Добър шофьор!

Мдаа, има една интересна книжка от полски автор - Безопасна скорост. Не е лошо да се прочете от всеки, който е на подобно мнение.

Безполезна книга, писана от полски рали пилот като настолна книга на тяхното СБА в края на 70-те и началото на 80-те години.
Чел съм я 96-7-ма година.

И какво грешно видя в мнението ми?

Татко винаги ми е казвал " трябва да имаш усет, да не се паникьосваш,да внимаваш, да си познаваш машината",
 шофира от 50г (минимум) - всякакви моторни превозни средства по земя.

Бих допълнила, че е и до желание, до добра преценка, да си спокоен, да не се страхуваш и да не се панираш при неочаквани ситуации.

И точно за постигане на такова поведение, трябва да се тренира. А това, както знаем, не се прави от никой. Та, накратко - спазвайте най-вече ограниченията на скоростта. Те ви дават шанса да попадате по-рядко в ситуации, изискващи умения, които никога няма да придобиете при съвременния начин на живот.

Моят,освен изброените,често ми повтаря,че трябва да шофираш с няколко хода напред.В смисъл,да усетиш онзи със зелената кола какво мисли да прави,или да предвидиш онази с бялата на къде иска да завие,ако е пуснала чистачките в слънчево време .
Иначе съм шофьор от скоро,почти година.Ежедневно попадам на неприятни ситуации и шофьори.Очите и ушите са ми винаги нащрек,и до колкото мога спазвам съветите на татко и мъжа ми.Справям се сравнително добре,щом и последния ме похвали .
(Започнах да предусещам нещата, особено видя ли в нашето населено място автомобил,с регистрация от съседни две области,бягам на далеч.Масово ми прави впечатление,че хората от там,не знаят правилата за шофиране в кръгово кръстовище).

Баща ми, Бог да го прости, беше шофьор в градския транспорт в София. Почина много години преди да взема книжка. Да беше жив, толкова неща да ми каже.
Питам майка ми за професията му, а тя казва: Той знаеше тия пред него какво ще направят. Катерили сме Петрохан. Той вика: Гледай го тоя, след малко ще се преобърне. След няколко завоя въпросния го виждат извън пътя.

Тоя усет как се придобива?
Аз съм новак. Вниманието ми е насочено да не излезе пешеходец, да не ударя друга кола, да внимавам при пристрояване, да внимавам при непознат маршрут маркировка, светофари и знаци.
Научих й звуците, не гасна, не тръгвам със свирене на гуми, понякога се престрашавам да изпреварвам (основно автобуси и камиони).
Мъката са ми непознат маршрут и паркирането.
За 11 месеца и 6000 км до това ниво стигнах. Чувствам се бавно развиваща, малоумна.
Няма кой да ме учи и показва. Уча се в движение и сама.
И основно разчитам на вас, макар и непознати...

спокойно де, това са 11 месеца
като станат 11 години ела се похвали

Съжалявам за баща ти 😶
Ако искаш да можеш да предвиждаш, просто си припомни часовете по Физика и Математика.

Значи не времето те прави добър шофьор.
Тогава кое?

Надявам се след 11 години да работя като шофьор с B категория. За C само си мечтая, но ми се струва невъзможно.



Алекс, часовете по математика, физика и химия ми бяха най - тежки. При шестици по другите предмети едва връзвах 4 по тези. Та  ... Трудно ми е!

Някой беше споменал,извинявам се,че го повтарям-шофьор се раждаш.Или го можеш и ти идва отвътре,или не.Стажа и километрите могат да те направят по-добър,да доразвият усета и реакциите ✌️.
И татко е професионален шофьор.Честно казано,страх ме е да го возя.И затова до сега не съм.Но съм сигурна,че той най-точно ще каже ставам,или не.

Имам приятелка, която е ватман по професия. Работила е няколко години като такава. Шофира кола брутално зле! Според мен е идеално, че се е отказала да работи това нещо, при всичката отговорност да вози пътници. Не вярвам, че някога от нея ще стане добър шофьор, независимо от категориите в книжката, стажа и изминалото време!
От друга страна, времето и километрите учат. Ако се поддаваш на обучение

Айде, ако шофьорите се раждаха, нямаше да има курсове и инструкторите щяха да работят друго. Аз се научих доста трудно да карам, но винаги ми се е карало, имах страхотно желание. Много базови неща научих от баща ми, от сина на ММ научих много за новите коли. Просто така се случи, че трябваше да го карам много пъти, и то с неговата кола - ще не ще ми разясни много неща, които не бях научила от баща ми.
Зуки, препоръчвам ти, ако наистина нямаш близък мъж, който да седне с теб (и то доста часове ти трябва да седи), прежали малко пари и си наеми инструктор, който да седне с теб в твоята кола и да ти разясни някои неща. Например как да използваш инерцията на колата, когато изкачваш нанагорнище. Баща ми беше прав за едно нещо - че в началото от незнание можеш да си създадеш доста вредни навици, които да ти пречат цял живот (например да си държиш крака на амбриажа) и подобни
И накрая едно лично мнение на препатил - при първа възможност си смени колата. Една кола тръгне ли по този начин - ще я платиш три пъти с ремонти, а пак няма да е като свят. Когато бездруго ти е трудно да караш една разхлопана кола може да ти разкаже играта

roni хубаво е отговорила. А това, което често се казва тук- щофьор се радаш, а не ставаш е... смешно. Или не изминатите километри, а пак раждането. Това го чувам и от мотористи и как се раждаш такъв. Пълни глупости на ограничени хора, които нямат желание да се развиват в друго, освен в нещата, за които са родени. През годините, от както карам (8-9), смених няколко начина на шофиране, превъзмогнах грешни навици, и въпреки, че карам бързо, съм доста по-внимателен и подготвен за всяка ситуация от масата хора, каращи  с 30 и готови да бутнат някого на пешаходна пътека, защото "не го виждат". Да, определено не съм роден за шофьор, на писта няма да съм нищо повече от нормален карач, но все пак смятам, че имам доста възможности да уча и да подобря нивото си. Това е като при спортистите, някои са родени с даден талант и им се отдава, но други просто са упорити и постоянни и отново са на това високо ниво.
Относно авторката, смятам , че има доста качества и да се учи и реално да се подобри сериозно в следващите 1-2 месеца. Самокритична е, и това е най-важното, само така ще вижда грешките си и варианти за подобрение. Тук идва въпроса с помощта, и като съвет ще я насоча да бъде отпусната, спокойна, да не изпитва стрес. Поне аз така виждам нещата- мисли за твърде много неща, напънала се е, стегнала се е, и не и остава време да кара наистина.
ПП: нямам намерение да отговарям в темата, но за сметка на това, ако авторката реши, че мога да съм й полезен- нека пише на лично съобщение.