчни канали. Изписаха ме, на другия ден посетих гастроентеролог в Плевен, видяха се запушванията и още поне 10 камъка в жлъчката и малки и големи,изпратиха ме в ИСУЛ за отпушване чрез ЕРЦП, което се прави също с пълна упойка. Там прекарах още 7 дни на системи докато чаках проф. Владимиров да се върне и да извърши процедурата. Мина всичко успешно, изписаха ме като ме насочиха за операция, но трябваше да поизчакам да се успокоят нящата и ми изписаха Еманера и хапчета за хемоглобина, беше ми паднал малко на 133 мисля. Общо взето от 2ри април все по болници и от тогава на диета,бях слаба а сега съм като чирус. Веднага щом ме изписаха настинах, щях да се оперирам началото на май, сега ще е след броени дни операцията, но реших да е в Троян. Искам да кажа, че изживях ужаса да лежа по болници 15 дни, постоянни системи, боцкания и стрес, преди да мине ЕРЦП то умирах от ужас и страх, е оказа се че не е страшно 8 после нищо не ме боля, от упойката излязох доста лесно и дори не бях замаяна. Няма по-голяма бъзла от мен, страх ме е и сега за операцията, страх ме е от болката след като се събудя, страх ме е от самата операция. Обаче имам детенце, което както всяка майка Толкова много обичам, имам до себе си мъжа от детските ми години, първата ми любов и него обичам много, имам до себе си подкрепата на родителите си, които така се притесняват за мен, че ми е мъчно и знам какво е, защото и аз съм родител. Исках да кажа, че колкото и да ме е страх, колото и да се ужасявам ще мина през това нещо, заради себе си, заради всички, които са зад мен и ме обичат. Детето ми има нужда от здрава и спокойна майка, сега не съм Такава, постоянно мисля за камъните, за операцията, напрегната и изнервена съм, не ям почти нищо... искам това да приключи, страх не страх да минава бързо и да се върна към нормалният си живот. Затова не чакайте като мен да станат усложнения, защото ако бях реагирала навреме, сега вече да съм забравила и да съм си спестила лежането в 2 болници, както и отпушването. Давам себе си като пример, не правете като мен. Желая успех и кураж на всички, както и на себе си. Извинявам се за дългият ферман, просто напоследък съм доста емоционална.

Да ви кажа , аз кризи съм нямала имах проблеми с корема и отидох на гастро и той ми каза, месец по късно отидох за второ мнение в София - същия отговор, посетих гинеколог и  го питах какво ще ми препоръча при положение, че искам второ дете и той ми каза същото. Прибрах се в къщи  и погледнах в кои болници може да се случи това , избрах си лекар и си записах час  за след три дни,на 30 април бях при него и той ми каза ,че все някога ще се наложи и аз му казах айде това някога да е на 7 след празниците , човека мига две минути и ми каза добре. Страшна е мисълта но колкото по бързо толкова по -добре иначе постоянно отлагаш  и не се зн какво може да се случи, имайте на предвид ,че това е мн страшно елементарното помислете , че със спукана жлъчка може да изкараш 3 часа после се получава направяне на организма и ... НЕ е шега , а в крайна сметка не разбрах за бисквитената торта да или не .

Ами зависи как я правиш бисквитената торта. Аз я правя с домашен крем с много яйца, домашно прясно мляко и с краве масло. В този вариант през първия месец ме може. Но ако е с нишесте и мляко от магазина предполагам, че може.  
Една от причините да се оперирам при мен също беше, че искам второ дете. Като питах ми казаха, че без жлъчка мога да си карам спокойна бременност, но с болна жлъчка по-добре да не забременявам.