Уменията на децата, върху които трябва да се работи

  • 5 923
  • 21
# 15
Белослава Г, много благодаря за споделения опит! Беше ми изключително интересно.

Аз имам 2 деца- момче и момиче, абсолютно различни като характери, съответно подходът винаги е различен, НО и при двамата най-силната мотивация е похвалата или добрия резултат и обратното, ако се карам или нещо не се получава се демотивират.
Старая се да ги оставям да се справят сами с всичко, което е по силите и уменията им, но и ги уча да не се притесняват да поискат съвет и помощ, както и да работят в екип.

Всъщност при нас искането на помощ е стъпка, която е важно децата да покриват, така че много правилно действате според мен. Радвам се, че съм била полезна, аз също продължавам да уча нови и нови неща ежедневно. Успех! Flowers Hibiscus
Виж целия пост
# 16
Като че ли авторката говори за малко по-големи деца - 8-9-10-годишни. Разбирам объркването от ранното започване на училище в Англия, но те са мънички, при нас са все още в детска градина.

Моят син е самостоятелен. Обаче ако някой ми каже на този самостоятелен вечно-всичко-знаещ и вечно-нанякъде-бързащ младеж как да му помогна да си оправи почерка... Нищо не му се разбира! И сега разбирам откъде се взе иДиОтСкИяТ тРеНд - една с една равни по височина каракули няма! А всяка вечер пише по половин страница уж бавно и красиво... Трети клас е това, не първи, не в детската градина!
Виж целия пост
# 17
Аз пиша грозно. Винаги съм писала така, че и с обратен наклон. В техникума учих стенография. Баща ми като видя йероглифите и каза, че тези драсканици са измислени за мен. И беше прав. Колко състезания съм спечелила, че и по калиграфия даже. Обаче от тогава ми е още по-трудно да пиша. В университета си преписвах по два пъти работите на изпит. Защото първия път винаги без да искам ги стенографирах и се хващах, чак като почна да си проверявам.
Дъщеря ми пише грозно. Аз и да искам не мога да я науча на красиво. Ако успеят в училище, ще е супер.
Виж целия пост
# 18
Не, в училище не успяват. Sad Класната някак се е нагодила да му ги чете... понякога... а понякога просто ги зарязва, така или иначе оценки още не слагат. Но възпитателят от занималнята (и той, горкият, се е научил) се бори с него, и въпреки всичко не става. При нас всяка вечер е битка - не иска, твърди, че прекрасно си разчита, че аз не виждам добре, ама пък и баща му (той си пише грозно, но четливо) не му разчита... Има нещо, което аз пропускам явно.

Тоест аз нямам против да пише грозно, искам да пише разбираемо, пък ако ще естетът в мен да се самоубие. Но той пише по-добре, не по-добре - прекрасно! на английски, отколкото на български. Тоест не е дислексия, или дисграфия, или каквото там може да е. Чете прекрасно и на двата езика, пише прекрасно на английски и абсолютно неразбираемо на български. Към това добавете и различните височини на буквите. Нямам обяснение. И идея нямам как да му помогна. Защото като започнат оценките, учителите ще му връщат тетрадките с "не се чете" и двойки.
Виж целия пост
# 19
Как е с очите? Водили ли сте го на очен преглед скоро?
Виж целия пост
# 20
Дъщеря ми пишеше нечетливо до трети клас. Ръкописното писане не ѝ се отдаваше много.
От четвърти клас си изгради свой почерк, който е смесица от ръкописни и печатни букви, като не свързва всички букви. Вече всичко ѝ се разбира, няма навързани еднакви ченгелчета и пр.

По темата иска ми се да се научи на постоянство и да не се отказва бързо, когато ѝ омръзне или нещо не ѝ се отдава. Също да може да поставя ясни граници.
Виж целия пост
# 21
Как е с очите? Водили ли сте го на очен преглед скоро?


Ами да ти кажа, не сме... Но като се замисля, той чете прекрасно, пише прекрасно - на английски, тоест вижда добре, смятам. Всъщност когато пише на български, бърза страшно много, и вероятно затова не успява да ги напише качествено. Ей това бързане, както и убеждението му, че буквите му са хубави, не мога да преборя.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия