Много ми липсва моята баба..
Нямам спомен в детството ми друг да се е държал добре с мен, освен тя. За това пък аз нямам спомен да съм се държала добре с нея.
Татко казва, че не е вярно и, че съм я обичала, но аз нямам спомен за това.
Много ми е мъчно, ще ми се да можех да я прегърна, да ѝ разкажа, да ѝ кажа, да ѝ обясня, да ѝ се извиня, но не мога. Често плача за нея, особено когато ми е самотно, това е често.
Иска ми се да знаех, че ми е простила за всяка сълза, която съм я накарала да пролее заради моето ужасно отношение към нея.
Мразя "майка си" знам, че тя не се разбираше с баба и ме караше да се държа лошо с нея. За съжаление и след като "майка ми" си тръгна от нас, аз продължих да се отнасям зле с единствения човек, който беше добър с мен ей така без причина.. Баба беше мила с мене,майка ми си беше боклук, но сега го разбирам , а тогава не можех.
Когато си отиде от този свят, не изпитах тъга, не осъзнавах какво се е случило, не изпитвах тъга за нея, била съм 1-2клас,незнам, никак не съм била много малка.
Тя беше погребала леля, аз и тогава съм се държала лошо с нея. Защо съм била толкова зло дете..?! Другите ги прегръщах.., когато виждах сълзи в очите им, беше ми мъчно дори, но към човекът към, който е трябвало всъщност да изпитвам съчувствие... С никой друг не бях лоша, защото никой друг не бе добър с мен, само тя, само с нея.
Ако можех да върна времето, но не мога, а как искам само/поне да ми прости.
Спомням си, че винаги когато ходех в къщата в която почина и по пътя на връщане ужасно ме боляха краката , а съм била малка, нямало е за какво да ме болят и то всеки път.. Може би нещо подсъзнателно и тогава съм си мислила, знам ли.Може би и тогава съм чувствала вина,но сега е още по - силна..
Съжалявам..
Ценете хората, които са сега до вас..
Утре може да е късно..
Не се отнасяйте лошо с хората, които Ви обичат, към тях се отнасяйте най-добре и не ги приемайте за даденост. Когато знаете или дори не знаете, но усещате, че сте сгрешили.. извинете се днес, утре може да не можете, може да е късно.
Не отлагайте доброто за утре!
Виж целия пост
Нямам спомен в детството ми друг да се е държал добре с мен, освен тя. За това пък аз нямам спомен да съм се държала добре с нея.
Татко казва, че не е вярно и, че съм я обичала, но аз нямам спомен за това.
Много ми е мъчно, ще ми се да можех да я прегърна, да ѝ разкажа, да ѝ кажа, да ѝ обясня, да ѝ се извиня, но не мога. Често плача за нея, особено когато ми е самотно, това е често.
Иска ми се да знаех, че ми е простила за всяка сълза, която съм я накарала да пролее заради моето ужасно отношение към нея.
Мразя "майка си" знам, че тя не се разбираше с баба и ме караше да се държа лошо с нея. За съжаление и след като "майка ми" си тръгна от нас, аз продължих да се отнасям зле с единствения човек, който беше добър с мен ей така без причина.. Баба беше мила с мене,майка ми си беше боклук, но сега го разбирам , а тогава не можех.
Когато си отиде от този свят, не изпитах тъга, не осъзнавах какво се е случило, не изпитвах тъга за нея, била съм 1-2клас,незнам, никак не съм била много малка.
Тя беше погребала леля, аз и тогава съм се държала лошо с нея. Защо съм била толкова зло дете..?! Другите ги прегръщах.., когато виждах сълзи в очите им, беше ми мъчно дори, но към човекът към, който е трябвало всъщност да изпитвам съчувствие... С никой друг не бях лоша, защото никой друг не бе добър с мен, само тя, само с нея.
Ако можех да върна времето, но не мога, а как искам само/поне да ми прости.
Спомням си, че винаги когато ходех в къщата в която почина и по пътя на връщане ужасно ме боляха краката , а съм била малка, нямало е за какво да ме болят и то всеки път.. Може би нещо подсъзнателно и тогава съм си мислила, знам ли.Може би и тогава съм чувствала вина,но сега е още по - силна..
Съжалявам..
Ценете хората, които са сега до вас..
Утре може да е късно..
Не се отнасяйте лошо с хората, които Ви обичат, към тях се отнасяйте най-добре и не ги приемайте за даденост. Когато знаете или дори не знаете, но усещате, че сте сгрешили.. извинете се днес, утре може да не можете, може да е късно.
Не отлагайте доброто за утре!
