Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Добър шофьор!

  • 3 218
  • 27
Какво точно те прави такъв? Времето зад волана? Изминатите км? Или друго?

И как се става такъв?


Не говорим въобще за автомобила, а за задволанното устройство.
За моята кола съм чувала, че е добра, но всичките й проблеми идват от задволанното устройство. При опитен шофьор наистина е послушна, не гасне, не присецва, катери баири. При мен не е така.
Виж целия пост
# 1
Лично моето мнение е, че шофьор се раждаш, а не ставаш. На някои просто им идва отвътре. На други не, учат се на базовите неща и това е. Но си им личи, че не го правят от сърце, а някак по принуда. Майка ми е от тях. Трудно ми е да го обясня, по-скоро е усет.
Виж целия пост
# 2
Подкрепям HighSpeed.
Ще дам като пример нещо, което не е точно за шофирането, но според мен има връзка.
Дъщеря ми през лятото беше на 3 в блока има и нейно връстниче на 3. Нито тя нито той изпитват интерес да карат колелета, коли, тротинетки. Предпочитат предимно да "готвят". Дъщеря ми имаше акумулаторна кола и изобщо не можеше да арзбере идеята за това, че трябва да завърта кормилото за да завива и да не се блъска. Момченцето също имаше кола с педали и велосипеди, които не възприема как да кара. В същото време братчето на това момченце, което е на 2 непрекъснато е на колело или тротинетака. За третия си рожден ден това малко момченце получи акумулаторен скутер и го кара. Нито някои го е учил повече от брат му, нито му е натрапвано някакво по-различно възпитание. Просто едното дете е лудо на тема коли, мотори и каране, а другото и моето не са за това.
Виж целия пост
# 3
И аз съм на същото мнение. Не ти ли идва отвътре, няма да са идеални нещата, както при запален шофьор. Но това в никакъв случай не означава, че няма да се научиш и да се справяш по-добре в бъдеще. А това ще стане.

Бях на 13, когато за първи път подкарах сегашната ми кола. Беше ме много страх, изпадах в паника, когато баща ми се караше за някоя грешка и т.н. От тогава, в мен се "отключи" нещо, което и до днес го има, а именно хъс. Тази година официално взех документи, и първите месеци беше истински ад- как да карам сега, къде да мина, дали няма да ударя някого и все такива мисли, които ме подлудяваха...
Имам усещането, че те е страх и се колебаеш. Какво те тормози ? Успя ли да преодолееш поне малко страха, и да се отпуснеш ?
Виж целия пост
# 4
Успявам да го преодолея.
На мъгла, на тъмно, по малки квартални улици със снежна кишавица - карам бавно.

По - скоро ме е страх от непознат маршрут.


Виж целия пост
# 5
И аз не обичам непознати и тъмни места. Но и с това се свиква. Ти владееш колата, не тя теб Wink
Виж целия пост
# 6
60:40  за мен е кой е шефа, но напредвам. Тя гасне, вие ако сбъркам.

Днес, гонена от нуждата тръгнах по непознат път. Успях да стигна на време, хем обърках пътя.
Виж целия пост
# 7
Е, и ние си имаме собствено мнение Grinning Мога да напиша роман с всички номерца, които ми прави.  Напълно нормално е да сбъркаш, София хич не е малка.
Виж целия пост
# 8
11 години шофирам и също ме е страх от непознат маршрут. добър шофьор съм, смея да го твърдя. Карала съм всякакви коли, няма значение колата- или го можеш, или не. Разбира се, голямо значение имат километрите стаж, не се отчайвай, а карай!
Виж целия пост
# 9
Е, и ние си имаме собствено мнение Grinning Мога да напиша роман с всички номерца, които ми прави.  Напълно нормално е да сбъркаш, София хич не е малка.
Какви номера?
Колко от тях са по твоя вина?
Пиши ...


11 години шофирам и също ме е страх от непознат маршрут. добър шофьор съм, смея да го твърдя. Карала съм всякакви коли, няма значение колата- или го можеш, или не. Разбира се, голямо значение имат километрите стаж, не се отчайвай, а карай!
Карам всеки ден по малко.
Ако не съм на работа, ще развозвам домашните. Лошото е, че карам все по познати маршрути.
Нов маршрут си е тръпка - навигацията Here WeGo и опита. Просто нямам къде да ходя.

Виж целия пост
# 10
На моменти не натисках съединителя като хората, и скоростите „хъркаха”, другото беше, че ако не работя правилно с педалите се случваше да ми изгасне. Учена съм на него, и въпреки това ми отне време да му свикна наново.
А, номерата, които ми прави са много, като например: да не ми отключи всички врати, като тръгне някой да се качва, „не го пуска”, майка ми като го доближи не иска да пали, шантав е. С родителите ми не живеем в един и същи град, отивам при тях  да се видим, и им казвам за проблема. Познай какво става? Колата НЯМА проблем ...
Виж целия пост
# 11
Как да стана добър шофьор?
Виж целия пост
# 12
Лично моето мнение е, че шофьор се раждаш, а не ставаш. На някои просто им идва отвътре. На други не, учат се на базовите неща и това е.
И от мен един глас. Е, опита пречупен през времето, изминатите километри и рутината, се отразяват и то немалко.

На мъгла, на тъмно, по малки квартални улици със снежна кишавица - карам бавно.

Това е нормално и всеки с малко пипе би трябвало да го прави и да се съобразява с условията, независимо от опита.

Как да стана добър шофьор?
С мерак. Simple Smile
Виж целия пост
# 13
Да си добър шофьор не е кой знае какво. Все пак това е най-простата професия.
Елементарните неща са:
- да знаеш къде се намираш в колата и на пътя.
- да вземаш решения и да не се съмняваш в тях.
- да си създадеш правила, по-скоро принципи по които да караш и да не ги нарушаваш.
Виж целия пост
# 14
На моменти не натисках съединителя като хората, и скоростите „хъркаха”, другото беше, че ако не работя правилно с педалите се случваше да ми изгасне. Учена съм на него, и въпреки това ми отне време да му свикна наново.

Трябва си практика, просто с времето свикваш как се прави и не го мислиш.
Както когато ходиш не мислиш, че трябва да слагаш единия крак напред, после другия, просто става автоматично, така и шофирането. Но трябва практика.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия