Здравейте,
За пръв път процедирам по този начин - да търся решение на проблем във форум, но уви, изглежда не мога да се справя сам, това е едно от най-трудните неща, с които ме е срещал живота. Не намирам начина да излезна от тази пропаст, просто с всеки ден падам повече и повече, нека ви разкажа :
- На първо време, аз съм 22 годишен “младеж” (пиша го в кавички, защото ще се убедите в следващите редове, че се чувствам като 40 годишен самотник, смешно - но факт). Преди година се запознах с жената представите ми, абсолютно пълното олицетворение на най-смелите ми мечти като външност, неземна красота, като характер - твърда, взискателна и моногамна с един огромен проблем обаче - студена и некомуникативна. Себе си бих определил като чувствителен, моногамен и наивен и избухлив. Тя е с 5 години по-голяма от мен. Започнахме връзка, която се развиваше много бързо, на първия месец се обичахме, а на втория месец живеехме заедно, споделяхме едно легло и една чиния, бяхме неразделни, по всичко личеше, че има любов. До тук всичко е добре, като изключим факта, че някак не можех да проумея, как жена като нея е с човек като мен (имам ниска самооценка спрямо това, което е тя) , изпитвах странна несигурност от този човек, страх да не ме остави, защото усещах колко лудо влюбен съм... Досъщ като мен тя се притесняваше, че един ден, когато аз стана на 25, а тя на 30, аз ще реша, че ми се живее и ще я оставя. Бях преубеден в себе си, че това няма да стане и бързах да го докажа, исках така или иначе бързо развиващата се връзка да се развие още по-бързо, започнах да мисля за семейство с дадената жена, търсех начини да подсигуря финансова и морална подкрепа, тормозех се вътрешно, защото все го мислех и все нещо подбягваше от плановете ми. Тя ме подкрепяше и често си говорехме по тази тема, нейните думи винаги са били (спокойно, всичко ще се нареди с времето, не става от веднъж)... В добрите си периоди, заработвах една много прилична сума, но все нещо изникваше и част от сумата отиваше не там, където исках . Работех в заведение на мой близък приятел, в дискотека, отново с него, баща ми има бизнес, отбивах се при него понякога, тъй като графика ми в заведението не беше натоварен, около 3 дни седмично, през останалото време се с снимах в БГ продукция. От работата ми в заведението имаше известна ревност от нейна страна, в дискотеката също, но винаги съм се стремял да споделям всяка една моя крачка, снимам, показвам, за да е една идея по-спокойна, за да знае, че мисля за нея. Относно снимките ревността беше доста повече, но с времето започнах да се отдръпвам от колегите ми актьори, имах претенции спрямо сцени с близък допир до жена... Оценяваше се, но не знам до колко. С времето преустанових дейност в дискотеката, а след нея и в заведението, скарах се с приятелите си, тъй като обвиняваха нея, за това, че си тръгвам... Проблемите започнаха да настъпват от 3тия месец, а те бяха главно, заради това, че според нея, не съм могъл да се изразявам правилно, страшни караници и доста често в тях, тя слагаше край, след което аз се молех, нещата се нормализираха след час - два викове, след това същото неземно щастие - но проблема беше, че на всеки 4-5 дни се карахме, а аз се обяснявах. След известно време, караниците започнаха да стават все по-лоши, аз й натяквах за нейното минало, тя обиждаше и се заричаше, че няма да ме погледне (обичах я до такава степен, че се изяждах отвътре, че преди мен е имало други хора, колкото и детско да е). Страховете ми ставаха по-големи след всяка караница, защото усещах, че тя може да си отиде. Започнах да ставам много подозрителен и досаден. Мрънках, че ме прегръща или целува много рядко, аз изпитвах нереалната нужда тялото й да бъда плътно до моето, мрънкането започна да става все по-често, в интимен план беше почти същото, имайки предвид преди месец тя умираше за мен. Искам да вмъкна, че тя говореше много силни неща свързани с любовта и обичта ни, но не ги показваше достатъчно, караше ме да се чувствам виновен за всяка караница, често когато й кажех, че не ми показва обичта си, отговора беше “ако не те обичах нямаше да ти простя това, онова, третото, петото, стотното, това не съм го правила за никой друг”. Където и да отидохме се карахме, защото страдах от някаква липса на женската нежност и привързаност. Започнах да с узлобявам срещу нея, в караниците имаше агресия, когато дойде момента, в който бяхме на събитие, на което бях подпийнал, получих въпроса “Какво ти има” и съответния отговор : - Погледни другите двойки, не можеш ли да ми обърнеш малко внимание... При което чух “Я си **и майката мрънкало такова, писна ми да слушам тия неща”, взе си чантата и си тръгна. Аз след нея, отидох в тях, около 30 минути се извинявах, докато слушах обиди и изречения от сорта на “ТОВА Е КРАЯ” което тя знаеше колко ме побърква... Е убедих я, върнахме се и седнахме на масата сред хората отново, почувствах се тъпо и осъзнах, че не трябва да мрънкам за такива неща, а да бъда малко по-твърд и колкото и силна да е обичта ми към нея да се стегна и да се държа мъжката, защото честно казано след всичките ми молби да не се разделяме, загубих достойнството си и се превърнах в човек, който не познавах до тогава... Та - седяхме на масата, исках да поговоря с нея, в продължение на 10 минути повтарях едно и също “успокой се, хайде да си поговорим, не искам да се караме, моля те”, докато чувах “ти повече никога няма да ме видиш, обещавам ти”... Под въздействието на доброто количество алкохол в кръвта ми, нервите ми кипнаха и направих най-грозното нещо, което съм правил... Хванах я за врата и я попитах до кога ще ме прави на маймуна, тя ме помоли да я пусна, след задаването на същия въпрос още веднъж я пуснах, тя си взе нещата и си тръгна, обадих й се по телефона, наговорих куп глупости, използвах неща, които ми е споделяла за нейна стара “връзка” срещу нея и още куп други неща, за които съжалявям, но си давам обяснение, защо съм го направил. На следващия ден някак нещата се нормализираха и макар и странно ние продължихме... Мина се около седмица, когато тя започна да се отдръпва и да говори, че иска да се разделим. Не го приех и просто се опитвах да оправя нещата, извинения, молби, всичко, което можех да направя. Тя ме молеше да я оставя, а аз не можех, виждах пред очите си страх, който живее в мен 1 година - тя да си тръгне. В продължение на 3 месеца не успях да в оставя да си отдъхне, за да се разбере, дали ще й липсвам... Виждахме се рядко, аз се обаждах и пишех нон стоп, обяснения, драми, много сълзи, подтъпквах достойнството си и правех жалки и нелепи неща, неприсъщи за един мъж (момче), от не чувах безброй обиди, които обаче не ме отказаха и се борех, мъчех, но за съжаление не я оставих. Качваше се си снимки по социалните мрежи, дискотеки, 3 дни в Банско... Ревността ми излезна от граници, при всяко обаждане питах дали има друг човек, какво става... Съмнявах се много, тормозех я с нон стоп с обаждания по телефона които достигаха до 40-50 ден, когато не вдигаше, ходене на работното й място, смс-и ... До днес, когато я попитах “Интересуваш ли се от други мъже, поглеждала ли си нечий профил” при което чух - “Да, гледам, аз съм свободна жена. Не виждам бъдещето си с теб, малък си не мога да получа мъжка подкрепа от теб, разкарай се от живота ми”, докато аз нямам очи да погледна друга жена, което ме уби и съсипа, страховете ми ме настигнаха... В продължение на 3 месеца се съсипвам и моля на всяка сила да ми я върне, изпитвам нереална липса, обичам я повече от себе си... Не можех да спра да я търся, защото знаех, че спра ли, повече няма да чуя гласа й. Родителите ми говорят много, приятелите ми, които не пропъдих от живота си, заради тази връзка също. Не слушам никой , нямам силите и психиката да продължа напред, имайки предвид, че тя прави смели крачки напред. За 3те месеца съм отслабнал с около 8 килограма, гони ме безсъние и всекидневна тревога и напрежение... Не знам по какъв начин да се справя с това нещо, как да го преборя... Мисля, че никога повече няма да имам толкова красива жена до себе си, с характер и мнение по въпроса. Мисля, че ще остана сам завинаги, защото не виждам как ще обикна отново... Тя хвърля цялата вина върху мен, а аз умирам вътрешно, когато се замисля, че изгубих жената, която искам да бъде с мен до последния ми дъх... Искам болката да спре, искам си самочувствието, достойнството и силата, която имах преди... Преодолял съм още 2 дълги връзки с един ден болки в корема, един ден без апетит и до там... Но от тук, път напред не виждам, не знам как да продължа напред, при мисълта, че нея вече я няма, а един ден, друг човек ще създаде с нея всичко, за което се стараех и борех аз.
П.С
Спестих доста неща. Като цяло наблягам на това, с което съм сбъркал аз, защото честно казано обвинявам единствено себе си...
Виж целия пост
За пръв път процедирам по този начин - да търся решение на проблем във форум, но уви, изглежда не мога да се справя сам, това е едно от най-трудните неща, с които ме е срещал живота. Не намирам начина да излезна от тази пропаст, просто с всеки ден падам повече и повече, нека ви разкажа :
- На първо време, аз съм 22 годишен “младеж” (пиша го в кавички, защото ще се убедите в следващите редове, че се чувствам като 40 годишен самотник, смешно - но факт). Преди година се запознах с жената представите ми, абсолютно пълното олицетворение на най-смелите ми мечти като външност, неземна красота, като характер - твърда, взискателна и моногамна с един огромен проблем обаче - студена и некомуникативна. Себе си бих определил като чувствителен, моногамен и наивен и избухлив. Тя е с 5 години по-голяма от мен. Започнахме връзка, която се развиваше много бързо, на първия месец се обичахме, а на втория месец живеехме заедно, споделяхме едно легло и една чиния, бяхме неразделни, по всичко личеше, че има любов. До тук всичко е добре, като изключим факта, че някак не можех да проумея, как жена като нея е с човек като мен (имам ниска самооценка спрямо това, което е тя) , изпитвах странна несигурност от този човек, страх да не ме остави, защото усещах колко лудо влюбен съм... Досъщ като мен тя се притесняваше, че един ден, когато аз стана на 25, а тя на 30, аз ще реша, че ми се живее и ще я оставя. Бях преубеден в себе си, че това няма да стане и бързах да го докажа, исках така или иначе бързо развиващата се връзка да се развие още по-бързо, започнах да мисля за семейство с дадената жена, търсех начини да подсигуря финансова и морална подкрепа, тормозех се вътрешно, защото все го мислех и все нещо подбягваше от плановете ми. Тя ме подкрепяше и често си говорехме по тази тема, нейните думи винаги са били (спокойно, всичко ще се нареди с времето, не става от веднъж)... В добрите си периоди, заработвах една много прилична сума, но все нещо изникваше и част от сумата отиваше не там, където исках . Работех в заведение на мой близък приятел, в дискотека, отново с него, баща ми има бизнес, отбивах се при него понякога, тъй като графика ми в заведението не беше натоварен, около 3 дни седмично, през останалото време се с снимах в БГ продукция. От работата ми в заведението имаше известна ревност от нейна страна, в дискотеката също, но винаги съм се стремял да споделям всяка една моя крачка, снимам, показвам, за да е една идея по-спокойна, за да знае, че мисля за нея. Относно снимките ревността беше доста повече, но с времето започнах да се отдръпвам от колегите ми актьори, имах претенции спрямо сцени с близък допир до жена... Оценяваше се, но не знам до колко. С времето преустанових дейност в дискотеката, а след нея и в заведението, скарах се с приятелите си, тъй като обвиняваха нея, за това, че си тръгвам... Проблемите започнаха да настъпват от 3тия месец, а те бяха главно, заради това, че според нея, не съм могъл да се изразявам правилно, страшни караници и доста често в тях, тя слагаше край, след което аз се молех, нещата се нормализираха след час - два викове, след това същото неземно щастие - но проблема беше, че на всеки 4-5 дни се карахме, а аз се обяснявах. След известно време, караниците започнаха да стават все по-лоши, аз й натяквах за нейното минало, тя обиждаше и се заричаше, че няма да ме погледне (обичах я до такава степен, че се изяждах отвътре, че преди мен е имало други хора, колкото и детско да е). Страховете ми ставаха по-големи след всяка караница, защото усещах, че тя може да си отиде. Започнах да ставам много подозрителен и досаден. Мрънках, че ме прегръща или целува много рядко, аз изпитвах нереалната нужда тялото й да бъда плътно до моето, мрънкането започна да става все по-често, в интимен план беше почти същото, имайки предвид преди месец тя умираше за мен. Искам да вмъкна, че тя говореше много силни неща свързани с любовта и обичта ни, но не ги показваше достатъчно, караше ме да се чувствам виновен за всяка караница, често когато й кажех, че не ми показва обичта си, отговора беше “ако не те обичах нямаше да ти простя това, онова, третото, петото, стотното, това не съм го правила за никой друг”. Където и да отидохме се карахме, защото страдах от някаква липса на женската нежност и привързаност. Започнах да с узлобявам срещу нея, в караниците имаше агресия, когато дойде момента, в който бяхме на събитие, на което бях подпийнал, получих въпроса “Какво ти има” и съответния отговор : - Погледни другите двойки, не можеш ли да ми обърнеш малко внимание... При което чух “Я си **и майката мрънкало такова, писна ми да слушам тия неща”, взе си чантата и си тръгна. Аз след нея, отидох в тях, около 30 минути се извинявах, докато слушах обиди и изречения от сорта на “ТОВА Е КРАЯ” което тя знаеше колко ме побърква... Е убедих я, върнахме се и седнахме на масата сред хората отново, почувствах се тъпо и осъзнах, че не трябва да мрънкам за такива неща, а да бъда малко по-твърд и колкото и силна да е обичта ми към нея да се стегна и да се държа мъжката, защото честно казано след всичките ми молби да не се разделяме, загубих достойнството си и се превърнах в човек, който не познавах до тогава... Та - седяхме на масата, исках да поговоря с нея, в продължение на 10 минути повтарях едно и също “успокой се, хайде да си поговорим, не искам да се караме, моля те”, докато чувах “ти повече никога няма да ме видиш, обещавам ти”... Под въздействието на доброто количество алкохол в кръвта ми, нервите ми кипнаха и направих най-грозното нещо, което съм правил... Хванах я за врата и я попитах до кога ще ме прави на маймуна, тя ме помоли да я пусна, след задаването на същия въпрос още веднъж я пуснах, тя си взе нещата и си тръгна, обадих й се по телефона, наговорих куп глупости, използвах неща, които ми е споделяла за нейна стара “връзка” срещу нея и още куп други неща, за които съжалявям, но си давам обяснение, защо съм го направил. На следващия ден някак нещата се нормализираха и макар и странно ние продължихме... Мина се около седмица, когато тя започна да се отдръпва и да говори, че иска да се разделим. Не го приех и просто се опитвах да оправя нещата, извинения, молби, всичко, което можех да направя. Тя ме молеше да я оставя, а аз не можех, виждах пред очите си страх, който живее в мен 1 година - тя да си тръгне. В продължение на 3 месеца не успях да в оставя да си отдъхне, за да се разбере, дали ще й липсвам... Виждахме се рядко, аз се обаждах и пишех нон стоп, обяснения, драми, много сълзи, подтъпквах достойнството си и правех жалки и нелепи неща, неприсъщи за един мъж (момче), от не чувах безброй обиди, които обаче не ме отказаха и се борех, мъчех, но за съжаление не я оставих. Качваше се си снимки по социалните мрежи, дискотеки, 3 дни в Банско... Ревността ми излезна от граници, при всяко обаждане питах дали има друг човек, какво става... Съмнявах се много, тормозех я с нон стоп с обаждания по телефона които достигаха до 40-50 ден, когато не вдигаше, ходене на работното й място, смс-и ... До днес, когато я попитах “Интересуваш ли се от други мъже, поглеждала ли си нечий профил” при което чух - “Да, гледам, аз съм свободна жена. Не виждам бъдещето си с теб, малък си не мога да получа мъжка подкрепа от теб, разкарай се от живота ми”, докато аз нямам очи да погледна друга жена, което ме уби и съсипа, страховете ми ме настигнаха... В продължение на 3 месеца се съсипвам и моля на всяка сила да ми я върне, изпитвам нереална липса, обичам я повече от себе си... Не можех да спра да я търся, защото знаех, че спра ли, повече няма да чуя гласа й. Родителите ми говорят много, приятелите ми, които не пропъдих от живота си, заради тази връзка също. Не слушам никой , нямам силите и психиката да продължа напред, имайки предвид, че тя прави смели крачки напред. За 3те месеца съм отслабнал с около 8 килограма, гони ме безсъние и всекидневна тревога и напрежение... Не знам по какъв начин да се справя с това нещо, как да го преборя... Мисля, че никога повече няма да имам толкова красива жена до себе си, с характер и мнение по въпроса. Мисля, че ще остана сам завинаги, защото не виждам как ще обикна отново... Тя хвърля цялата вина върху мен, а аз умирам вътрешно, когато се замисля, че изгубих жената, която искам да бъде с мен до последния ми дъх... Искам болката да спре, искам си самочувствието, достойнството и силата, която имах преди... Преодолял съм още 2 дълги връзки с един ден болки в корема, един ден без апетит и до там... Но от тук, път напред не виждам, не знам как да продължа напред, при мисълта, че нея вече я няма, а един ден, друг човек ще създаде с нея всичко, за което се стараех и борех аз.
П.С
Спестих доста неща. Като цяло наблягам на това, с което съм сбъркал аз, защото честно казано обвинявам единствено себе си...
