От много време се чудя от къде да започна, как да го напиша, да го напиша ли изобщо… И в крайна сметка реших, че не мога да го оставя просто ей така. Коментарът е публикуван и в групата "Забелязано в Пловдив" във Фейсбук и от последвалите коментари се убедих на няколкостотин процента, че проблемът в никакъв случай не сме ние.
Преди няколко месеца, ако не се лъжа, на 17-ти септември, мъжът ми докара от Сливен едно блъснато куче, което нарекохме Буба. Късмет имаше и тя, имахме и ние - тя е жива и се радва на обич и грижа, ние пък от своя страна дадохме доста и научихме доста. ❤
Само че Буба не попадна веднага там, където трябваше. Заведохме я в клиника “Провет” в ж.к. Тракия, срещу блок 83 - като единствена клиника с такъв голям, прекрасен и надежден стационар… (снимките от единия колаж са от там, а от другия - от там, където трябваше много по-рано да попадне.. познайте кое къде е 💡).
Половин час преди края на работното време ни посрещна д-р К. К., който през цялото време се държа неуважително, сопнато и за мой най-голям шок - беше го гнус от кучето. Дори не пожела да го докосне (и не преувеличавам грам), а след като нареди на мъжа ми да го премести и сложи еди къде си, се сопна: “ТАКА НЕ СЕ МЕСТИ СЧУПЕН ГРЪБНАК!”
Докато докторът се държеше по описания начин (през цялото време), ние стояхме доволно притеснени, аз почти трепереща и разплакана, защото трябваше да вземем решение - да вложим няколко хиляди лева, които нямаме, тъй като всичките ни средства са разпределени до стотинка, или да евтаназираме злощастния хайван, който ни гледаше с тъжни, влажни очи от пода и трепереше от болка. Дори нямаше да я обезболят, ако не бяхме казали и платили на секундата - попита ме дали да бие болкоуспокояващи и ми каза колко струват. Господинът ме питаше и какви терапии да й прави. Аз ли да знам? Ако не ни бяха стигнали парите (защото прегледът с рентгена беше към 80лв), вероятно нямаше и да я обезболи.
Накрая същият този д-р К. започна грубичко да ни дава зор да си ходим, “че работното време приключи преди 5 минути вече”. Нищо че сме по спешност, в шок и с почти разглобено куче.
✅ Първата вечер в стационара на "Провет" Буба прекара на плочките, без постелка под себе си.
Цяла нощ неспане, рев, рев и сутринта - не можем да спасим кучето, а трябваше преди обяд да кажем на лекарите какво сме решили, защото ако ще я лекуваме, трябва да се оперира МНОГО СПЕШНО.
За наш и неин късмет, след като съобщихме, че ще я евтаназираме, се намери една добра душа, която пък ни свърза с друга добра душа (благодаря и на двете
) и намерихме частична помощ за операцията & бъдещото лечение. След като имахме протегната ръка, въпросът с евтаназията вече изобщо не стоеше на дневен ред и се разбрахме, че ще подготвят кучето за операция.
✅ Когато се обадих да попитам как е минала операцията, ми казаха, че лекарят решил да я отложи за след още повече от 24 часа. А уж първите 24 бяха най-критични. Но клиниката е пълна с лъскави пациенти и те са с приоритет, въпреки че тарифите за нас не са по-ниски, въпреки че кучето трябваше да се оперира по спешност.
За щастие, ортопедът (д-р Пачев Младши), въпреки отлагането, си е свършил добре работата, според няколкото колеги, които видяха рентгеновите снимки след това. А и според възстановяването на животното. Неговата репутация е на способен лекар и с право, не мога да си изкривя душата.
И това е всичко добро, което мога да кажа за клиниката.
И СЕ ЗАПОЧНА. Изброявам под формата на списък, за улеснение.
✅ В епикризата на кучето не пише да е правена терапия с Нивалин - явно жизненоважна терапия, която няколко месеца по-късно дава страхотни резултати. Терапия, която всеки лекар, с когото съм говорила, за да съм сигурна в това, което говоря и в това, в което ги посочвам като некомпетентни и некоректни, казва, че е от първостепенна важност.
✅ Буба беше анемична доста време и не можеше да се възстанови. Накрая се оказа, че е в напреднала бременност, която 20 дни по-рано д-р К. К. не забеляза при приема, въпреки че коремът на животното беше подут а млечните жлези - уголемени. Мъжът ми специално насочи вниманието му натам и след ехографски преглед заключението беше, че бебета няма.
✅ Кастрираха я, махнаха малките и я метнаха обратно в стационара, без специални грижи, без внимание от нито един лекар.
✅ Лекуващите лекари се сменяха на всяка разпечатка, която взимах за плащане и когато потърсих един от тях, си пролича, че нито е стъпвал в стационара, нито знае дали кучето е там, камо ли пък в какво състояние е.
✅ По-късно се оказа, че инвалидчето с двете тежки операции не е ничия грижа, всъщност, освен на помощния персонал. Няма лекуващ лекар, дори по документи, никой не я поглежда. Никой не я раздвижва. Никой нищо не я прави и всички се молят опикания помияр да си хване вече пътя. Последното го знам от мои познати, които са чули коментари, докато са чакали с котето си за преглед.
✅ Помолих да я чипират и ваксинират, и да направят паспорт, за да е готова за пътуване извън България. 10 дни по-късно се обадих да попитам готова ли е и не беше. Лекарят, който ми вдигна, каза, че “ей сега” ще сложи чипа и ще бие ваксината. Ами ако трябваше да замине на конкретна дата?
✅ Условията в стационара са също като отношението към пациентите и стопаните.
✅ Попаднах и на случай (който не беше еднократен), в който кучето-инвалид беше изкарано от стаичката си и наблъскано в малка транспортна кутия, на тъмно и без възможност да се движи, цялото омазано в изпражнения и урина, в почти фиксирана поза, за да може куче в перфектно здраве, явно на някой заможен клиент, да се шири на воля и в удобство, а беше оставено за дреболия като ваксина и хотел, нещо от сорта. Още няколко пъти я навираха по кутии, въпреки състоянието й. Но в касичката трябва да се чува звън на монети и от това по-важно няма, според собственика и според екипа от лекари, който работи на процент, ако не се лъжа.
✅ ШОК - бяха забравили да махнат шевовете след кастрацията. Не, не бяха резорбируеми конци, а такива, които бяха започнали да се срастват с месото и да влизат все по-навътре. Видяхме тоя ужас, когато я изкарахме веднъж на двора и я пльоснахме на една страна, за да галим коремче. Разрязана, кастрирана, зашита, таксувана (цените им са доста високи за услугата, която предоставят) и захвърлена обратно в урината.
✅ Когато взехме инвалидната количка, не бяхме ходили до клиниката около седмица и това, което заварихме, вече преля чашата. Буба беше с рани, непочиствана, с възпаления около дупето. Изплашена и тъжна, и със сигурност с поредния риск за живота си, този път заради инфекция. Така ни я и дадоха след няколко дни - в същия вид.
✅ Лекар не я беше поглеждал от кастрацията (цял месец, ако не и повече).
✅ Буба имаше проблеми с изхождането и трябваше да й се помага мануално. И това не правеха редовно.
✅ Сами разбрахме, че чувствителността в задните й крака се връща, тъй като никой не следеше дали има подобрение. До такава степен не я следяха, че направо я отписаха, а чувствителността й нарекоха нищо повече от някакви си рефлекси. Ортопедът с неохота се съгласи да я погледне, когато го потърсих по телефона, за да му кажа, че има чувствителност и искам да види какво става. Дори не знам погледна ли я в крайна сметка - не получих обратна връзка. Колегите от другата клиника отдавна доказаха, че кучето има чувствителност и шанс. Защото полагат усилия и грижи за това.
✅ Надписани сметки - много. Особено за храна. Според мен. Казаха ми, че кучето не иска да яде нищо друго, освен техните консерви - 6лв на консерва, често по 10лв на ден (моите кучета ядат месо със зеленчуци и висок клас гранула, и никога не съм плащала 10лв на ден, за да ги храня, а и двете са едри и лакоми животни... и са две, ако не ви направи впечатление), после имаше някакви консерви от 8лв, всичко писано на хвърчащи листове в един халваджийски тефтер на рецепцията. Така и не видях свестен опис на тая храна, която за престоя й там струваше повече от операцията на гръбнака с все пластините и труда, а сигурно можем да добавим и другата операция.
Веднага след преместването Буба започна настървено да дъвче всякакви храни, включително и гранули “за простолюдието”, според стандартите на “Провет”, на цена от 5-6лв за килограм, а и за по-малко. Никак не е капризна. Ама никак. Тъпче се с апетит и набухва. 😀
✅ Последният ден, в който си общувах с тези неприятни хора, беше денят, в който я взехме от там. Лекар не се появи да я изпише, нещо да каже... Нито един. Лекуващ лекар, както стана ясно, нямало. За съжаление ми стана ясно чак след като я взехме. Жената от стационара ми даде една торбичка - един-два диска, капките й за очи и едно мазило за възпаленията, с което беше започнала да я маже. Мислих, че всичко необходимо е вътре, взех си торбичката и животинката, и закарахме Буба в новата клиника.
Тъй като не ми бяха дали епикриза, нито хематологичните изследвания, а бяха необходими, за да се знае как да се продължи лечението, съвсем любезно, както винаги, с приветлив тон, се свързах с “Провет” и помолих рецепционистката В. да ме свърже с някой лекар, когото да помоля да ми изпрати информацията. Троснатият отговор “А ти защо не се сети да си ги поискаш на място?!” малко ме разклати, но си казах: “Айде, тя си е такава, малко кисела, ама е окей момичето.” Отговорих й, че съм си мислила, че по подразбиране е трябвало да ги получа, предвид, че не просто си взимам кучето, а го изпращам в друга клиника. Стана мъничък скандал, защото здраво се натърти как те не били длъжни (и да не са длъжни, срещу над 4к могат пък да пуснат един прост имейл за 10 секунди, по мое мнение), как кучето нямало лекуващ лекар, аз пък й казах, че е крайно време поне едно нещо да свършат без да им се моля и да им давам зор. И после само мога да предполагам каква помия се е изляла отгоре ми, защото хич не обичат да ги критикуват. 🙂
В крайна сметка мейл получих. Надявам се да не са се осакатили необратимо от трите клика на компУтЕра. 🙂
💡💡 💡 Само че, драги, ако много хора ви критикуват за едни и същи неща, както и се случва, за съжаление основно по форумите, които не се четат толкова много, може да си направите изводите и да се опитате да промените нещо. Като най-напред заложите на това да сте ХОРА. Другото само ще дойде. Ама не би.
✅ Въпреки че ми казаха, че са овладяли анемията на Буба и вече не е проблем, кучето беше анемично при пристигането си в новата клиника.
❣️ 🙏🏻 ❣️В момента животинката е в изключително добро състояние - весела, контактна, ближе, играе, радва се, лае, храни се, много бързо качи килограми, след като ми я върнаха от “Провет” цялата в ребра и без сили, провежданите терапии дават страхотен резултат и отписаното куче вече слиза по стълбички, опитва да надига задницата, намества си краката и се избутва нагоре, за да се изправи и да пристъпи. ОПИТВА СЕ ДА ХОДИ. И шансовете й това да се случи наистина са добри. Живее на широко, има свобода, разхождат я по няколко пъти на ден, почистват я редовно, забавляват се с нея, ОБИЧАТ Я, обличат я, ГРИЖАТ СЕ за нея. И не само за нея.
✅ С голямо разочарование споделям всичко изписано за “Провет”, защото очаквах съвсем друго. Знаех, че да спасим живота на Бубка ще струва над 4000лв (до момента са доста над 5, спрях да смятам) и бях подготвена, че голяма част от тях ще трябва да покрием лично. Знаех, че ще ми се наложи да търся финансова помощ от други хора, чрез фейсбук постове, примерно. Не е приятно, даже никак, но си струваше. Очаквах, че ще отнеме време да се възстанови. Очаквах, че ще отнеме време да намерим дом. Очаквах всичко да е точно толкова трудно, колкото е, че и още повече. Но никога не съм си мислила, че е възможно да съществуват такива меркантилни бездушници. И жестоки. Няма по-добра дума от тази, всъщност - БЕЗДУШНИЦИ.
Лекари, за които животът няма стойност. Лекари, които прекарват животите като на конвейер. Лекари, на които дори лицемерието не им стига, за да замаже бездушието - ей така, поне за пред света. И се сърдят, много се сърдят, когато искаш нещо, което би трябвало да ти се полага, а най-много се сърдят, ако получат критика.
✅ И ние имаме грях - дължим им още 550лв. Ще си ги платим, разбира се, но на малки вноски и през няколко месеца, защото приоритет е Буба да проходи и да има семейство. Ще си ги платим, не защото толкова струва услугата в стационара, която са ни предоставили (тя не струва и 5 стотинки), а за да не се превърнем в крадци, защото някой друг е решил, че няма да бъде Човек.
И, разбира се, за да не спрем пътя на някой друг хайван със спешна нужда от помощ, чиито стопанин/спасител няма възможност да плати веднага.
✅ Има и още много такива като мен, но те са хората, които трябва да разкажат за наблюденията и опита си.
И искрено се надявам да го споделят някой ден, вместо да си седят на устите и да коментират само в тесен кръг, защото подобно нещо просто не трябва да съществува. Денонощна, със стационар или пет - повече животно на "Провет" не бих поверила и не бих си спестила коментара, само защото може да ми се наложи да се обърна към тях някога.
Сигурно и самата аз пропускам да кажа много, но толкова време отлагах да пиша, защото чаках да се отърва от афекта (за да мога да съм максимално обективна, вместо да пръскам яд и разочарование на посоки), че много случки и диалози ми се губят. Може и да е за добро, че не помня - разочарованието от нещо, в което съм вярвала, винаги е било най-голямата тежест за мен.
И все пак, благодарна съм, че научих няколко изключително важни за живота ми напред неща.
Виж целия пост
Преди няколко месеца, ако не се лъжа, на 17-ти септември, мъжът ми докара от Сливен едно блъснато куче, което нарекохме Буба. Късмет имаше и тя, имахме и ние - тя е жива и се радва на обич и грижа, ние пък от своя страна дадохме доста и научихме доста. ❤
Само че Буба не попадна веднага там, където трябваше. Заведохме я в клиника “Провет” в ж.к. Тракия, срещу блок 83 - като единствена клиника с такъв голям, прекрасен и надежден стационар… (снимките от единия колаж са от там, а от другия - от там, където трябваше много по-рано да попадне.. познайте кое къде е 💡).
Половин час преди края на работното време ни посрещна д-р К. К., който през цялото време се държа неуважително, сопнато и за мой най-голям шок - беше го гнус от кучето. Дори не пожела да го докосне (и не преувеличавам грам), а след като нареди на мъжа ми да го премести и сложи еди къде си, се сопна: “ТАКА НЕ СЕ МЕСТИ СЧУПЕН ГРЪБНАК!”
Докато докторът се държеше по описания начин (през цялото време), ние стояхме доволно притеснени, аз почти трепереща и разплакана, защото трябваше да вземем решение - да вложим няколко хиляди лева, които нямаме, тъй като всичките ни средства са разпределени до стотинка, или да евтаназираме злощастния хайван, който ни гледаше с тъжни, влажни очи от пода и трепереше от болка. Дори нямаше да я обезболят, ако не бяхме казали и платили на секундата - попита ме дали да бие болкоуспокояващи и ми каза колко струват. Господинът ме питаше и какви терапии да й прави. Аз ли да знам? Ако не ни бяха стигнали парите (защото прегледът с рентгена беше към 80лв), вероятно нямаше и да я обезболи.
Накрая същият този д-р К. започна грубичко да ни дава зор да си ходим, “че работното време приключи преди 5 минути вече”. Нищо че сме по спешност, в шок и с почти разглобено куче.
✅ Първата вечер в стационара на "Провет" Буба прекара на плочките, без постелка под себе си.
Цяла нощ неспане, рев, рев и сутринта - не можем да спасим кучето, а трябваше преди обяд да кажем на лекарите какво сме решили, защото ако ще я лекуваме, трябва да се оперира МНОГО СПЕШНО.
За наш и неин късмет, след като съобщихме, че ще я евтаназираме, се намери една добра душа, която пък ни свърза с друга добра душа (благодаря и на двете
) и намерихме частична помощ за операцията & бъдещото лечение. След като имахме протегната ръка, въпросът с евтаназията вече изобщо не стоеше на дневен ред и се разбрахме, че ще подготвят кучето за операция.✅ Когато се обадих да попитам как е минала операцията, ми казаха, че лекарят решил да я отложи за след още повече от 24 часа. А уж първите 24 бяха най-критични. Но клиниката е пълна с лъскави пациенти и те са с приоритет, въпреки че тарифите за нас не са по-ниски, въпреки че кучето трябваше да се оперира по спешност.
За щастие, ортопедът (д-р Пачев Младши), въпреки отлагането, си е свършил добре работата, според няколкото колеги, които видяха рентгеновите снимки след това. А и според възстановяването на животното. Неговата репутация е на способен лекар и с право, не мога да си изкривя душата.
И това е всичко добро, което мога да кажа за клиниката.
И СЕ ЗАПОЧНА. Изброявам под формата на списък, за улеснение.
✅ В епикризата на кучето не пише да е правена терапия с Нивалин - явно жизненоважна терапия, която няколко месеца по-късно дава страхотни резултати. Терапия, която всеки лекар, с когото съм говорила, за да съм сигурна в това, което говоря и в това, в което ги посочвам като некомпетентни и некоректни, казва, че е от първостепенна важност.
✅ Буба беше анемична доста време и не можеше да се възстанови. Накрая се оказа, че е в напреднала бременност, която 20 дни по-рано д-р К. К. не забеляза при приема, въпреки че коремът на животното беше подут а млечните жлези - уголемени. Мъжът ми специално насочи вниманието му натам и след ехографски преглед заключението беше, че бебета няма.
✅ Кастрираха я, махнаха малките и я метнаха обратно в стационара, без специални грижи, без внимание от нито един лекар.
✅ Лекуващите лекари се сменяха на всяка разпечатка, която взимах за плащане и когато потърсих един от тях, си пролича, че нито е стъпвал в стационара, нито знае дали кучето е там, камо ли пък в какво състояние е.
✅ По-късно се оказа, че инвалидчето с двете тежки операции не е ничия грижа, всъщност, освен на помощния персонал. Няма лекуващ лекар, дори по документи, никой не я поглежда. Никой не я раздвижва. Никой нищо не я прави и всички се молят опикания помияр да си хване вече пътя. Последното го знам от мои познати, които са чули коментари, докато са чакали с котето си за преглед.
✅ Помолих да я чипират и ваксинират, и да направят паспорт, за да е готова за пътуване извън България. 10 дни по-късно се обадих да попитам готова ли е и не беше. Лекарят, който ми вдигна, каза, че “ей сега” ще сложи чипа и ще бие ваксината. Ами ако трябваше да замине на конкретна дата?
✅ Условията в стационара са също като отношението към пациентите и стопаните.
✅ Попаднах и на случай (който не беше еднократен), в който кучето-инвалид беше изкарано от стаичката си и наблъскано в малка транспортна кутия, на тъмно и без възможност да се движи, цялото омазано в изпражнения и урина, в почти фиксирана поза, за да може куче в перфектно здраве, явно на някой заможен клиент, да се шири на воля и в удобство, а беше оставено за дреболия като ваксина и хотел, нещо от сорта. Още няколко пъти я навираха по кутии, въпреки състоянието й. Но в касичката трябва да се чува звън на монети и от това по-важно няма, според собственика и според екипа от лекари, който работи на процент, ако не се лъжа.
✅ ШОК - бяха забравили да махнат шевовете след кастрацията. Не, не бяха резорбируеми конци, а такива, които бяха започнали да се срастват с месото и да влизат все по-навътре. Видяхме тоя ужас, когато я изкарахме веднъж на двора и я пльоснахме на една страна, за да галим коремче. Разрязана, кастрирана, зашита, таксувана (цените им са доста високи за услугата, която предоставят) и захвърлена обратно в урината.
✅ Когато взехме инвалидната количка, не бяхме ходили до клиниката около седмица и това, което заварихме, вече преля чашата. Буба беше с рани, непочиствана, с възпаления около дупето. Изплашена и тъжна, и със сигурност с поредния риск за живота си, този път заради инфекция. Така ни я и дадоха след няколко дни - в същия вид.
✅ Лекар не я беше поглеждал от кастрацията (цял месец, ако не и повече).
✅ Буба имаше проблеми с изхождането и трябваше да й се помага мануално. И това не правеха редовно.
✅ Сами разбрахме, че чувствителността в задните й крака се връща, тъй като никой не следеше дали има подобрение. До такава степен не я следяха, че направо я отписаха, а чувствителността й нарекоха нищо повече от някакви си рефлекси. Ортопедът с неохота се съгласи да я погледне, когато го потърсих по телефона, за да му кажа, че има чувствителност и искам да види какво става. Дори не знам погледна ли я в крайна сметка - не получих обратна връзка. Колегите от другата клиника отдавна доказаха, че кучето има чувствителност и шанс. Защото полагат усилия и грижи за това.
✅ Надписани сметки - много. Особено за храна. Според мен. Казаха ми, че кучето не иска да яде нищо друго, освен техните консерви - 6лв на консерва, често по 10лв на ден (моите кучета ядат месо със зеленчуци и висок клас гранула, и никога не съм плащала 10лв на ден, за да ги храня, а и двете са едри и лакоми животни... и са две, ако не ви направи впечатление), после имаше някакви консерви от 8лв, всичко писано на хвърчащи листове в един халваджийски тефтер на рецепцията. Така и не видях свестен опис на тая храна, която за престоя й там струваше повече от операцията на гръбнака с все пластините и труда, а сигурно можем да добавим и другата операция.
Веднага след преместването Буба започна настървено да дъвче всякакви храни, включително и гранули “за простолюдието”, според стандартите на “Провет”, на цена от 5-6лв за килограм, а и за по-малко. Никак не е капризна. Ама никак. Тъпче се с апетит и набухва. 😀
✅ Последният ден, в който си общувах с тези неприятни хора, беше денят, в който я взехме от там. Лекар не се появи да я изпише, нещо да каже... Нито един. Лекуващ лекар, както стана ясно, нямало. За съжаление ми стана ясно чак след като я взехме. Жената от стационара ми даде една торбичка - един-два диска, капките й за очи и едно мазило за възпаленията, с което беше започнала да я маже. Мислих, че всичко необходимо е вътре, взех си торбичката и животинката, и закарахме Буба в новата клиника.
Тъй като не ми бяха дали епикриза, нито хематологичните изследвания, а бяха необходими, за да се знае как да се продължи лечението, съвсем любезно, както винаги, с приветлив тон, се свързах с “Провет” и помолих рецепционистката В. да ме свърже с някой лекар, когото да помоля да ми изпрати информацията. Троснатият отговор “А ти защо не се сети да си ги поискаш на място?!” малко ме разклати, но си казах: “Айде, тя си е такава, малко кисела, ама е окей момичето.” Отговорих й, че съм си мислила, че по подразбиране е трябвало да ги получа, предвид, че не просто си взимам кучето, а го изпращам в друга клиника. Стана мъничък скандал, защото здраво се натърти как те не били длъжни (и да не са длъжни, срещу над 4к могат пък да пуснат един прост имейл за 10 секунди, по мое мнение), как кучето нямало лекуващ лекар, аз пък й казах, че е крайно време поне едно нещо да свършат без да им се моля и да им давам зор. И после само мога да предполагам каква помия се е изляла отгоре ми, защото хич не обичат да ги критикуват. 🙂
В крайна сметка мейл получих. Надявам се да не са се осакатили необратимо от трите клика на компУтЕра. 🙂
💡💡 💡 Само че, драги, ако много хора ви критикуват за едни и същи неща, както и се случва, за съжаление основно по форумите, които не се четат толкова много, може да си направите изводите и да се опитате да промените нещо. Като най-напред заложите на това да сте ХОРА. Другото само ще дойде. Ама не би.
✅ Въпреки че ми казаха, че са овладяли анемията на Буба и вече не е проблем, кучето беше анемично при пристигането си в новата клиника.
❣️ 🙏🏻 ❣️В момента животинката е в изключително добро състояние - весела, контактна, ближе, играе, радва се, лае, храни се, много бързо качи килограми, след като ми я върнаха от “Провет” цялата в ребра и без сили, провежданите терапии дават страхотен резултат и отписаното куче вече слиза по стълбички, опитва да надига задницата, намества си краката и се избутва нагоре, за да се изправи и да пристъпи. ОПИТВА СЕ ДА ХОДИ. И шансовете й това да се случи наистина са добри. Живее на широко, има свобода, разхождат я по няколко пъти на ден, почистват я редовно, забавляват се с нея, ОБИЧАТ Я, обличат я, ГРИЖАТ СЕ за нея. И не само за нея.
✅ С голямо разочарование споделям всичко изписано за “Провет”, защото очаквах съвсем друго. Знаех, че да спасим живота на Бубка ще струва над 4000лв (до момента са доста над 5, спрях да смятам) и бях подготвена, че голяма част от тях ще трябва да покрием лично. Знаех, че ще ми се наложи да търся финансова помощ от други хора, чрез фейсбук постове, примерно. Не е приятно, даже никак, но си струваше. Очаквах, че ще отнеме време да се възстанови. Очаквах, че ще отнеме време да намерим дом. Очаквах всичко да е точно толкова трудно, колкото е, че и още повече. Но никога не съм си мислила, че е възможно да съществуват такива меркантилни бездушници. И жестоки. Няма по-добра дума от тази, всъщност - БЕЗДУШНИЦИ.
Лекари, за които животът няма стойност. Лекари, които прекарват животите като на конвейер. Лекари, на които дори лицемерието не им стига, за да замаже бездушието - ей така, поне за пред света. И се сърдят, много се сърдят, когато искаш нещо, което би трябвало да ти се полага, а най-много се сърдят, ако получат критика.
✅ И ние имаме грях - дължим им още 550лв. Ще си ги платим, разбира се, но на малки вноски и през няколко месеца, защото приоритет е Буба да проходи и да има семейство. Ще си ги платим, не защото толкова струва услугата в стационара, която са ни предоставили (тя не струва и 5 стотинки), а за да не се превърнем в крадци, защото някой друг е решил, че няма да бъде Човек.
И, разбира се, за да не спрем пътя на някой друг хайван със спешна нужда от помощ, чиито стопанин/спасител няма възможност да плати веднага.
✅ Има и още много такива като мен, но те са хората, които трябва да разкажат за наблюденията и опита си.
И искрено се надявам да го споделят някой ден, вместо да си седят на устите и да коментират само в тесен кръг, защото подобно нещо просто не трябва да съществува. Денонощна, със стационар или пет - повече животно на "Провет" не бих поверила и не бих си спестила коментара, само защото може да ми се наложи да се обърна към тях някога.
Сигурно и самата аз пропускам да кажа много, но толкова време отлагах да пиша, защото чаках да се отърва от афекта (за да мога да съм максимално обективна, вместо да пръскам яд и разочарование на посоки), че много случки и диалози ми се губят. Може и да е за добро, че не помня - разочарованието от нещо, в което съм вярвала, винаги е било най-голямата тежест за мен.
И все пак, благодарна съм, че научих няколко изключително важни за живота ми напред неща.
, лошото оставете зад вас и дано тази “клиника” не просъществува дълго! 
Моля да ми пратите на ЛС банкова сметка, искам да помогна с някаква сума за дълга. 
🐶
