Първата история, която ми разказа беше преди няколко месеца и каза, че се е случила още в детската градина. Тогава била гадже с едно момченце, което обаче било гадже и с нейната приятелка и на нея (на дъщеря ми) й било много неприятно. По време на обедния сън тя започнала да се "върти" (разбирайте, да се самозадоволява) и си мислела, как те двамата вечерят, а тя им сервира обута с памперс (знаем, че на тези години, да си по памперс пред другите е много излагащо, все едно си "бебе"). Очевидно поставя себе си в ситуация, която определено е унизителна.
Сега от известно време има подобни включвания, казва, че когато си помисли за нещо срамно (последното, което сподели беше, че прочела за семейство, което било богато, но атомна бомба разрушила къщата им и те станали много бедни и хората им се присмивали) й се допишквало (това чувство си мисля, че може да е провокирано от сексуална възбуда) и сякаш нещо я карало да поиска от нейната приятелка да си играят на това (да преиграят случката), т.е. отново да постави себе си в случка, в която да се почувства унижена.
От известно време ми споделя и мисли от сорта, че си представя как едно момченце, което я харесва я целува и дори, че си го представя гол, докато той се преоблича след тренировка.
Мисля си, че първите мисли, свързани със самоунижението са вид мазохизъм, но не знам как трябва да се подходи в ситуацията. Как да я успокоя и как изобщо, трябва да реагирам, какво да й обясня? Трябва ли да я заведа на психолог или сексолог...Моля за някаква насока, как трябва да действам.
Относно второто, си мисля, че може би вече е нормално за подобни мисли, но пак не съм сигурна.
Ох, много шантав стана разказа и наистина не мога да повярвам, че ми споделя такива неща, аз пред моята майка дори думата "секс" не смеех да спомена!:)