Говорим си за "Свръхестественото", "боговете" и Човека #3

Ина, душа, прочети книгите. Препоръчвам ги.

Ето ти линк:

https://chitanka.info/serie/pesen-za-ogyn-i-led

Почваш от Игра на Тронове.

Ако не си гледала сериала, го гледай. Ще ти пратя линкове, ако искаш.

Има много неща за размишление. Много!

Ох, аз много се обърках. По много причини. Едната, например , е защо ако правиш добро е толкова важен мотива. Нали е добро? По добре ли е да направиш нещо лошо, защото така ти идва отвътре. И ако се пребориш със себе си, и без вътрешна потребност правиш добро, защо е лошо?

Имам направена магия като дете за смърт на майка, но съм я настъпила първо аз. От там нататък не ми върви с мъжете. Казвам на баба ми че понеже има 4 аборта трябва да осинови и гледа дете. Тя ми се блещи.

Не че е лошо. Просто мотива има значение за теб самия и кармичния ти товар. Ако помагаш от сърце без да търсиш нещо в замяна, рефлектира върху кармата ти и я подобрява. Разбира се тази промяна може да не дойде в сегашния ти живот, а в следващия.
Затова Какво обърна внимание на мотива.

Предния ти отговор бе турлю гювеч от мотиви,желание за дете,желание да даваш обич,Бог ти е поставил целите в съзнанието..Тук вече виждам,че говориш и за милосърдието си.
Същинската безкористност не допуска правенето на сметки къде,кой и как ще оцени делата ни
Няма лошо да ти липсва рожба.Това е най-естественото нещо на света.
Но,когато сме много гладни/прегладнели,хващаме голямата лъжица,препълваме блюдата,сядаме и..обикновено след петата хапка вече сме сити,щото стомаха се е свил и в момента не поема повече.Или може де поеме,ама почва да ни боли,което е индикация,че нещо не е наред в тоя момент.
Така става и със силните ни желанията,породени от неясни мотиви.
Казваш,че имаш нужда да даваш обич и искаш да се грижиш за много деца,но първата крачка е да се погрижиш  за едно дете. Деца в неравностойно положение-бол.

п.п.И още нещо..Никой няма "негово"дете..Това са илюзии.Децата не принадлежат никому.
Относно "несправедливостта" за която ти говориш..Има много причини за един аборт,някои тривиални и скучни,други драматични и болезнени,но кои сме ние,че да съдим другите и да определяме какво е справедливо и какво не?


Защото,мнозина си мислят,че като нахраниш просяк,автоматично си пишат голяма червена точка.
Не хранят просяка понеже ги е грижа за него,а за да направят едно "добро"дело и Бог да ги потупа по главицата.
Или пък ти правят добро,но с користна цел.Примерно за да спечелят доверието и после да злоупотребят с него.Примери да искаш.
Мотивът е импулс,посредством импулсите започва сътворението.Това си е една верига на посторение с ред и правила и те се пресъздават по всички нива от най-финото до най-грубото.
Едно убийство може да бъде оправдано в ирационалния свят,именно заради мотива.
Подобен е казуса със самоубийството за което църквата твърди,че е грях..



Относно насилието и жестокостта,след дълго боледуване на психиката ми,причинено точно от същите разсъждения като вашите,осъзнах,че всичко това е,част от Мирозданието и фактът,че не се справям с подобна информация,ме прави слаба,а не благородна,милосърдна и прочее..
Близо година правих опити да прочета от край до край материалите за бебе Бриана и японското момиче,държано 40 дни в мазето на съучениците си.Мислех си,какъв ли ужас трябва да изживяваш за да умоляваш мъчителите си да те убият..
Прочее,не съм се справила съвсем.Още ме боли зверски.
Разбирам насилието.Разбирам необходимостта от него.Приемам го без да го осъждам,понеже виждам и знам,че то е неразделна част от мен,от Бога и от Мирозданието.
Онова което не проумявам е жестокостта. Насилие и жестокост са две коренно различни неща.


п.п.Разбирате ли,аз насилих себе си,да чета поробности от ужаса на другите,не можех..Захвърлях всичко,плачех,виках..От яд,от болка,от ужас..Мозъкът ми отказваше да обработва детайлите..Но аз продължавах и продължавах..Кавах си че,щом ние човешките същества можем да причиним другиму подобен ужас,и щом някой го е изживял,мой дълг като човешко същество е поне да погледна истината в очите,колкото и грозна и страшна да е тя..Просто насилвах себе си..
Но,мозъкът е велико нещо,въпреки многократното изчитане на материалите,много от ужасите са изтрити от съзнанието ми,сега до като пиша си давам сметка за това..
Още не съм решила проблема,все още съм слаба в това отношение..  
 Ако на мен някой си позволи да дойде да ми казва какво трябва да правя с живота си и какво не(особено пък такава дивотия)може и да не се размине само с блещене:)


дописвам

Знаеш ли какво мисля?
Мисля,че в божествения си етап,съществото трябва да може да почувства чуждата болка на 100%,това е емпатията и съпричастността(всички сме едно цяло в крайна сметка).
Но,трябва да можеш да чувстваш,без тези чувства и емоции да те разрушат.Т.е.вътрешната сила,която да трансформира негативната енергия или в позитивна или в 0-лева(според нуждите на липсващия баланс)
Не да си безчувствен,както мнозина езотерици смятат,а да си в състояние волево да трансформираш енергийните потоци.
Тогава вече си в състояние да облекчиш чуждото страдание.До този момент,единственото  на което сме способни е да "плачем" заедно с този,чиито чувства съпреживяваме и по този начин всъщност увеличаваме количеството на дадената енергия(в случая болка/страдание/мъка)Много погрешен акт,но към етапа си на развитие,там където се намираме в момента,напълно резонен.Това можем,това правим.
Всеки опит е ценен понеже ни учи на нещо ново.

Познавам няколко жени, които нямат деца, но работят като учителки и в институт. Едната е с малки деца в детска градина, другата е в училище, а третата със студенти в институт. Тоест намерили са начин да бъдат ежедневно в обкръжението на деца. Знам, че страдат от това, че по някакви причини не са могли да родят, но са намерили начина да имат до себе си детско присъствие. И никоя не върви да разправя за направени магии и видиш ли колко е нещастна и ядосана и как света ѝ е крив, че не ѝ се получават нещата, както ги иска.
Това с магията направо ме довърши. Ще да е майтап.

Аз лично нямам магии,щото такова проклето като  мен ,не го ловят,ама като малка сигурно са ме изпускали на глава,нещо много на кухо ми дрънчи сега и си мисля,дъл не е изтекло квото е имало вътре?Но пък като знам мама ква грижовна орлица беше,подозирам,че тук е разковничето и някой е направил магията/урочасал я/и тя  за туй ме е изтървала.. Все тая,последствията като гледам,са си доживотни.. 

Смейте се. У нас нещо постоянно почуква и дрънчи.

Какво, не разбирам как си приела насилието. Че това приема ли се? Изявяваш се като всерзбираща.
Не хленча и не се сърдя. Но аборта никой не може да ми каже чее имал причина. Вменена вина, че няма да се справиш, че няма да си добра майка. Всичко това иде от антихрист. И да после когато го родиш и оставиш пак съжаляваш.
Знам че децата не са наши, а деца на Бога със свой път.
Относно магиите. Да не ви идва на главата.  Да видим тогава кой ще циври. Обещала съм си че няма да спра да яярвам в Бог и да съм добра, дори и да умра сама. Но много боли. Не смятам че съм направила нещо лошо в минал живот. В противен случай както казват хората които водят регресии, ще мразиш децата, ако си убил или нещо такова. Бабата на баща ми е убила две деца, понеже са били болни. От първия и мъж.  Карма е. Дори понеже съм емпат пичувствах болката и страха. Попитах какво е ставало в тази къща до вашата?

Вярата в Бог лекува болката,не я причинява.
Не знам защо те боли,но това трябва да ти е индикатор.Най-вече относно перцепцията ти за Бог

И не знам какви дивотии говорят регресионистите,но това,че в предишен живот си убил някого,изобщо не значи,че в настоящия ще си пълен с омраза..

П.п.Стремежът ми е да съм всеразбираща,някой ден,в някой живот, ще бъда и всеможеща

Мислех да не пиша ама  карай.
Благословена, откровено говориш глупости. 
Нито регресионистите говорят за омраза, нито нищо подобно.
Писах преди време за действителен случай на жена, която в минал живот, като нацист, е убила близо 500 деца. В този и живот е трябвало да се грижи за детето си инвалид с церебрална паракиза и други съпътстващи усложнения. Каква омраза, какви пет лева!
И престани да критикуваш жените, които по някаква причина им се налага да абортират. Не си ти тази, която ще казва как да постъпят в една такава трудна ситуация.
И като те боли толкова, вземи се в ръце и търси пътища, с които да си запълниш живота пълноценно. 
Или ще се изживяваш като жертва цял живот? Е, има ги и такива.
Какво значи боли ме, сама съм?
Всички минаваме много трудни моменти в продължение на живота ни. Ми не сме загинали. Борим се и успяваме.

Да, това ми беше 1 от въпросите: трябва ли да си безчувствен (друг е въпросът как се постига или просто трябва да си такъв)? Та, благодаря за отговора ти.

Благословена, не мога да разбера изцяло постовете ти. Може би и другите не ги разбират. Но наистина, ако не си изживял нещо изобщо не можеш да отсъдиш. Даже и да си изживял същата ситуация - тя ще е твоята ситуация, която е различна (понякога много) от други такива ситуации. Ако можеш, не съди. И не мисли, че знаеш всичко. Де да беше така - искаме да знаем и можем всичко - и вече го знаем и можем. Всичко идва с опитността, с изживяването, така поне мисля аз.

Ели, точно Игра на тронове избягвам (т.е. хвърлям по едно око минавайки, защото друг вкъщи го гледа ). Ще ми отнеме много време, а аз все се оплаквам от липсата на такова. Но ти като ми го препоръчваш ... накара ме да се зачудя. Пак.

Ама защо го избягваш?

Животът е жесток! И не е справедлив! Ако беше справедлив, нямаше да има смисъл.

Как да го обясня с няколко думи, не знам.

Гледай! Борят се, умират! Всички умират. Валар Моргулис! Това е животът.

Почти никога не получаваш онова, което искаш. Колкото по-рано го приемеш, толкова по-добре.

Книгите са по-добри. Не случайно, това е най-четеният автор.

Мнението ми е,че книгите са поръчков продукт,и описват интригите между сирианските фракции/анунаке/ и рептилските династии.
Но не мисля,че историята разказва земния епизод на властта им,смятам,че става дума първо за игрите им на макро ниво и едва после е нашата история.
Железния трон,по-добро име и да искаха няма как да измислят..

Мартин твърди, че това е Войната на Розите в Англия.

Но няма значение. Жестокост е ключовата дума. Точно такъв е животът. И ако го забравиш за малко, той ти напомня безпощадно.

Да развеселя темата, но и една секунда от Игра на тронове не съм гледала. Това не е ли филм за деца? (простете невежеството ми).
А веднъж се опитах да чета Тери Пратчет за някакви вещици, които отиваха някъде. Така и не го дочетох. Никакъв спомен не остави в мен.