Здравейте, тъй като съм нова тук и не знам много за форума предварително се извинявам ако темата не е на правилното място или има някакъв друг проблем..
Тааа... Моят проблем идва от там, че не мога да говоря нормално с родителите си... По-точно с майка си, с баща ми разговарям по-свободно, но на него не мога да споделя дори половината от това което чувствам, мисля и т.н...
Та.. Майка ми... Обичам я ужасно много, но в същото време ме наранява ужасно много... Имам нужда от нея(кое момиче няма нужда от майка си особено в тийнейджърската си възраст), но не мога да говоря с нея, защото едва ли не всичко което и кажа, го обръща наопаки... Винаги когато се опитам да и споделя нещо, то завършва със скандал.... Имам чувството че когато й говоря, тя не ме чува какво й казвам. Няколко пъти съм се опитвала да й обяснявам, за това как се чувствам, какви са моите ценности и т.н...обяснявала съм с наистина елементарни примери, които тя пак не разбира и обръща така както на нея и се иска да е... Един вид изкарва мен виновна, или че съм прекалено проста и т.н.... от което мен ме боли ужасно много.... Много пъти съм гледала майка и дъщеря, които са като приятелки.. Разбират се чудесно, казват си всичко... От което ми се е късало сърцето, защото аз и моята майка не сме така.... А имам толкова неща да и кажа....искам да и кажа... Не мога... Защото ме е страх как ще реагира.... Ако някой има някакви идеи как да подхвана някакъв разговор който няма да доведе до скандал или нещо по-лошо, ще съм му крайно благодарна... Моля ви.. Наистина не знам какво да правя...
Извинявам се ако има някакви грешки..
Виж целия пост
Тааа... Моят проблем идва от там, че не мога да говоря нормално с родителите си... По-точно с майка си, с баща ми разговарям по-свободно, но на него не мога да споделя дори половината от това което чувствам, мисля и т.н...
Та.. Майка ми... Обичам я ужасно много, но в същото време ме наранява ужасно много... Имам нужда от нея(кое момиче няма нужда от майка си особено в тийнейджърската си възраст), но не мога да говоря с нея, защото едва ли не всичко което и кажа, го обръща наопаки... Винаги когато се опитам да и споделя нещо, то завършва със скандал.... Имам чувството че когато й говоря, тя не ме чува какво й казвам. Няколко пъти съм се опитвала да й обяснявам, за това как се чувствам, какви са моите ценности и т.н...обяснявала съм с наистина елементарни примери, които тя пак не разбира и обръща така както на нея и се иска да е... Един вид изкарва мен виновна, или че съм прекалено проста и т.н.... от което мен ме боли ужасно много.... Много пъти съм гледала майка и дъщеря, които са като приятелки.. Разбират се чудесно, казват си всичко... От което ми се е късало сърцето, защото аз и моята майка не сме така.... А имам толкова неща да и кажа....искам да и кажа... Не мога... Защото ме е страх как ще реагира.... Ако някой има някакви идеи как да подхвана някакъв разговор който няма да доведе до скандал или нещо по-лошо, ще съм му крайно благодарна... Моля ви.. Наистина не знам какво да правя...
Извинявам се ако има някакви грешки..
