Какво значи "възпитание на дете"?

И според мен отговорът е в детската градина. Но не, защото копира, а нещо я притеснява. Там явно не може да се изразява и го пренася вкъщи. А може да я е срам или страх да говори, може някое дете да я подтиска. Аз имам бебе и само предполагам. Дано наистина е период, който в близко бъдеще да отшуми.

Обикновено все някъде им избиват дивотиите на децата. Едни в градината са много примерни, вкъщи правят родителите си на луди, други – обратното. Вкъщи са послушни, мили и добрички, в градината вилнеят като талибани. Според зависи къде авторитетът е по-голям.
Не бих допуснала малко дете да се държи така. Ако сега ви се качва на главите, какво ще правите в пубертета?
Отказвате да комуникирате с него, докато се държи зле и крещи. За сметка на това, когато се държи добре – поощрявайте. Ама не с подаръци и награди, а с повече внимание от ваша страна, повече изслушване, общи дейности... Включвайте го повече в семейния живот.
Може поведението да е просто неговият начин да ви привлече вниманието. Имате ли и други деца?

Не съм съгласна, че проблема е в детската градина. Моят син също там е идеален и много, много послушен. Вкъщи нормално нещата стоят по друг начин. И не, нищо не го притеснява там, чувства се страхотно и много обича децата и учителката си.

Според мен детето пробва дали ще мине номера.

Аз бих игнорирала крясъците.Просто ако се държи зле няма да получи това което иска.

 Привет отново,
Благодаря на всички включили се. Да, имаме и друго дете – 2 г.  Действително се опасявам и силно притеснявам какво ще стане в пубертета, предполагам ще ни псува?
Като цяло, след такова поведение й мълчим, но тя изпада в див рев тогава. Изобщо, като не е в настроение, си пада по драмите. Нерядко е много блага душа. Поощряваме, реално и двамата работим, но през останалото възможно време сме все с децата си. Не си крещим един на друг, т.е. – крясъците не са нещо обичайно. Възможно е и да я притеснява нещо в градината, макар много да си обича госпожите (и те нея), и да си играе с приятелчета. Наистина се чудя как овреме да озаптим това поведение и да я научим, както казвате, на авторитет. Според мен обаче нещата са много изпуснати, а и първите седем реално заминаха: (

Няма начин, това си е темперамент. Може да следите в какви ситуации е по-склонна да прави драми.

Внимавайте с приучването в авторитет, да не прекалите с авторитета и да се превърнете в най-големите гадняри на света, щото тогава ще видите пубертет и половина. Дали пък не е гладна, недоспала? Не подценявайте умората в детската градина - да, има положителни емоции, но и те изморяват и правят децата криви. Да, дори забавленията изморяват и трябва да се отчете. Прекалена стимулация - може да има нужда от скучни дейности.

Поне при моята "драматична" дъщеря повече от 2-3 часа забавления я превръщат в малък демон. Тя има нужда да си седи сама, да си гледа книжка, и ако не спазя технологичното време, после си плащам с лихвите. Та много е полезно детето да си има тихи дейности, в които неусетно си отработва емоциите.

Според мен трябва да въведете таймаут - като подпали, в стая или на тихо, докато се успокои и осъзнае сама.

Не мисля, че стратегията да се мълчи след недопустимо държание е правилна. Трябва да се направи строга забележка и след това да следва наказание, че детето да схване, че подобно поведение е неприемливо. Аз бих го оставила да реве, ако ще и 1 час (правила съм го), вече е голямо и нищо няма да му стане.

Според мен е възможно голямото ви дете да се държи така, заради малкото - иска си вниманието и това е. Моите деца са на сходна възраст и говоря от опит. При нас няма ревове и обиди, но големият ми син постоянно жадува за компания и си я търси по един или друг начин. Точно затова и не бих наказвала с мълчание, много ми е крайно и някак не одобрявам в семейството да не се говори.

Съгласна съм със Сирен, че е възможно детето да е преуморено. Моят 6 годишен също се държи много налудничево, когато е претрепан, става неуправляем. В такива моменти е безсмислено детето да се възпитава, просто трябва да си легне и да се наспи.

Моята стратегия е никога да не се конфронтирам директно с детето, особено пък да се правя на обидена. Все пак аз съм родител. Това, което казвам, насочва към емоциите на самото дете - сега си ядосана, сега се държиш лошо, трябва да се охладиш. И след това давам условия това да се случи.

Не съм забелязала ревност у моите. По принцип съм гледала да НЕ свикнат да са център на внимание, защото стават нетърпими - еми не може във всеки момент да се обръщаш на всяко "мамо,виж". На 6 би трябвало да знае, че не може да е център на вселената.

Но за прекипелите емоции - най-вече да се учи да овладява и почивка плюс скука.

Твоите деца са малки (2 и 3 дете в семейството), Сирен, при тях положението е малко по-различно. Ревност би могла да има единствено при големият ти син, но пък знае ли човек, децата са различни.

Моето дете беше на три и малко, когато се роди брат му и по характер е много чувствително и привързано към мен (аз бях същата). Просто си търси вниманието, все иска компания, да играем с него, да ни показва, да говорим, абе страшна работа. Малко изобщо не е такова -  хем е второ дете, хем явно е и друг характер. Сигурно сме допускали грешки при възпитанието на първото, че сме му обръщали прекалено много внимание, но той беше много изискващо бебе и дете, та не знам.

Напълно подкрепям мнението за строга забележка и наказание (или time out, според зависи).

Таймаут, ама не наказателен, а да върви с обяснение, че е прекипяла и подпалила (много е важно детето да знае думи за емоциите си и да разбира кога е минала границата и да го назове, или поне да го разбере) и след това да й кажете да се успокои. А не "не ми се мяркай пред очите, наказана си".

Не изчетох цялата тема, може би е насочена към по-философски разсъждения на тема възпитанието, но аз искам да споделя проблем, който имам. И който има много общо с възпитанието.Ако не съм за тук, моля за извинение и да ме насочите към подходяща.  Група майки сме, които се събираме за да играят децата. Обстоятелствата са такива, че и да не се съберем /в смисъл да се обаждаме и уговаряме/ то пак ще се озовем на едно и също място. Та едното от децата, два пъти по голямо от моето дете се държи изключително грубо с моето. Но не явно, а така че майката да не го види. Примерно вика някъде на далече другите момичета и ги убеждава да не играят с моето /това и детенце си го е казвало/, настройва ги да я удрят /чувала съм го и виждала с очите си/, минава нарочно зад нея, блъска я /абсолютно умишлено/ и процежда през зъби "извинявай", блъска я уж случайно докато пие нещо за да се улее и така...Когато привиква другите по-далеч, забранявам и на моето да ходи там, страхувам се. На всяко излизане, на всеки рожден ден съм на тръни и трябва непрекъснато да наблюдавам. В същото време майката нехае. Казвала съм на детето си, ако нещо и направи да се оплаква не на мен, а на майката. Но тя не дава вид да вярва на детето ми, пък и излиза, че то само ходи и се оплаква. Но тя не гледа детето си, забита в телефона или каквото и да е, седи си и не взима никакво отношение. И наистина никога нищо не е видяла, защото не гледа. И тъй като това дете ме е забелязало, че го наблюдавам, ме гледа нагло с присвити очи и точно в този момент примерно ходи и я блъска. Аз не знам как да реагирам. По моя лична преценка много им /на нея и братчето и/  куца възпитанието или това е от липса на внимание...Не съм психолог и не ми е работа. Въпроса ми е как да се справя. Засега или избягвам да излизам с тях, но така моето дете трябва да стои вкъщи. Освен това бягството от ситуацията не ми е приемливо решение. Не мога и нищо да кажа на майката, с детето пък не е редно да се саморазправям, въпреки, че на 2 пъти съм и правила забележка, а майката ме гледа като пън. Та някой изпадал ли е в подобна ситуация и кой е най-приемливия начин за справяне. Отделно самата майка се е оплаквала от нея, но за други ситуации.

Спокойно, с цели изречения - госпожо, детето се държи неприемливо. Направете му забележка.

И да, може да отбягваш. Аз го правя. И казвам на детето си в прав текст - това дете е лошо, не играй с него. И я уча да си отстоява границите - не ми пука. Даже се е случвало аз като изляза, майката да се омете от площадката. Ама определено има буйно дете, което се нуждае от повече работа и стягане, не от пушене с поглед, забит в телефона.

Първо, не отблъсквай твоето дете. То търси защита при теб
Второ, едно високо и ясно: Какво правиш, Х? в момента на удара върши доста работа. И искай отговор.

Аз съм абс. уверена, че имам право да спра, да запитам и изобщо да свалям градуса на чужди деца, ако видя, че играят опасно. Въобще не се връзвам, че само родната майка имала право да казва нещо на детето. То живее в общност от хора, не е някакво злато невиждано - ако настъпи човек по мазола, тоя човек ще отвърне.