Уменията на децата, върху които трябва да се работи

  • 5 926
  • 21
Привет.
Наблюдавайки сина ни, наред със силните му страни, все повече ми правят впечатления неща - умения, върху които трябва да се работи. А именно - отказва се бързо от нещата, с които не се справя и от друга страна му липсва увереност. Хрумна ми, че тук със сигурност вече някой е минал през същото и ще се радвам да сподели работещи решения.

Като цяло ми се иска в темата да споделяме начини и техники как сме се справили с дефицита или слабото проявление на разни житейски умения у децата и да сме си полезни.

Под умения имам предвид всичко онова, което е извън учебниците и преподаваното в училище.

 
Виж целия пост
# 1
На колко години е?
Склонността да се отказват се придобива, ако често им се помага. Още от малки правим тези грешки. Особено, ако е единствено или първо дете. За да им е по-лесно, не ги оставяме да се мъчат. След време те сами отказват да се опитват, защото е по-лесно някой друг да го свърши.
При нас помогна спорта и оставянето да си реве, докато си навие на ината и викне неволята. Малко твърдост от наша страна, че няма да помогнем. Важното е, че осъзнах на време, че ние предизвикваме този проблем.
Виж целия пост
# 2
Характерно е за почти всички деца да се отказват, когато видят "трудно". Тук идва ролята на родителя да го насочи правилно. Линията е много тънка, също не съм намерила правилен начин за справяне с разсеяността. Засега действа, че, ако не си напише всички домашни в занималнята, няма да го пускам на кунг фу. Вкъщи е по-трудно, има много разсейващи фктори....
Виж целия пост
# 3
Вие трябва да му помогнете да добие увереност като насърчавате всяка дреболия, която е свършил сам.  За трудните неща трябва да помогнете, за да види детето, че е постижимо с малко помощ от мама. Постепенно ще намалявате чуждата помощ.
Виж целия пост
# 4
Защо е изтрита половината тема?!?
Виж целия пост
# 5
Защо е изтрита половината тема?!?

Няма изтрити мнения от модератор в тази тема!
Виж целия пост
# 6
Защо е изтрита половината тема?!?

Няма изтрити мнения от модератор в тази тема!

 newsm78  Нещо съм се объркала.... Thinking
Виж целия пост
# 7
Важното е, че осъзнах на време, че ние предизвикваме този проблем.


Това "на време" на колко години ще рече?
Виж целия пост
# 8
Ами да кажем, че ми трябваха около 3-4 години, за да си сменя тактиката. От 4 годишна танцува. В момента е на 7 и половина. Бойна натура, издържа на голямо натоварване в залата, а и не само. Когато видя, че е прекалено уморена, помагам. Иначе не, оправя се сама, включително и с домашни задължения - помагане за чистене, готвене, по време на ремонт с лесни дейности и други.
Виж целия пост
# 9
Интереса при децата не се създава, а се открива. Предлагата това или друго и стоите на страна. Който родител си мисли, че може да контролира интереса на детето си за мен е наивен. ДЕТЕТО КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО ВЯРВА НА ВСЕКИ ДРУГ , НО НЕ И НА РОДИТЕЛТЕ, поне в първите 10-тина година.
Моят опит е - ето едно пиано, и една китара. Тези инструменти звучат така...., а тази кака или батко могат да ти покажат още неща... Когато престанах да насърчавам децата ми в насока музика, те започнаха да свирят нотите и да ги пеят на пианото, както и да пеят заеднао с записи на компютъра или плочи. Не разбирам логиката, но така стана. Сега ми изнасят концерти....е малко фалшиво понякога, но пък стила е техен и оригинален
Виж целия пост
# 10
Че кой говори за създаване на интереси. Тя сама изяви желание да танцува в детската градина. От там ни поканиха в школата за по-професионално занимание. Имаше моменти, когато й е било трудно. Предлагала съм да пробва нещо друго, отказвала е. Последно, като я питах, каза че ще умре ако не танцува. Вече не питам. Аз съм само такси.
Аз имам едно условие - да се занимава със спорт какъвто реши.
Виж целия пост
# 11
Моя проблем с дете на 9г е че не си отстоява мнението и изключително много се влияе от другите. Ако П. ѝ каже "ти нали си ми приятелка, аз не съм приятелка на М. значи не искам и ти да ѝ бъдеш". И тя е съгласна. Води се по всеки и изобщо не умее да заяви твърда позиция.
Виж целия пост
# 12
Говорене трябва. Дай й пример, че ако постъпят така с нея, тя как би се чувствала.
Виж целия пост
# 13
Работя в детска градина в Англия. Имаме и ученици (5-6 г.) в следобедите. Имаме едно момченце, което по същия начин нямаше собствено мнение, постоянно слушаше най-големия калпазанин и често загазваше заради него. И въпреки това ако онзи каже 'скачай' той просто ще скочи.. В последствие започнах да го окуражавам с думи, стикери и т.н. всеки път, когато поемеше инициатива за нещо, всеки път, когато откаже на въпросното проблемно момче и мисли със собствената си глава. Накрая стана по-активен, уверен и започна сам да преценя кое е окей и кое не. Сега е доста по-независим.
Относно постоянството, търпението и решаването на проблеми тук много държат на пъзелите (сигурно и в България е така, но не съм работила там и нямам база за сравнение). За най-малките използваме пъзели по 2-3 части и с времето увеличаваме броя парченца. И отново - постоянно окуражаване с думи(!) и стикери.
Скрит текст:
Стикера сам по себе си за тях е голяма награда, но пък ако съберат да кажем 50 стикера им купуваме и подаръче. Имаме и кутия за съкровища. Пълна е с малки играчки, албумчета, гумички и т.н. Звучи като подкуп, но всъщност е голям стимул за децата да се държат добре и всеки петък даваме достъп до тази кутия на заслужилите. Тук много държат и на положителния тон, положителните думи. Ако някое дете се инати, не иска да следва инструкции и т.н. не му се караме, не го зорим, просто се прехвърляме на тези, които вече са наредени да си мият ръчичките например и казваме на всеки по отделно "Браво, на еди кой си, страхотен си'' и т.н. и обикновено тези, които са казали ''НЕ, НЯМА ДА СИ МИЯ РЪЦЕТЕ'' тихомълком се нареждат на опашката и съответно за тях също се използват подобни думи и те са супер доволни от себе си. На следващото миене на ръце бързат да се наредят първи.. Laughing Общо взето на всеки курс досега са ми набивали в главата, че не се използват отрицателни изречения, винаги положителни. Примерно ако бягат, не казваме 'Не бягай!', а ги молим да вървят или ги питаме "Къде бягаме, в стаята или в парка?" и т.н. Постоянство трябва и така.
Малко се отплеснах. Не се правя на експерт, просто споделям опит, пък дано съм помогнала на някой.
Виж целия пост
# 14
Белослава Г, много благодаря за споделения опит! Беше ми изключително интересно.

Аз имам 2 деца- момче и момиче, абсолютно различни като характери, съответно подходът винаги е различен, НО и при двамата най-силната мотивация е похвалата или добрия резултат и обратното, ако се карам или нещо не се получава се демотивират.
Старая се да ги оставям да се справят сами с всичко, което е по силите и уменията им, но и ги уча да не се притесняват да поискат съвет и помощ, както и да работят в екип.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия